Информационен център на Министерство на oтбраната

Седемдесет години служба на сцената и армията

Истински спектакъл в чест на 70-годишнината на Театър „Българска армия, който е вече всъщност в 72-рата си година, представиха Владимир Люцканов и актьорите на трупата. Пандемията само отложи това преживяване, което напомни за Началото, когато трима полковници според летописа поставят темелите на уникалния за света на изкуството Военен театър. А Министерството на отбраната вече е издало заповедта за трупата, която години наред пътува хиляди и хиляди километри и представя спектакли и рецитали в гранични застави и поделения в страната.

Представяме поглед към Военния театър от приятели и колеги:

Митко Тодоров, полк. о.р., дългогодишен директор:

„В една трета от тези вече повече от 70 години аз съм свързан с Военния театър и службата ми – с Българската армия. Всички неща, които на празника се казаха за пропътуваните по турнета километри и брой спектакли, изнесени пред военнослужещите, са верни и аз ги помня. И се надявам много хора да си го спомнят. А бъдещето… то е на Българската армия”.

Александър Секулов, драматург на Пловдивския театър:

„Театър „Българска армия” е еталон. И ние се отнасяме към трупата му с най-голямото колегиално преклонение. Тя винаги е търсеща и намираща новото, развива и традицията, с много сериозен репертоар и никога не забравя българската драматургия. И просто служи на театъра”.

Лиза Шопова, актриса и режисьор:

„Моето детство премина с родителите ми Наум Шопов и Невена Симеонова във Военния театър: в „Чакащи артисти” до сцената, в гримьорните, в кафенето тук. За мен той е любов, в сърцето ми е. Родителите ми ме доведоха тук и първо те ме влюбиха в театъра. Както и много талантливите актьори тук. И този театър ще е винаги много специален за мен. Преди 2 месеца като режисьор направих тук „Стъпка по стъпка”. Да, преди години да работиш в театъра беше като свещенодействие. Днес е друго. Затова и днес мечтая за театър свещенодействие, който възпитава, отглежда си публиката и не се бори за всеки лев, а има мисия”.

Проф. Георги Лозанов:

„Военният театър е не само дълголетен, а и от най-добрите ни театри. Той успя да бъде забележим в съзнанието ни и да има много ясна физиономия. И аз много се радвам, че трупата създаде и театралната награда „от артисти за артисти” – „Аскеер”. Защото преди 30 години след промените българският театър много се нуждаеше някой да му каже, че това, което върши, е ценно. И актьорите от трупата поеха сами да свършат тази работа. Не държавата или някой друг. Така че той е едно по-сложно културно явление от театър. Много е интересна връзката с Българската армия, защото изведнъж армията получава много по-свободна и човешка страна чрез този театър през годините, свързано с радостта на живота”.

Мариус Куркински, режисьор:

„Много съм развълнуван след това покъртително представление в чест на празника. То беше събитие. Като се видят всички артисти и спектакли през годините – създаденото от театъра е не само част от историята на българското изкуство, а и от историята на България. Най-важното е, че този театър е правил много добри представления. Без големите артисти и режисьори, без постановките събития за българския театър, юбилеите нямат значение. А този театър е в сърцата на всички българи. Като се каже Театър на Българската армия, се знае, че става дума за театрално събитие. Много съм развълнуван, тази вечер гледах театър, както когато като дете ходех в театъра. Отдавна не беше ми се случвало и съм безкрайно благодарен. А добре че с годините Влади Люцканов е запечатал много театрални мигове, които сега проблясват за нас. Най-важното е, че творческият състав е бил много смел през годините, с алтернативни спектакли, авангардни, а в същото време много разбираеми. Никога трупата не е била претенциозна и маниерна. Всъщност отдавна не бях гледал толкова хубаво представление”.

Владимир Люцканов, автор и режисьор на юбилейния спектакъл:

„Аз съм на 63 г. и над 40 от тях – с театрална практика като актьор и режисьор. Потомствен театрал съм и винаги съм правил нещата в името на театъра с главна буква, както и тази вечер. Бил съм 18 години актьор на армейската сцена и пазя много скъпи спомени за много скъпи колеги. Има театър все още! Може би особеното във Военния театър е в самото му раждане – с това, че едно Министерство на отбраната е създало театър. И в него се играят смислени неща. Той е родоначалник на нещо, което не се е раждало дотогава у нас извън театъра в Бургас – театърът на абсурда с пиесата „В очакване на Годо”. А какво е вече 31 години да поддържаш традицията на „Аскеер”-ите, които започнаха на шега, а се превърнаха в институция, която с наградите легитимират нечие творчество в българското изкуство”.

Ясен Атанасов, от младото попълнение на трупата:

„Като голяма отговорност усещам това, че играя в тази трупа. А на тази сцена преди години и баща ми Атанас Атанасов е създавал роли. Дори на първата репетиция бях обул неговите „кубинки”. Нещо като предаване на щафетата. А със всяка роля интересът ти се провокира и расте, защото трябва да се докажеш. Просто ми се играе, но времето е пред мен”.

Александра Сърчаджиева:

„С тази сцена съм свързана още като студентка трети курс и Ивайло Христов ме покани в „Ножица трепач”. А директорът Митко Тодоров ми каза, че трябва да имам поне 2 роли, за да гласуват в Съвета и да ме вземат на щат. И това се случи. А този театър ме срещна с изумителни колеги, които безкрайно обичам и много съм научила от тях. Тук имах шанса да изиграя едни от най-хубавите си роли, като Катерина от „Железният светилник” и Нина Заречная от „Чайка”. Работих с изумителни режисьори и приказни колеги – Крикор Азарян, Асен Шопов, Красимир Спасов. На мен те ми дадоха шанс за цял живот”.

Калоян Радоев, художник:

„Да си наследник на фамилията Иван Радоеви – на актьора Иван и на драматурга Иван Радоев, е голямо богатство и съм много благодарен. Не ми тежи като отговорност, а прави животът ми по-наситен откъм знания и преживявания. Аз отраснах отчасти на репетиции в този театър. В него са играни пиеси на дядо ми. Като мисия приемам съхраняването на неговото творчество. Самият аз съм се снимал в киното, но ако се случи да стъпя и на сцената, ще е голямо предизвикателство”.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top