Любомир Денов
И поддържането на съвременна боеготова армия е част от тази цена
– Г-н адмирал, на последния Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) бе постигнат уникален политически консенсус за модернизацията на Българската армия. Всички партии се обединиха около позицията, че кризата налага спешни инвестиции във войската. Такова единение в последните 30 г. не е забелязвано. Какви ще бъдат първите стъпки за неговата практическа реализация?
– Факт е, че на този КСНС наистина бе постигнат уникален консенсус около тезата, че трябва спешно да се инвестира в превъоръжаването и модернизацията на армията. На това заседание бе разгледан моят доклад за това с какви способности разполага в момента Българската армия. В него се постарах да направя обективен анализ на истинското състояние на войските. Подчертавам, Българската армия изпълнява своите конституционни задължения за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на държавата, но с остаряла техника и въоръжение. Въпреки старта на някои модернизационни проекти, армията не е получавала сериозно финансиране в последните 30 г.
Нещо повече – анализът ми сочеше определен дефицит от способности в светлината на конфликтите в Сирия, Либия, Нагорни Карабах. Няколко месеца по-късно тези изводи се доказаха и от хода на бойните действия в Украйна. Предложих на КСНС политическите сили да се обединят около ускореното развитие на определени модернизационни проекти, като изброих 10 от тях. Посочих, че с това трява да се започне, това са най-неотложните нужди. Много ми се иска да видя в скоро време реализация на тези проекти. И тук му е мястото да отбележа, че превръщането на политическите решения в конкретни инвестиции е пряко свързано с процесите на проектно управление и планиране, програмиране и бюджетиране. Затова започна промяна в подхода на представяне на проектите за инвестиционни разходи пред Министерския съвет и Народното събрание. Целта е да се осъществят предварителни и комплексни решения за реализацията на пакет от проекти, а не само на отделен проект, както е в момента.
– Политиците уж се обединиха, че е крайно време в армията да се инвестира, но в същото време министърът на финансите укроти емоциите с репликата, че ще дава пари само срещу проекти?! Та нима досега нямаше проекти – за бронираните машини и за танковете Т-72, например?
– Да, наистина имаше такова изявление на министъра на финансите, че е готов да разговаря по конкретни проекти. Но нека не забравяме, че за някои проекти, в това число за един от основните – за бронирани машини, има осигурено финансиране, но няма реализация. Ключовата крачка е промяната на вътрешноведомствените механизми на проектното управление в посока бързина и ефективност на процеса. До момента малко са проектите, успели да се измъкнат от блатото на предварителните фази на проектното управление и да стигнат до изпълнение. Там със сигурност има проблем, с който МО трябва да се справи.
Практиката от последно време, свързана с нормативната база в МО, показа един доста разтеглив времеви процес.
В разговорите след КСНС, както и в парламентарната комисия по отбрана, се обединихме около идеята, че е нужно тази нормативна база да се оптимизира. За да започнем модернизационен проект, ние искаме предварителна информация, което е вид пазарно проучване и се ориентираме към определена сума. След това искане Народното събрание да одобри тази сума и тя става обществено достояние. На следващ етап, когато искаме конкретни предложения, фирмите се съобразяват с тази сума и предложенията им, естествено, са на прага или надвишават. Приемр е основният модернизационен проект на СВ. Какво предлагаме? Преди да тръгнем към Народното събрание да развием предварителна процедура с определени параметри и едва тогава с конкретната сума за инвестиционния разход да отидем за одобрение в парламента. Така няма да губим време за двойни процедури и ще можем да предложим реални параметри.
– Как върви модернизацията на танкове Т-72? Кога ще се върнат във формированията?
– Наистина модернизацията на танковете Т-72 върви доста успешно. Проведени бяха изпитания на опитни образци. Колегите са много доволни от постигнатото – от управлението на огъня и на бойните действия, от стрелбата по движеща се цел. Имаме още някои забележки преди серийното производство. Но аз съм убеден, че договорът ще бъде изпълнен в срок.
– Все по-актуален – в контекста на напрежението в Черноморския регион, става въпросът за придобиване на две подводници. Какви са шансовете на Военноморските ни сили?
– Търсим подводници втора ръка с конкретни технически параметри. С министерска заповед е назначен екип, който в края на май ще започне преговори с Италия за придобиване на две дизеловоелектрически подводници – клас „Сауро“. Убеден съм, че нашите ВМС имат необходимата експертиза, за да оценят това, което се предлага.
Искам да отбележа, че крайното решение трябва да се вземе с ясна представа имаме ли възможности за адекватна поддръжка за осигуряване на нормативните дни на море личен състав и съпътстваща инфраструктура. Не са ли осигурени тези средства, ще повторим лоши практики от миналото.
– Не е ли парадоксално, че Министерският съвет не може да намери пари за увеличението на порциона от 120 на 200 лв., та да очакваме отпускане на много по-големи пари за модернизация? Инфлацията отдавна изяде увеличенията на заплатите от последите 4 г.
– Редовно получавам доклади от командирите за настренията от армията. Военнослужещите се отличават с висок морал и чувство за отговорност, но като граждани ние сме изложени на всички удари на икономическата криза, които влияят пряко на атрактивността на военната професия. Знаете, че в рамките на последните 4 г. заплатите в армията бяха вдигани с по 10% годишно. Ефект от това повишаване се прояви едва след третата година – във видим ръст на кандидадите за военна служба, в намаляване броя на подалите рапорт за напускане.
– Какво е положението сега?
– В последно време офицерските рапорти за освобождаване от военна служба стават все повече. И това е доста тревожна тенденция. На конкурсите за набиране на войници състезанието вече не е между 4 или поне 3 за едно място. Кандидадите намаляват.
Същевремененно заради кризата в Украйна службата в армията става все по-напрегната Повиши се нивото на готовност, свити бяха сроковете за явяване, въведени бяха и някои ограничения за ползване на домашен отпуск от дежурни формирования. От началото на април изпратихме 200 военнослужещи за охрана на южната граница.
Конкретно на въпроса – водят се разговори с Министерството на финансите за увеличаване на порциона от 120 на 200 лв., но засега решение няма.
– Днес светът е вторачен в Украйна. Ние – също. Какви са основните изводи за развитието на Българската армия от войната в Украйна?
– Ако преди войната говорехме, че се намираме в променяща се среда за сигурност, сега вече средата е значително променена. Тепърва ще извличаме поуки за воденето на бойни действия в съвременни условия. Най-вече защото мащабите са коренно различни в сравнение с последните регионални конфликти.
Пред началника на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер, с когото неотдавна наблюдавахме съвместно учение на полигона Ново село, заявих: Ние, военното ръководство на Българската армия правим всичко възможно, за да обезпечим сигурността както в национален, така и в коалиционен формат. Затова следим всяко развитие на обстановката. Войната в Украйна ни показва, че мирът не е даденост и че той има доста висока цена. И че поддържането на боеготова и модерна армия е част от тази цена. Затова е необходимо отделянето на сериозен финансов ресурс за армията.
Отново се потвърди ефективността на безпилотните летателни апарати и на високоточните оръжия за поразяване на цели от страгическо и оперативно ниво, както и острата необходимост от съвременни средства за ПВО В нашите концепции това са едни от основните ни приоритети.
Съвременните високоточни оръжия обикновено се използват от големи дистанции. Което означава, че повечето средства за ПВО трябва да притежават главно противоракетни способности. Към замяна на системата С-300 трябва да се подходи прагматично. Аналозите са изключително скъпи. Ешелонирането на ПВО от съветската доктрина е ефективно, но прекалено скъпо. Малко държави могат да си го позволят. За реална защита на обекти от нашата критична инфраструктура, както и на войските, трябва да се фокусираме към по-ефикасни системи, осигуряващи надеждна защита както на носителите, така и на средствата за поразяване.
– В лексиката на българския обществен живот трайно се настани терминът ББГ (Батальонна бойна група). Даже се появиха „компетентни“ мнения, че бойната група, която ще бъде усилена с натовски сили и средства, е едва ли не единственото боеспособно формирование на БА? Бихте ли разяснили за какво всъщност става дума? От какви натовски усиления се нуждае тази бойна група?
– През 2016 г. на срещата на върха на НАТО във Варшава бяха взети решения като реакция на променената среда за сигурност след руската анексия на Крим. Тези решения бяха развити на следващите срещи като засилено предно присъствие в трите прибалтийски страни и Полша, и като адаптирано предно присъствие в България и Румъния. Засиленото предно присъствие се състои в сформирането на бойни групи в рамките на усилен батальон, като няколко членки на НАТО поеха ролята на рамкови държави – примерно САЩ в Полша, Германия, Канада и Великобритания в трите прибалтийски държави. Численият състав на тези групи варира от 850 до 1600 души. През ноември и декември м.г. с развитието на обстановката по границата на Украйна военните органи на пакта реагираха и предложиха такива бойни групи да се създадат и в България, Румъния, Унгария и Словакия.
До 24 февруари т.г. сформирането на тези бойни групи още течеше. След тази дата нещата бяха ускорени. Решено бе да се създадат бойни групи в различен формат. Не задължително с рамкови държави. Ние, например, предложихме бойна група под българско командване, която да е отворена за многонационално участие. Това отговаряше на обстановката за най-бързо приемане и създаваше условия за участие на повече страни. В момента се работи по решение тези бойни групи да придобият състояние и формат, подобни на групите в Прибалтика и Полша.
– Каква ще е ролята на тази бойна група, в случай че кризата в Украйна излезе извън настоящите си географски граници?
– В случай на непосредствена заплаха за териториалната цялост на Република България, тази бойна група ще действа в синхрон с въоръжените сили на страната и със съюзните планове. Изграждането на бойната група на наша територия представлява ценно усиление на способностите на българската армия, с цел покриване на констатирани дефицити.
– Британският министър на въоръжените сили Джеймс Хийпи обяви, че скоро у нас ще дойде тяхно формирование, което обаче ще е под американско командване. Каква ще е неговата роля, къде ще се дислоцира? Каква пък ще е ролята на италианците, които тепърва ще идват у нас, като част от въпросната бойна група?
– В момента преговаряме с Италия да поеме ролята на рамкова държава. Днес българската бойна група се състои от 42-и механизиран батальон от състава на 2-а механизирана бригада. Помага и американска рота „Страйкър“, като има заявено участие от една рота от 150 души от Великобритания. В седмицата от 9 до 13 май ще пристигне италианска делегация за окончателни разговори за развръщане на италианския контингент и за това Италия да поеме ролята на рамкова държава.
– Испански и нидерландски изтребители вече се включиха в нашия еър полисинг. В същото време бе съобщено, че доставката на платените вече изтребители Ф-16 Блок 70 ще се забави – отначало с няколко месеца, а след това с 2 г. Къде е истината? И ако забавянето е по-голямо, как родните ВВС ще защитават българското небе? Как те ще справят с тази задача пък, ако ремонтът на наличните МиГ-29 в завода производител или в Украйна става невъзможен?
– Не се отказваме от изтребителите МиГ-29. Проблемът е, че не можем да осигурим достатъчен летателен ресурс най-вече и на първо време, за да подготвим допълнително пилоти и да увеличим броя на летците, които носят бойно дежурство. В тази връзка благодаря специално на военните авиатори за патриотизма
волята и решителността, с която продължават да изпълняват служебните си задължения. Разбираме ситуацията и търсим варианти за осигуряване на летателен ресурс за Миг-29. Делегация, водена от заместник-началника на отбраната ген. Цанко Стойков и от командира на ВВС ген. Димитър Петров, бе в Полша, където се запозна с възможностите за ремонт и поддръжка на Миг-29. Това е първата опция и работим за договор. Поляците работят с голям контингент от евентуални поддоставчици и вярвам, че можем да осигурим поддръжката на МиГ-29 поне до 2025-2026 г.
– Кога да чакаме пристигането на новите Ф-16 блок 70?
– Поради пандемията от Ковид-19 имаше проблеми с доставките. И то се отнася не само за нашите 8 броя Ф-16 блок 70, а за изпълнението на всички сключени договори за производство на този тип самолети. Което още по-сериозно налага търсенето на решения за продължаване експлоатацията на МиГ-29. За момента прогнозите сочат забавяне до 18 месеца за доставката на първите 8 изтребителя Ф-16 блок 70, като нещата постоянно се уточняват от ръководството на ВВС на САЩ, проектния офис за България и ръководния мениджмънт на компанията „Локхийд Мартин“. Очакваме те да пристигнат през 2025 г.
Ситуацията налага държавата да вземе решение и по доставката на следващите 8 машини от типа Ф-16 блок 70. Това ще ни даде възможност за по-конкретно планиране на летателната подготовка и носенето на дежурство по охрана на въздушното пространство. Колкото и да говорим за техниката и инфраструктурата, най-важното са хората. Те имат свои виждания, правят свои анализи и планове за професионално и личностно равитие И този ваукум откъм решения не допринася за тяхната морална устойчовост.
– Как оценявате участието на армейски формирования в изпълнението на третата мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“?
– Моята лична оценка е висока, но по-важна е оценката на хората. Тя се вижда в очите им, в техните спонтанни реакции и благодарности след поредната намеса на армията при стихийни природни бедствия и тежки аварии. Няма да се спирам поотделно на всеки случай, в който военнослужещи са участвали в гасенето на горски и полски пожари. Само ще отбележа факта, че през 2021 г. в изпълнението на тези задачи рискуваха живота си над 1100 офицери, сержанти и войници от Сухопътните войски, а вертолети от ВВС изсипаха стотици тонове вода при гасене на големи горски пожари в Родопите, Рила и край Хисаря.
