Информационен център на Министерство на oтбраната

В преследване на една мечта

В преследване на една мечта

В преследване на една мечта
В преследване на една мечта

„Работата в болницата е свързана с много адреналин“, казва Валентина Цекова, главна медицинска сестра на ВМА

Мечтата на родителите й е да стане лекар. Валя кандидатства медицина с химия и биология. Не й достигат стотни в бала за класиране. И следва за медицинска сестра, приета първа в общия профил. Пак първа по бал по-късно е на държавен стаж във Военната болница. Започва в операционен блок. По-късно е старша сестра на спешното отделение. От първи април 2020 г. Валентина Цекова е главна медицинска сестра на ВМА.

А години преди това, на 4 септември 1985 г., е назначена на първото си работно място – в урологията на болницата. Оттогава ВМА се превръща реално и без преувеличение в съдба за нея. Тази съдба я превежда през Спешното, както пациентите наричат Мултипрофилното спешно отделение. Участвала е в трансуретрална резекция, когато проф. Салтиров влиза в екипа на болницата след службата си в поделение. С първата тогава апаратура – литотриптер, участва в първите литотрипции, което си е разбиване с ултразвук на камък в бъбрека.

Работи и в септична операционна, когато, разказва Валя, започва т. нар. никарагуански период. По времето на войната в Никарагуа на лечение в болницата изпращат пациенти със септични рани. Това време от работата на колегите й си е като служба във външна мисия.

Всъщност днес Валентина

сериозно оприличава медицинската си кариера на екшън

защото след спешното отделение като операционна сестра, тогава Диагностично-операционен център, проф. Белоконски я изпраща в екипа за първата трансплантация, която предстои да се осъществи по това време на популярния вратар на ЦСКА Джони Велинов. И така Валя участва в експлантацията от донора, също спортист, във Варна. Днес, след много експлантации, казва, че всичко, което се случвало тогава за първи път, било като насън.

Не е пътувала на мисии, смятали я за по-необходим човек „на място“. Помни обаче, когато я извикват до половин час в болницата: Наш кораб се е потопил в Македония… И с няколко колеги от Спешното заминават, а с правителствен самолет връщат пострадалите. Така се развива работата й в болницата, винаги свързана с много адреналин. И смята, че именно това я държи в кондиция.

За екипите във ВМА времето на COVID пандемията сгъстява дните и обръща представата какво могат да постигнат в борбата за всеки човешки живот. Изцеждайки собствените си сили и дори отвъд това усилие. Но с това се трупа и опит – първо, в приема на пациенти още в палатката, разгъната пред Инфекционната клиника, всеки ден, събота и неделя, когато знанията за вируса се натрупват в челен сбъсък с него. Следва разкривене на отделение за ПСР в Спешното на болницата, а в събота и неделя проби се вземат и от пациенти, и от персонала. След време от вирусологията поемат щафетата.

Смята, че през годините винаги й помага вярата, че прави нещо добро, че е полезна на хората, че  има смисъл да работи като медицинска сестра винаги в помощ на лекарите и в подкрепа на пациента. „Никога не съм съжалявала, че не съм станала лекар. Моето призвание е да бъда милосърдна сестра, както генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски – началник на ВМА, нарича професията ни, смята Валентина. И днес, ако мога да помогна – ще помогна и ще направя добро“.

Ще й се да се вливат в професията все по-млади хора, които да получават и достойно възнаграждение, и да са удовлетворени от мястото си. Защото тя самата е имала късмета да попадне на своето място.

Самата Валентина след образованието в общия профил специализира „Операционна и превързочна техника“, защитена на държавен изпит. А нейни колежки се профилират в анестезиология и реанимация, в инфекциозни болести, в епидемиология, в хирургия. Не всяка сестра пък би могла да работи в противошокова зала. Различна е и динамиката, въпрос на характер и на психика, но навсякъде работата на сестрата е отговорна. Общото е, че всяка от колежките й чисто човешки се нуждае от нещо, което „не иска пари“ – да й се каже:

 „ти си точният човек, благодаря

справи се прекрасно днес“. А рядко се чуват тези думи. По-често в операционната трябва да се чува – благодаря Ви, колега, за днешната работа. Работила съм с всички, казва Валя, и това ми е давало крила след тежката работа. Проф. Мутафчийски винаги благодари на екипа си, проф. Владов, човекът хирург, също. Работила е и с доц. Такоров и доц. Михайлов, все млади хирурзи, грамотни лекари, напористи и много устойчиви. Опитват се според Валентина да догонят професора си – Никола Владов.

„Шапка свалям на проф. Мутафчийски и на проф. Владов, те

оставят школа след себе си, следа“

казва главната сестра на ВМА. Много от последователите им „се разпръснаха“ в други лечебни заведения и в страната – все хирурзи „от едно котило“.

В преследване на една мечта

Ако обаче се върнем на темата, какво задържа една сестра на работа, продължава Валентина, това са освен доброто отношение и добрата обстановка за работа, сплотеният екип, защото сестринската работа е екипна. И трябва да имаш отношение и към лекаря, и към санитаря. Единият застава винаги зад другия, за да върви работата. А във ВМА има възможности за развитие и ако се влеят по-млади кадри, пенсионираните ще продължат да работят на други позиции. Аз съветвам и изисквам от колежките ми старши сестри всяка от тях да подготви тази, която ще я наследи, казва Валентина. Колкото и млад да си, далновидно е да оставиш наследство, подготвен втори човек след себе си. И на сутрешния рапорт тя вече получава информация кой замества при отсъствие старшата сестра на клиниката. Аз също „се оглеждам“ за човека, който да застъпи, когато се наложи, и да знае всичко, за да отговори адекватно на очакванията на ръководството на ВМА, казва Валя.

Тя лично не е очаквала, че някой ден ще заеме мястото на главната сестра на тази болница. Не се учи в университет тази наука, но има значение, първо, че сме военно заведение, обяснява Валентина Цекова особеностите на този пост във ВМА. И подчертава, че дисциплината и единоначалието са много важни. „Държа, когато влиза началник, сестрата да става и така да показва отношение“, казва тя: „Аз така съм научена, имаше времена, в които провеждахме и военна подготовка“. В това време в семейството й въпросът „кой ще гледа децата“ предрешава Валя да не слага пагон.

Във всекидневието според главната сестра на ВМА се иска колежките й да са стабилни и психически устойчиви, борбени и решителни. Поставената задача да се свърши без коментар. Усеща, че колежките наблюдават решенията и действията й. Старае се да е добра, но и взискателна. „Можеш да бъдеш и много гадна“, казват колегите й в Спешното, когато някой замита задачите. Нещата трябва да вървят с лекота, а не да идваш на работа просто по задължение. За това е нужно просто

да си намериш нишата и екипа, за да си тежиш на мястото

Валя смята, че COVID пандемията е била безжалостната проверка на тези качества. Иначе тя също мечтае: „да напълни болницата“ с млади медицински сестри, да ги обучи и да останат да работят „за нашата болница“. Започва да обикаля медицинските учебни заведения, за да открие тези, които ще поемат щафетата. Едно ново поколение от медицински сестри, което „да остави“ на ВМА. Да се знае, че има подготвени кадри, които „да влязат в боя“. Абсурдно е обаче, категорична е Валя, в тази специалност да се приемат над 40-годишни, просто само защото медицинската сестра е изчезващ вид!

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top