Информационен център на Министерство на oтбраната

Поетът Калин Донков* – по пътя си без навежданията пред конюнктурата на времето

Едно от културните събития в литературния ни живот е премиерата на книга, фокусирала най-емблематичните стихотворения на Калин Донков – новият му сборник „Никой на прага” (Издателство „Жанет 45”). Той съдържа избрани и най-нови стихотворения на поета. Рисунките са създадени от Светлин Русев по мотиви от лириката на автора и се показват пред публиката за първи път. Поетът е един от малкото, който изминава житейския си и творческия път без криволиците и навежданията пред конюнктурата на времето. В неговите стихове бушува диалектиката от движението на епохата и горчивината от индивидуалния смисъл, изобретен от всеки от нас. Финалната строфа от творбата дава заглавието на книгата:

Просто – никой на прага!

От отвъдното вее прохлада.

Битието по навик в нас банално се впива.

А поезията? Поезията е като шоколада:

когато е истинска, е горчива…

За тези, които са по-малко запознати със стиховете на поета, но често са слушали хитове, без да знаят името зад текста: не се подвеждайте по песните шлагери. Текстът, прочетен, звучи различно от музикалната му трансформация. Ще видите дълбочини, които не подозирате, горчивини, които са част от ежедневната ви участ, прозрения, опънати през годините, без да са омачкани или съшити, без да избеляват или да имат нужда от допълнително гримиране. Творчество – ехограф, което регистрира пораженията и победите на обществения организъм през призмата на личното време и въпреки излъчването за самота и отдалеченост от колективните изречения фокусира епохата не по-малко обемно от роман епос.

Неслучайно тази устойчива линия на характера у автора дава възможност на Светлин Русев да направи илюстрациите за бъдеща книга като завещание за предано приятелство – горчивината и последователността в съвместното им търсене на индивидуален смисъл в живота смесва изкуството им в двоично послание. Рисунките са направени 15 години преди тази премиера и не са буквално преразказване на текст, а споделено житейско кредо.

За темите, поетиката и мястото на Калин Донков в литературната ни традиция поетът Бойко Ламбовски казва, „Никой на прага” в този вид, формат и архитектура изглежда като книга, увенчаваща главните усилия на един живот. Събира стихотворенията, които авторът полага като нещо най-важно от себе си, като отговор на въпроса „Какво ми се даде и какво дадох” за пребиваването си тук, на Земята. Чувстват се извънредно взискателната ръка и поглед на Калин Донков: като култура на стиха, като сгъстъци на емоционалното прозрение през годините, като апотеоз на стремежа към съвършенство и опитомяване на житейската болка, „Никой на прага” е забележителна равносметка. И е внушително пособие с уроци: по стил, красота и поетичен майсторлък.

*Калин Донков е бивш главен редактор на списание „Български войн”

„Златен лъв“ очаква Деньов във Венеция

Френската легенда Катрин Деньов ще получи наградата почетен „Златен лъв“ за принос към киното на филмовия фестивал във Венеция – най-старият в Европа. Неговото 79-то издание е от 31 август, когато тя ще бъде наградена: за неоспорим актьорски талант, съчетан с изтънчена красота. Деньов не престава да се снима и това я превръща в истинска икона на големия екран. „Дневна красавица“ на Луис Бунюел, с който изгрява, получава главната награда (1967 г.) „Златен лъв“. Актрисата е сред най-изявените представители на „новата френска вълна“.

Княз Ростовски или приказка за дарителството

Преди години княз Никита Лобанов-Ростовски предлага на художничката Дора Бонева, съпруга на поета Любомир Левчев, да откупи нейна картина. Двамата с Левчев са съученици, а и семейни приятели. Това е голям портрет на младия цигулар Минчо Минчев. Идеята на Никита Лобанов е заради почитанието му към големия ни музикант да дари картината на художествена галерия. Като реверанс и към таланта на художничката, и към името на вече отдавна известния по света наш цигулар и педагог. Днес я откупува от дъщерята Марта. В това време княз Никита Лобанов не се отказва да търси съдействие да се създаде в София Национална портретна галерия и е готов да направи дарение.

Но както обикновено, такива идеи се осъществяват и трудно, и бавно. Минават и през бариерите на бюрокрацията, но често и през нечии лични желания „да се осребри” идеята. Така подходящата за галерия зала станала… кафене. А в това време се откриват десетки портрети на членове на царската фамилия в мазетата на бившата Дирекция на полицията. Удобен повод и те да се съхранят в национален институт – портретна галерия. А от други галерии в страната за временна експозиция да се съберат от фондовете им портрети, които не се излагат постоянно. Княз Лобанов търси съдействието и на Министерството на културата, и на Столична община.

С усещане за лично състезание с времето Никита Лобанов не се разделя с идеите си. Смята, че една от личностите, с които България може „да се похвали” и като художник, и като духовен експресионист на европейско ниво, е Светлин Русев, с когото се познават 60 години. И днес Никита Лобанов казва, че е задължително културните ни институции да поемат грижата за неговото наследство. Дори да се издадат пощенски марки с негови картини, защо не, казва той, сам предложил на съответната институция идеята си. И тук някой от комисията „утвърдил мощността си с възможността да каже „не”. Приятелите му знаят, че той не се отказва лесно. Така преди година съфинансира отпечатването на луксозното албумно двуезично издание „Петдесет жени в българската живопис” на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий” по негова идея. И смята, че на български изложби в чужбина то би могло да се дарява и да популяризира културата ни.

*Княз Никита Лобанов-Ростовски е роден в София през 1935 г. Наследник е на стар руски дворянски род. Заедно със синовете си дядо му напуска Русия през 1919 г. с белогвардейската вълна. Никита учи в България, а през 1953 г. успяват с майка си да напуснат страната (баща му е разстрелян в лагер). Учи геология в Оксфорд, специализира в Колумбийския университет, работи като банкер. Живее във Великобритания с втората си съпруга.

История стара – стара, стара като света и тя…

Две ярки актриси – Стефка Янорова (ТЯ) и Василена Винченцо (тя), която гостува на военната сцена, създават модерен спектакъл под заглавие „Мечтата на идиотката”. Режисира го Валентин Танев в уютната камерна зала „Миракъл” на 4-тия етаж на Театър „Българска армия”. Пиесата на Анатолий Дяченко, преведена от Светлана Панчева, е изпълнена с абсурдни ситуации, в основата на които са любовта, а някак естествено – и съперничеството за Неговите чувства. В спектакъла обектът на женското внимание е Той (пианистът) в изпълнение на Явор Намлиев (гост). Класическият триъгълник преминава през цялата дъга на преживявания от смут и изумление до умиротворение и успокоение и до неочаквания финал.

Една интелигентна любяща жена (Стефка Янорова) ни разкрива бушуващите страсти в душата на героинята, женската лукавост и яростната стръв за отмъщение в съперничеството в любовта. Които в крайна сметка овладява, за да стигне до простата формула на щастието, наречено самоиронично от нея: „Мечтата на идиотката”… История стара, стара-стара като света и тя… Но в изпълнението на актрисите всичко е „на живот и смърт” и отвъд всякаква баналност. Отговорът на въпроса „кошмар или фарс” режисьорът остава за зрителя.

И музиката, и сценографията и костюмите са в ръцете на утвърдени професионалисти: Михаил Шишков и Нина Пашова.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top