Военният музикант съчетава две професии – на военния и на музиканта
Представителният гвардейски духов оркестър и Представителният ансамбъл на Въоръжените сили се представят на сцена в Борисовата градина в София по повод на Празника на войската – 6 май. Събитието ще е от 19,00 ч. „Надяваме се оркестърът да се върне към активна концерта дейност. Разбира се, изпълняваме и всички мероприятия, свързани с държавния протокол. След две трудни години все пак не изгубихме публиката си, защото записвахме концерти, които се излъчваха и концертната дейност, която имахме преди това, успяхме да я съхраним. Във връзка с националния ни празник за първи път гвардейският оркестър засне концерт-музикален филм, който не беше статичен, в концертна зала, а бяха филмирани песните, които ние записахме в БНР заедно с техния хор. Така затворихме целия цикъл от произведения, които поднесохме на публиката“. Това каза пред в. „Българска армия“ подполковник Ради Радев – главен диригент на БА и началник на Представителния гвардейски духов оркестър.
„Най-голямото ми желание е да се върнем на концертния подиум, защото за един музикант най-важното е да има досег с публиката. На всеки концерт винаги следя усещанията на публиката. Почти не повтаряме произведение в концертите си. Това доведе до факта, че оркестърът ни стана още по-уважаван“, споделя подполковник Радев.
Според него българските деца не свирят и не се занимават с музика. „Наше задължение е да успеем с нашите концертна дейност и изяви да привлечем младите хора отново да свирят на инструменти. В музикалните училища у нас вече го няма онзи прием, който допреди 30–40 години беше организиран за нуждите на оркестрите. В момента приемът е свободен. В някои специалности няма дори нито един ученик“, смята главният диригент на БА.
За да обичат музиката младите хора, трябва да се следват примери. Такъв пример подполковник Радев е виждал в Германия, Белгия и Франция и винаги му е било много любопитно как в една зала са събрани деца от 6 до 10 години и на място те се запознават с музиката и оркестрите. Така се запалва пламъчето в душата на едно дете.
„При нас имаме проблем с музиканти на саксофон и кларинет. Имаше години, когато имахме проблеми с музиканти на валтхорни и тромбони. Имаше период, когато години наред партията на цугтромбоните не беше пълна, а това е проблем, защото този инструмент е един от основните в духовия оркестър“, каза подполковник Радев. Скоро той е написал песен за Списарпевски, герой, за когото досега никой не е създавал музикално произведение.
„Да си военен музикант днес е преди всичко отговорност, смята главният диригент на БА. Военният музикант съчетава две професии – на военния и на музиканта. Двете професии се допълват с дисциплината. Дисциплинираният човек в музикално отношение е дисциплиниран и във военно отношение. Военният музикант е един от малкото в света, който може да свири и на открито, а и много дълго време прав“, казва още подполковник Радев.
Гвардейският оркестър е единственият, който по време на пандемията успя да произведе компакт-дискове. Успяха да създадат произведения, които са свързани с героизма на българския войник, а такива не са писани от близо 40 години. „В началото на моята кариера като военен диригент се занимавах само с инструментална музика, като смятах, че това е най-важното за моята дейност. През годините обаче разбрах, че песента и особено песента, която е свързана с Българската армия, е важна, защото тази патриотична песен възпитава“, твърди главният диригент на БА.
Той благодари специално на Марио Лалчев – автор на текстовете на песните, които са записали. Той е нотописец на гвардейския оркестър. Благодари също и на Орлин Горанов, който изпя солата на някои от песните.
Необходима е актуализация на обучението
Средното музикално сержантско училище е създавало специално кадри за военните оркестри. Когато го е имало, самата система не е изпитвала недостиг, защото предварително се е планирало, какви инструменталисти и къде са необходими, както и кога ще се пенсионира даден военен музикант.
Приемът е бил планиран и всяка година са излизали музиканти, които са попълвали военните оркестри. Днес се набират кадри от цивилните музикални училища и от музикалните академии. Проблемът е, че по-малко деца свирят. Голям е проблемът с духовите инструменти.
В Националното музикално училище в София в момента не се обучават тубисти. Това е много сериозен проблем, защото този тип музиканти не са нужни само за духовите оркестри.
„Трябва да се преразгледа изцяло политиката на прием за определени инструменти в нашите музикални училища, които създават кадри, защото държавните музикални училища имат основна функция да създават кадри за нашата музикална култура“, смята главният диригент на БА.
По думите му, когато се планира прием, който да отговаря на нуждите на оркестрите, тогава няма да има никакви проблеми с тях. Симфоничните оркестри в момента се задъхват.
„Ако се организира планиран прием за деца-инструменталисти, които да работят в определена насока на музикална култура, ние ще преодолеем кризата с недостига на инструменталисти, както за военните, така и за цивилните оркестри“, смята подполковник Радев.
По един музикант на 25 войника
По данни от полковник Иван Кръстев, в Българската армия на 25 войника се е полагал по един военен музикант. Между 1879 г. до 1900 г. в БА е имало около 70 оркестъра и минималната бройка е била 40 човека. Тези оркестри създават музикалната култура на България и създават основите на цялата инструментална култура.
Военните оркестри са живели живота, който е живеел и българския войник. Именно военните оркестри разполагат с най-богатия репертоар. През последните 20-тина години именно военните духови оркестри задават за пореден път модата в развитието на този жанр. Всеки диригент казва, че най-важният инструмент е този, който липсва.
„Оркестърът има определена логика и организация. За да звучи правилно, той трябва да е и правилно окомплектован. Понякога може да се изпълни мелодията, но хармоничният вертикал няма кой да го изпълни и тогава пълнотата и блясъкът на музикалното произведение не достига с пълен обем до публиката“, категоричен е подполковник Ради Радев.
