Информационен център на Министерство на oтбраната

Полк. доц. д-р Илиян Ангелов: Работим по два проекта в дигитална среда

Полк. доц. д-р Илиян Ангелов: Работим по два проекта в дигитална среда

Основният приоритет е развитието на академичния състав, твърди деканът на факултет „Общовойскови” в НВУ „В. Левски”

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Полк. доц. д-р инж. Илиян Ангелов е декан на факултет „Общовойскови” в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски” от близо две години. Възпитаник е на ВНВУ „Васил Левски”, където е завършил с военна квалификация „Офицер от свързочни войски – военен инженер по експлоатация на свързочните средства” и е магистър по гражданска специалност „Съобщителна и осигурителна техника и системи”. Има магистратура и във ВА „Георги Стойков Раковски” по „Организация и управление на КИС в оперативно-тактическите формирования”, както и редица курсове, сред които Стратегически курс във Военна академия, специализирано обучение по криптографски методи за защита на информацията в комуникационно-информационните системи и приложението им във Въоръжените сили, има офицерски стаж на длъжност „Началник на отделение експлоатация на КИС в СКИС”, обучение по „Защита на класифицираната информация”, курс по „Работа в щабове на многонационални съвместни оперативни сили” във Военна академия „Г. С. Раковски”.

– Г-н полковник, как се отрази периодът на онлайн обучение върху цялостния учебен процес във факултета?

– Нищо не може да замени живия контакт. Но пък онлайн обучението имаше и положителен ефект върху преподавателите. Всички планирани занятия бяха проведени без тези, които не могат да се случат в онлайн среда, като занятията, свързани с използването на класифицирана информация, практическите, полевите и тактическите занятия, стрелбите и лабораторните упражнения. Но периодът на онлайн обучение подпомогна процеса на бърза дигитализация на учебното съдържание.

– Какви бяха предизвикателствата пред преподавателите и какви пред курсантите?

– Най-голямото предизвикателство, пред което се изправиха някои от преподавателите, беше ползването на електронните платформи. Дигиталната култура не при всички беше на достатъчно високо ниво, но всички много бързо успяха да пречупят вътрешните си страхове. Истината е, че е трудно да говориш пред празен екран, защото често, за да не натоварваме системите, курсантите трябваше да изключват камерите. Което пък се отразяваше и на тяхната концентрация.


– По какви проекти работите в момента?
– Най-големите и важните отново са свързани с дигиталната среда. Те са два, с европейско финансиране са и по единия ние сме водещата организация. Заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски” изграждаме виртуален университет за близо 2 млн. лв. Разработваме и онлайн учебно-методически комплекти. Проектът се нарича „Модернизация на Национален военен университет „Васил Левски” и Софийски университет „Св. Климент Охридски” и е в професионално направление „Комуникационна и компютърна техника”. Финансиран е по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014–2020”. Асоцииран партньор по проекта е Военнотехническата академия в Букурещ.
По другия мащабен проект си партнираме с още пет висши учебни заведения в България и Румъния. Водещи там са колегите от Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград, участват още СУ „Св. Климент Охридски”, Академията за сухопътни войски „Николае Балческу” в Сибиу, университетът „Спиру Харет” и Техническият университет по строително инженерство в Букурещ. Идеята е да разработим седем съвместни магистърски програми. Всички те ще бъдат дигитализирани, а пет от магистратурите ще бъдат на английски език за обучение с асоциираните партньори. Предвидено е изграждането и на център за онлайн обучения, дигитална библиотека, облачно-базирана платформа и мобилно приложение за управление на обучението, както и закупуване на необходимите оборудване и софтуер за въвеждане на дигиталното съдържание.
Началникът на военния университет бригаден генерал Иван Маламов стимулира научната работа и обновяването на учебно-материалната база чрез осигуряване на финансиране по вътрешни проекти. Затова и факултетът работи много активно по такива проекти. При нас е и центърът „Квазар”, който също подпомага модерното обучение и научни изследвания.

– Кое е най-голямото достойнство на факултета?
– Огромното разнообразие на специалности, които предлагаме на нашите обучаеми в различни професионални направления. Военните специализации на всички курсанти са в професионално направление „Военно дело” и ние заедно с другите висши военни училища сме единствените, които имат право да дават такава бакалавърска степен. Освен това за петте години обучение курсантите получават две бакалавърски степени – едната е във „Военно дело” и всяка военна специализация има съпътстваща гражданска специалност, която надгражда и подпомага военната специализация.


– Какви новости в образователния процес предстои да бъдат въведени?
– Тази година приехме нови учебни планове, по които се обучават курсантите в първи курс. Всички промени и иновации са с цел все по-добрата реализация на нашите курсанти, а те се реализират не само в МО, влизат в икономиката, в предприятията, в администрацията. За гражданските специалности, по които обучаваме студенти, всичко зависи от потребностите на пазара на труда


– Коя е най атрактивната специалност за курсантите?
– През последните години те избират най-често специалността „Разузнаване” заради адреналина, парашутните скокове, динамиката на обучението и заради филмите, които гледат. Има още една специалност, която става все по-популярна сред кандидатстващите – „Мотопехотни и танкови войски”. Командирите на сухопътните формирования обикновено завършват тази специалност. Виждам, че има известен страх от инженерните професии, защото там се учи много математика. А за съжаление, младите хора, които идват, демонстрират несъвършенствата на системата на средното образование.


– Г-н полковник, каква е Вашата най-смела мечта за факултета?
– За мен най-важни са хората, затова основният приоритет е развитието на академичния състав. Всеки, който има желание да работи, да израства научно като преподавател, трябва да получи шанс да продължи напред. Хората са най-важният ресурс, с който разполагаме. Няма ли хора, дори да е с космически технологии изградена учебно-материалната база, нищо не става.
Разбира се, че и тя е важна. Не спираме заедно с ръководството на университета да я развиваме, да създаваме оптимални условия за провеждане на занятията, да осигуряваме съвременна техника, която навлиза на въоръжение във въоръжените сили. Преди години получавахме образци от всяка нова техника, благодарение на което имаме танкове, бойни машини и други системи. Сега не идват такива образци, а е добре обучаемите да се обучават на същата техника, която ще експлоатират във войските, в които постъпват на служба.
Аз съм свързочник, както вече стана дума, и много държа на дигитализацията, а и съвремието изисква ние да бъдем дигитално грамотни. И говоря не само за учебни материали, а и за електронно управление на административния процес. Без да забравяме, че няма нищо по-хубаво от физическото общуване. Защото ние се занимаваме не само с обучение и наука, а и с възпитание. Неслучайно в логото на факултета има огънче, което означава, че ние възпитаваме пламъка на родолюбието у тях.


– Кога сте се чувствали най-горд като декан?
– Когато разбера, че обучаемите ни са се реализирали по възможно най-добрия начин. Когато от формированията, където бъдат разпределени, получавам положителни отзиви за тях, когато участваме в съвместни занятия във войските и видя, че нашите курсанти имат самочувствие и се справят с всички поставени им задачи.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top