Най-доброто на военната професия са работата в екип, възможността да общуваш с хора, а също физическата активност. Това споделя сержант Димитър Андонов, който е командир на отделение в механизирана рота в 42-ри механизиран батальон. Той също участва в учението на „Ново село” неотдавна. „Съвместно с колегите от американската армия изпълнихме т. нар. контраатака, показахме нашите способности да работим в екип с тях. Демонстрирахме добра комуникация и взаимодействие”, изтъква сержантът. По думите му това не са някакви непознати и неочаквани предизвикателства. „За нас това са задачите, които обичайно изпълняваме – по отбрана, настъпление, контраатака. Просто сега тренирахме тези теми с американските колеги и показахме добра съвместна дейност”, изтъква сержант Андонов. Той има вече 16-годишна служба в армията, като от 3 години е командир на отделение в механизирана рота.
Дошъл е във войската, защото са го привличали професии, свързани с отбраната и сигурността, със защитата на обществото и Родината – военнослужещ, пожарникар, полицай. Не само не съжалява, че е избрал воинския строй, но и досега е убеден, че това е неговото правилно място в живота: „Това е моята работа и тя продължава да ме мотивира да служа”.
Разбира се, както всеки, и той понякога има съмнения в правилността на избора си. „Но в крайна сметка, щом си избрал военната като професия, просто трябва да си вършиш работата”, категоричен е сержантът. В отдадеността на службата не го разколебават нито отсъствието от дома и семейството при занятия и учения, нито трудностите на воинското всекидневие. Справяме се, макар и с много компромиси, признава сержантът.
В свободното си време със семейството обича да е някъде сред природата. Сержантът е и сред участниците във футболния клуб на формированието, който се представя доста добре във военните турнири и шампионати.
Дългогодишният му опит в армията го е убедил, че за привличането на млади хора в строя е особено важно те да имат вътрешно влечение към службата. „Ако си дошъл във войската само заради заплатата, няма да се получи. Трябва по някакъв начин да усетиш, че това е твоето призвание”, категоричен е сержант Андонов.
