Информационен център на Министерство на oтбраната

Ще посегне ли Путин към приднестровското буре с барут?

Паметникът на Ленин пред парламента в Тираспол
Фото авторът

Преди няколко години бях в молдовската столица Кишинеу и се възползвах от възможността да скоча в една раздрънкана маршрутка и да посетя Тираспол – главният град на т.нар. Приднестровска Молдовска Република, която представлява една геополитическа черна дупка, възникнала при разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години на миналия век. В Тираспол човек се чувства като в музей на СССР. В центъра на града на постамент е сложен танк от Втората световна война, има червени знамена със сърп и чук, а пред сградата на местния парламент на сепаратистите гордо се извисява доста авангардна каменна скулптура на болшевишкия вожд Ленин.
На пръв поглед сепаратизмът на Приднестровието е на етническа основа, но при по-внимателно вглеждане става ясно, че той е базиран на конкретни бизнес интереси и най-вече на твърдата прокремълска геополитическа ориентация на местния елит. Наистина в сепаратистка република всички говорят на руски, но броят на руснаците е равен на този на молдовците, за които роден език е румънският. Тези две етнически групи съставляват по една трета от населението на областта, следвани от украинците (27%). На четвърто място са българите, които са около 15 хил. (3%). За годините след разпада на СССР населението на сепаратистката област се е стопило близо двойно и сега е не повече от 450 хил. души.

Приднестровието е много тясна и дълга около 200 км ивица земя по левия бряг на р. Днестър с територия около 25 пъти по-малка от тази на България. Сепаратизмът на областта има исторически корени. Между двете световни войни, когато по-голяма част от територията на днешната Република Молдова е в състава на Румъния, Приднестровието е в СССР. През 1940 г. Съветският съюз заграбва Молдова от румънците, добавя към нея приднестровския край и така се оформя Молдовската съветска социалистическа република. Към 1990 г. в Кишинеу се разгръща движение за връщане към румънските корени на републиката, в Приднестровието не са съгласни с новите идеологически ветрове и обявяват отцепване от Молдова. То е защитено в краткотраен военен конфликт през 1992 г. На референдум през 2006 г. жителите на Приднестровието заявяват желание да се присъединят към Руската федерация, но Москва игнорира този акт.

За ефективното откъсване на Приднестровието от властта на Кишинеу допринася присъствието на руски военен контингент в сепаратистката област. Той се обозначава като миротворчески. През 1999 г. Москва поема ангажимент да изтегли този контингент, но не го прави. Дълго време руснаците попълват състава му и доставят въоръжение и оборудване през летището на Одеса. След 2014 г. обаче по обясними причини това вече е невъзможно. Правят се опити руски военни да бъдат пращани тайно в Приднестровието през Кишинеу, но молдовските власти реагират и не допускат това. Накрая руснаците се принуждават да попълват контингента си, като вербуват кадри от местното население в сепаратистката област. Предполага се, че сега руският военен контингент в Приднестровието наброява между 1200 и 1500 човека.
Това въведение е важно, за да разберем каква роля може да изиграе сепаратистката Приднестровска република в сегашната война между Русия и Украйна. На 22 април заместник-командващият на войските на Централния военен окръг на Русия генерал Рустам Миннекаев заяви, че страната му встъпва „във втората фаза на спецоперацията“, чиято цел ще бъде не само установяването на контрол над Донбас, но и завладяването на целия юг на Украйна. „Контролът над украинския юг е още един излаз към Приднестровието, където също има случаи на притесняване на рускоезичното население“ – заяви генералът. Трудно е да се каже дали това е официалната позиция на Кремъл. Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент, каза, че не може да коментира въпроси, свързани с военната кампания. А заместник-министърът на външните работи А. Руденко коментира, че Москва се надява да избегне ситуацията, когато ще й се наложи да се намеси в урегулирането в региона.

В началото на миналата седмица напрежението около Приднестровието започна да нараства. От серия от взривове пострадаха сградата на Министерството на държавната сигурност на сепаратистите в столицата Тираспол и две радиотелевизионни кули, излъчващи сигнала на руски медии. Няма жертви и пострадали. Въпреки това президентът на Приднестровската република Вадим Красноселски обяви, че става дума за „терористични атаки“, намекна, че следите водят към Украйна и издаде указ за въвеждането на „червено“ ниво за терористична опасност. Украинските политици и експерти твърдят точно обратното – че интерес от изострянето на напрежението около Приднестровието има единствено Русия и именно тя е организирала провокациите с обстрела на министерството в Тираспол и на телевизионните предаватели.

Правителствата на САЩ и страните от Евросъюза предупредиха своите граждани да не пътуват до Приднестровието, а ако вече са там – да напуснат незабавно. Българското външно министерство пък направо призова за въздържане от пътуване до цялата територия на Молдова.
И така, как Приднестровието може да обслужи руските военни планове? Оттам може да бъде отворен нов фронт срещу Украйна и да се създаде плацдарм за атака срещу Одеса. Това очевидно не може да стане само със силите на този руски контингент от 1500 души, който се намира на територията на сепаратистката република. Тя обаче няма излаз на Черно море, така че руско подкрепление може да дойде само по суша или по въздух. Единият вариант е руснаците да извършат десант някъде на югозапад от Одеса, където се предполага, че украинската отбрана не е толкова силна, и след това да се придвижат до Приднестровието. Десантът обаче е трудна работа, след като флагманът на руския черноморски флот крайцерът „Москва“ бе потопен миналия месец. Придвижване на войски по въздуха също е опасно – разстоянието от морето до Приднестровието не е голямо, но украинската противовъздушна отбрана едва ли ще пропусне да атакува големите военнотранспортни самолети.

Големият въпрос е как биха реагирали властите на Молдова в случай на руски военен набег към Приднестровието? Все пак де юре сепаратистката област е част от нейната територия. Молдова на практика няма армия и при сблъсък с Русия не би могла да окаже никаква съпротива. Тя си има своя „сестринска“ държава в Евросъюза и НАТО – това е Румъния. Букурещ обаче също е в деликатна позиция – ако прати войски в Молдова, това означава да влезе в открит конфликт с Русия и на практика да въвлече в него целия евроатлантически блок. А освен това Молдова официално е обявила неутрален статут.

От миналата година цялата власт в Кишинеу е в ръцете на прозападно ориентираната президентка Майя Санду и нейната партия „Действие и солидарност“. Главната опозиционна партия – Социалистическата на бившия президент Игор Додон, обаче е с подчертано прокремълска геополитическа ориентация. Ако Русия поиска ултимативно Молдова да признае официален статут на руския език (в страната има 10–15% рускоезични малцинства, сред които са и българите) и да даде широка автономия на Приднестровието, заплашвайки с въоръжена намеса, в Кишинеу може да се разрази политическа криза.

Ако руски войски по някакъв начин стигнат до Приднестровието, Украйна със сигурност няма да остане безучастна и вероятно ще ги атакува. Бойни действия в региона обаче могат да доведат до взривяването на един от най-големите складове за боеприпаси
в цяла Европа.

Той се намира край приднестровското село Колбасна. Създаден е в съветско време, като при изтеглянето на съветската армия от ГДР и други източноевропейски страни там са струпани огромен брой снаряди, авиобомби, мини, гранати, патрони. В края на миналия век в Колбасна има 42 хил. т боеприпаси, впоследствие около половината от тях са утилизирани на място. Извозването на това, което е останало, е практически невъзможно, защото повечето от тези боеприпаси са с отдавна изтекъл срок на годност. Военни експерти казват, че тяхното взривяване ще има мощност, равностойна на тази на атомната бомба, хвърлена в Хирошима.

Така че рисковете около Приднестровието са много. Отварянето на нов фронт от страна на руснаците изглежда неразумно, защото те и без това са затънали в Украйна, но Кремъл като че ли е готов да играе ва банк.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top