Информационен център на Министерство на oтбраната

Изтичат хора от армията към частния бизнес

„През 2021 г. се наблюдаваше известно попълване на некомплекта в армията, но то се дължеше по-скоро на COVID кризата и известните проблеми в частния сектор, т.е. имаше преливане от частния сектор към армията като по-сигурен работодател. Сега се наблюдава обратната тенденция – изтичане на хора към частния бизнес. При такова преливане винаги заплащането и целият социален пакет са в основата му.“ Това казва министърът на отбраната Драгомир Заков на заседанието на правителството при приемането на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2021 г.

В самия доклад четем, че през 2021 г. се забелязва началото на положителна тенденция за лек ръст на окомплектоваността. Веднага обаче се предупреждава, че недостигът на личен състав все още остава висок.
Напускането на войници и матроси е характерно за региони с ръст на икономиката и по-високо заплащане извън армията. Така че съвсем не е за подценяване ролята на пазара на труда. Най-тежко е състоянието в Сухопътни войски, особено при декларираните за НАТО и ЕС формирования. Тревожно е и увеличаването с 4% на некомплекта на Военноморските сили. Цифрите са достатъчно красноречиви. Този лек положителен ръст в попълването на вакнтни длъжности, който се констатира, е едва 2% спрямо 2020 г. А заетите длъжности за доброволния резерв към края на 2021 г. са само 13,8%.

От доклада, който предстои да бъде обсъден и приет от Народното събрание, прозира искане за спешно попълване на дефицитите от способности, които очевидно включват и числеността. Това е един от новите моменти. В този смисъл ще се използва
подкрепата на съюзниците от НАТО, включително с разполагане на техни сили и средства у нас. Причината е, че сериозните дефицити са причина за ограниченията в готовността на силите, в сроковете и в обема на изпълняваните задачи, особено по мисия „Отбрана“. Отбелязва се, разбира се, че през 2021 г. има известно подобрение на състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили, което позволявало изпълнението на възложените им задачи по мисиите, произтичащи от конституционните им задължения и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
„Изводът е, че Въоръжените сили могат да изпълняват своите конституционни задължения, но с определени ограничения. Така че можем да бъдем спокойни Българската армия може да си изпълнява конституционните ангажименти, но имаме редица ограничения, които в една по-сериозна обстановка бихме могли да се окажат и решаващи“, посочва министър Заков.
Факт е, че въпреки ограниченията ученията спрямо 2020 г. бележат ръст с 21%. Състоянието на бойната и мобилизационната готовност на щабовете и военните формирования осигуряват организираното нарастване на готовността им и провеждането на мобилизация.

Ще се търсят възможности, в хода на бюджетната процедура за предсрочно изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г., което да стане още през 2023 г. Това може да бъде реалност при наличие на готови инвестиционни проекти за модернизация и превъоръжаване с оглед ефективно и ефикасно изразходване на средствата. Налага се по-висок ръст на капиталовите разходи, за да се постигне ускорено превъоръжаване и модернизация за преодоляване на технологичното изоставане на Въоръжените сили, се отбелязва в доклада. С оглед на тази констатация идва другият нов момент в този доклад. В него е включена нова точка, която е посветена на фундаментално променената стратегическа среда след началото на войната на Руската федерация против Украйна, а предложените основни направления за работа в средносрочен план са изготвени въз основа на новата стратегическа ситуация. Става дума преди всичко за ускорено превъоръжаване и модернизация.

Заедно с това – разполагане на територията на страната на сили и средства на наши съюзници от Алианса. „Развръщането на войски и сили на съюзници от НАТО на наша територия ще бъде категоричен сигнал към Руската федерация за единството на Алианса и готовността му да защити територията на своите членове. Изпълнението на националните ангажименти по линия на укрепване на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО, включително и по изграждането на предното присъствие на Алианса на югоизток, е без алтернатива“, се посочва в доклада.

Смята се още, че във връзка с руската инвазия и санкциите, които България подкрепя и прилага, е невъзможно съветските въоръжение и техника да бъдат устойчиво ремонтирани и поддържани. Поради това се очертава появата на дефицити от способности, които спешно трябва да бъдат попълвани. В този смисъл ще се предприема ускоряване на технологичното обновление.
Все повече нараства необходимостта освен от ежегодно целево финансиране от държавния бюджет за утвърдените проекти за модернизация и на трите вида въоръжени сили, но и за създаване на инвестиционен механизъм, където място има
Инвестиционният план-програма до 2032 г.

Заради дефицитите от способности се използва подкрепата на съюзниците от НАТО, включително с разполагане на техни сили и средства у нас

В доклада буквално се посочва, че голяма част от въоръжението и бойната техника са морално и физически остарели, с изтекъл срок или изтичащ ресурс на експлоатация. Анализът показва, че това влияе негативно на изпълнението на мисиите и задачите, подготовката и постигането на оперативна съвместимост. Ограниченият брой изправна авиационна техника е определен, като основна причина за неизпълнението на планираните летателни часове във Военновъздушните сили и има негативно отражение върху нивото на безопасност на полетите и способностите на бойната ни авиация. Така например през 2021 г. са допуснати 43 авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства. 37 от тях са авиационни инциденти, 5 – сериозни инциденти и една катастрофа. Това е с 9 повече спрямо 2020 г. и бележи най-критичния период през последните 10 години. Повече от 63% от произшествията са в резултат от отказ на авиационна техника. Зенитно-ракетните комплекси и радиолокационните станции също са в края на жизнения си цикъл и се нуждаят от заводски ремонт. Тук зависимостта отново е от Руската федерация, което според авторите на доклада е проблем за националната сигурност.

Очевидно е, че дефицитът от критично необходими способности трябва да бъде бързо преодолян. Какво друго е необходимо в този план освен основните проекти на трите вида въоръжени сили? Тук няма нещо ново, но все пак. Става дума за нови и съвместими с НАТО трикоординатни радарни системи, зенитно-ракетни комплекси, дистанционно управляеми системи и дронове, както и средства за защита от тях, системи за командване и управление, способности за киберотбрана, артилерийски системи, щурмови хеликоптери, подводници и др. Налага се модернизация на фрегатите клас „Вилинген“ и на танковете Т-72. Все повече ще нараства значението на съвместни проекти със съюзни държави в рамките на НАТО и ЕС, както и използването на агенциите на двете международни организации.

Има още един нов момент в този доклад. Правителството представя обосновани изводи и основни направления за работа в средносрочен план, съответстващи на приоритетите в сектор „Отбрана“ съгласно Приложение № 15 от Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021–2025 г.

На Народното събрание му предстои да попадне в необичайна ситуация, каквото не е имало в парламентарната ни история. Би трябвало да приема два доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Докладът за 2020 г. още не е влизал в пленарна зала.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top