Името Георги има гръцки произход и може да бъде преведено като „земеделец“. Светецът се смята за покровител освен на воините, също и на земеделците и овчарите. В Европа името Георги започва да добива популярност едва в края на XIV век, когато кръстоносците донасят от Палестина историята за мъченичеството на Св. Георги и за чудесата, които той е извършил.
В различните страни името Георги се среща в още 33 различни варианта: Egor, Georas, Geordi, Geordie, Georg, George, Georges, Georgie, Georgio, Georgios, Georgiy, Georgy, Gheorghe, Giorgi, Giorgio, Giorgios, Giorgius, Goran, Gyorgy, Gyuri, Igor, Jerzy, Jiri, Jorgan, Jorge, Jorgen, Jurgen, Jurek, Jurik, Yorick, Yorik, Yurik и Ygor. Георги е най-полулярното име в България. Българите продължава да кръщават децата си с него въпреки наплива на модерни имена.
Имен ден празнуват: Гергана, Гергина, Георгина, Гинка, Ганка, Глория, Габрина Ганчо, Гено, Генчо, Габриела, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева.
Честването на покровителя на воините Свети Георги е не просто една традиция, това е истинско измолване от Бога за снизхождение с благоволението му и за освещаване не на оръжието, а на разума на приносителите му. Оръжието само по себе си не прави нищо самостоятелно, то се употребява от нас хората, които се нуждаем от Бога, за да бъдем благоразумни и мъдри, когато боравим с оръжията. Това учи Православната ни църква за Светеца покровител на армията. Това е и живата връзка армия–църква.
„Всяка армия е армия победителка, когато воюва за чиста и справедлива кауза, но най-вече, когато има над себе си Божието благословение и Божиите подкрепа и закрила. Защото Господ е „щит за всички, които се Нему уповават“ (Пс. 17:31), и „благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост“ (Пс. 146:11). За това призовава винаги Софийският митрополит и Български патриарх Неофит в приветствията си за Гергьовден.
За този празник той казва, че това е „ден на радост, на тържество и заслужена гордост, в който високо вдигнатите глави българските военнослужещи припомнят на всички нас, че Българската армия е армия непобедима“. Именно за воините ни патриарх Неофит споделя, че те достойно изпълняват „своя дълг, но и тези, които продължават да вървят по техните стъпки, отдават силите и способностите си, готови да жертват дори и най-святото, което имат – животът си, за честта на Българската армия и за защитата на своя народ и държава“.
Израз и свидетелство за тази тясна връзка между Православната църква и армията на Православна България е и освещаването на знамената на бойната слава, при което молитвено се изпросва снизхождането на Божията благодат както над тези свидни за всички нас армейски светини, така и над всички онези, които и днес носят с чест и достойнство призванието и видимите знаци на войнството.
