Драмата с плащането на руския газ от европейските купувачи в рубли навлезе в нова фаза, която вече силно прилича на фарс. След като „Газпром“ врътна кранчето на България, Полша и Финландия заради отказа им да се съобразят с ултимативното искане на руснаците, в началото на тази седмица Гърция заяви, че нейните компании са си платили за руската суровина в евро и нямат никакъв проблем с доставките. От Москва потвърждават, че прекъсване на газа за Гърция няма, но твърдят точно обратното – че Атина е спазила руското изискване да плаща в рубли. Каква точно е истината е трудно да се разбере, но най-вероятно е постигнат някакъв компромис, позволяващ и вълкът да е сит, и агнето – цяло. Вариантът е гърците да са превели евро в „Газпромбанк“, а тя след това да ги е обърнала в рубли и да ги е препратила на „Газпром“.
Искането на Русия за плащане на газа в рубли няма никакъв икономически или финансов смисъл, то е продиктувано единствено от нараненото самолюбие на президента Путин. След като Москва беше ударена с тежки санкции, той реши да покаже на европейците, че може да ги принуди да плащат в рубли, което би трябвало да се тълкува като някаква символна победа за Русия. И ако в края на април, когато плащане трябваше да направят България и Полша, руснаците бяха непреклонни, сега явно се смекчили условията, защото не могат да си позволят да загубят всичките си европейски клиенти.
Но да оставим нараненото самолюбие на Путин на психолозите, за нас е важно как новата ситуация ще повлияе на енергийната сигурност на България. До края на април т.г. газовата зависимост на нашата страна от „Газпром“ бе над 90%. Затова не е лесно целият обем руски газ за България да бъде заменен внезапно. Но както виждаме, през този месец няма проблем с газовите доставки за промишлените предприятия и за гражданите, на нас, клиентите на софийската „Топлофикация“, не ни се налага да се къпем със студена вода. Причината за това е, че излишъците от газ на гръцкия пазар се насочиха към България и покриха потреблението, което и без това не е много високо извън отоплителния сезон. Гърция се снабдява от три източника – „Газпром“, Азербайджан и втечнен газ, идващ на терминала Ревитуса, който е на остров срещу Атина. Така че при условие че съседката ни ще продължи да получава руски газ, нейният пазар ще може да генерира излишъци и те да се насочват към България.
Междувременно българското правителство също взе бързи мерки да се справи с потенциалната енергийна криза. Премиерът Кирил Петков и министърът на енергетиката Александър Николов бяха в САЩ и се върнаха оттам с новината, че газовите доставки за нашата страна за юни са осигурени. Те ще бъдат реализирани с два танкера втечнен газ, купени директно от държавната компания „Булгаргаз“. Проблемът е къде да бъде разтоварен този газ. Логичният отговор е – в терминала „Ревитуса“, но трябва да се знае, че неговият капацитет за цялата 2022 г. е резервиран отпреди. Някоя от фирмите, които имат слот за разтоварване на терминала, трябва да се съгласи да го отстъпи на „Булгаргаз“, срещу заплащане, разбира се. В бъдеще още по-перспективен вариант е втечненият газ, купуван от България, да бъде разтоварван в Турция. Тя има цели четири терминала за прием на втечнен газ, като един от тях е на не повече от стотина километра от нашата граница – на европейския бряг на Мраморно море. Проблемът е, че с турците нямаме споразумение за междусистемна газова свързаност. Държавната „Булгартрансгаз“ е искала такъв документ да бъде подписан, но отсрещната страна засега не дава отговор. Не е трудно да се досетим, че „Газпром“ оказва натиск върху Турция да не парафира такова споразумение, за да не позволи руският газ за българския пазар да бъде успешно заменен с втечнен. Не е невъзможно обаче въпросът да се реши на политическо ниво, стига нашето правителство да бъде по-настойчиво.
Другата добра новина за нас е, че от 1 юли България ще получава целия обем на договорения газ от Азербайджан – по 1 млрд. куб. м на година. Това ще стане, въпреки че прословутият интерконектор с Гърция, по който трябваше да минава азербайджанския газ, ще заработи едва през есента. Така България ще трябва да търси замяна на 2,2–2,3 млрд. куб. м руски газ годишно, тъй като цялото потребление на страната ни е малко над 3 млрд. куб. м. Засега заявката на правителството е, че ще се постарае да намери тези обеми на американския пазар при условията на дългосрочен договор. В момента ръководството на „Булгаргаз“ е в „нефтено-газовата столица“ на света – Далас, щата Тексас, за да търси партньори за такъв договор.
Несъмнено внезапното пълно прекъсване на руските газови доставки е шок и сериозно предизвикателство за енергийната сигурност на България, но няколко обстоятелства дават шанс на страната ни да се справи с него.
Първо, както и се очакваше, „Газпром“ не може да си позволи да отреже изведнъж всичките си европейски клиенти, все пак те поемат над 80% от износа на руския енергиен гигант. Това означава, че няма да се появи внезапно ново търсене за огромни допълнителни обеми газ в Европа и държава с малко потребление като България няма да се конкурира на спот пазара с гиганти като Германия или Италия. Второ, нашата страна става най-подходящият пример, чрез който САЩ и ЕС да покажат, че скъсването с почти пълна газова зависимост от Русия не е чак толкова страшно. Вярно, американското правителство не произвежда газ и не търгува с него, но може да подскаже на частните компании при равни други условия да пренасочат доставки към България. Вятър в платната на българската енергийна независимост в Русия са и свирепите противоепидемични мерки на китайските власти. Затварянето на цели милионни градове намалява икономическата активност, а оттам – и нуждите на Китай от втечнен газ. Освободените обеми могат да бъдат пренасочени към Европа.
