Информационен център на Министерство на oтбраната

Къде са короните на българските царе?

В нито един музей не може да бъде видян такъв автентичен български монархически символ.

Всеки българин вероятно някога си е задавал въпроса, къде са българските средновековни корони или поне къде са тези, от Третото българско царство. Защо никъде не може да бъде видяна автентична българска царска корона? Нима владетелите ни, които са били толкова уважавани и във Византия, а и в западния свят, не са били прогласявани като истинските монарси – с корона и скиптър?
Разбира се, че е имало корони, най-малкото, защото старопечатните книги показват владетелите ни с такива. Разбира се също, че ако имаше запазена автентична българска корона, нейното място щеше да бъде в Националния военноисторически музей, защото националната ни история в огромната си част е реална военна история. И все пак… няма запазена автентична корона у нас, но защо?

Оригиналните корони на българските царе са изгубени във вековната история на България. Короната на Първото българско царство (VII–ХI в.) е пленена в Преслав през 971 г., при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Пленени са короните на цар Роман (992 г.) и на цар Самуил (1018 г.).

През 1185 г. за цар на България е провъзгласен Петър IV (1185–1197 г.). Няма информация как е изглеждала неговата корона, но се знае каква е била тази, която папа Инокентий III изпраща на цар Калоян през 1204 г. Според историка Божидар Димитров „Калояновата“ корона носят всички български царе до падането на страната под османска власт в края на ХІV век. При пленяването на последния цар на Второто българско царство Иван Шишман (1371–1395 г.) тя най-вероятно е взета от турците като трофей.

Третото българско царство (1879–1946 г.) не е имало корона – не е изработена нито за цар Фердинанд I, нито за Борис III. Едно от обясненията за това е, че тяхната официална титла не е „цар на България“, а „цар на българите“, тоест короната не е символ на поданичество, тя е символ на държавност.

След славния период на българските ханове първият самодържец заменил титлата „княз“, която носи Борис I, с „цар“, е Симеон I Велики. В българския препис на „Манасиевата хроника“ на една от миниатюрите цар българският владетел е изобразен с отворена отгоре корона, състояща се от отделни елементи. Но българският самодържец е изобразяван и с още две различни корони. В Мадридския препис на Хрониката на византийския историк Йоан Скилица (ХI в.) Симеон е с висока червена шапка, избродирана с бисери и камъни. Много по-разкошна и богата е тази, с която българският владетел е на най-известния негов портрет, дело на художника Димитър Гюдженов. Все пак, прави впечатление приликата с короната на Калоян, царувал от 1197 до 1207 г., т.е. над 200 години след Симеон Велики.

На миниатюрите от Хрониката на Йоан Скилица с високи червени владетелски шапки са изобразени само българските владетели – Самуил (управлявал България в периода 997–1014 г.) и Петър Делян при провъзгласяването му за български цар (1040–1041 г.). Но на смъртното си ложе Самуил е с отворена отгоре корона, същата като на Симеон I.

Цар Калоян иска от папата не само царска корона, но и патриаршеска титла за търновския архиепископ. Папският пратеник кардинал Лъв миропомазва архиепископ Василий за примас (латински патриарх) на Българската църква, а Калоян – за крал (rex Bulgarorum et Blachorum). Кардиналът му предава и специално изработените в Рим скиптър и куполовидна златна корона, инкрустирана със скъпоценни камъни и перли.

По идея на Божидар Димитров, дългогодишен директор на Националния исторически музей, през 2015 и 2016 г. бяха възпроизведени по исторически данни и според стенописи в църкви и манастири короните на български средновековни цар и царица – ценно историческо свидетелство и повод за национална гордост. Според българското законодателство двете копия имат стойността на оригинал и посетителите на НИМ най-после могат да видят тези уникални български държавни символи.

Технология на възстановката

Възстановената корона на цар Калоян е камелавкион – вид корона, носена от византийските императори. Състои се от челна златна диадема, за която са захванати два полукръгли обръча, формиращи скелета чрез кръстосване във височина. Конструкцията е направена от 1,5 кг чисто злато, а украсата й включва голям брой бисери и скъпоценни камъни (карнеол, хризопраз, гранати).

Материалите за възстановената царска корона са дадени като безвъзмездно дарение от различни меценати. Днес короната може да се види в галерията на Националния исторически музей, посветена на българското Средновековие.

Легендата разказва за изгубено богатство

Това се случило в областта Калие, близо до Осиково. Според преданията древен цар, чието име вече е потънало в забрава, закопал своето несметно богатство тук. Бягайки от османците, той нарекъл богатството да се разкрие само пред човек от българския род, който да не ламти за имането и да го намери, без да го е търсил.

Местна жена от Осиково ожадняла от пътя и коленичила пред реката, разделяща Калие на две и се пресегнала с шепите си да загребе вода, с която да утоли жаждата си. Внезапно видяла във вира пред себе си да се появяват камари златни монети, накити, украшения, бижута и разкошна диадема от чисто злато, обсипана с драгоценни камъни. Уплашената жена дръпнала бързо ръцете си, но странното видение не изчезнало. Пред себе си видяла да се появява бледият образ на мъж със богато украсени старинни дрехи.

„Не е дошъл моментът короната да бъде открита и върната на народа ни. Затова заради собствения си живот – не я докосвай!“, казал мъжът, като призовал жената да си вземе от другите богатства. Тя обаче поискала именно короната и внезапно всичко изчезнало.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top