Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Носител на колективна Нобелова награда за мир преподава в НВУ „Васил Левски“

[post-views]
Носител на колективна Нобелова награда  за мир преподава  в НВУ „Васил Левски“

Автор: Сашка Александрова

Носител на колективна Нобелова награда за мир повече от 30 години чете лекции в Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Професорът по химическо и биологично оръжие Михаил Харалампиев се среща ежедневно с курсантите, избрали една от сложните специалности в НВУ – „Ядрена, химическа и биологическа защита“, но въпреки сложните дисциплини, които води, той си остава един от най-любимите им преподаватели.

„Това е така, вероятно защото до ден днешен продължавам да възприемам себе си като учител и върша работата си с любов, защото вярвам, че учител може да бъде само благородният човек. Научил съм това от моите благородни учители, особено от един в началното училище, който никога няма да забравя. Той изведнъж реши, че иска да става военен и както се случва в приказките – реченото стана сторено. Един ден застана пред нас, облечен в униформа. Ние първо онемяхме, после се хвърлихме да пипаме униформата. Мисля, че тогава реших да стана военен“, казва проф. д-р на химическите науки Харалампиев, възпитаник на НВУ. Той допълва, че, докато бил в казармата, видял обява на Висшето народно военноинженерно, свързочно и химическо училище в Силистра и тя го вдъхновила да стане химически офицер. Завършил обаче във Велико Търново, защото разформировали училището в Силистра и химиците били прехвърлени в тогавашното ВНВУ „Васил Левски“.

Проф. Харалампиев с негови курсанти

Дипломирал се като първенец на випуска „Химически войски“, след това завършил и Висшата военнохимическа академия на Руската федерация в Москва. Между 1990 г. и 1996 г. мобилизационно е бил привличан на високи командни длъжности като началник на Отдел по оценка на ядрената, химическата, биологическата обстановка и засичането на ядрените взривове към Главния щаб на Сухопътните войски на БА и началник на Щаба на химическите войски към Главния щаб на Сухопътните войски на БА.
Михаил Харалампиев има зад гърба си повече от 70 мисии, заради които е бил къде ли не по света, навъртял е около 600 000 км, които се равняват на 15 обиколки на земното кълбо. Губил е багажа си, попадал е в какви ли не странни и опасни ситуации и стане ли дума за тези приключения, казва, че едно ще помни винаги. „При едно завръщане от САЩ ни бяха настанили в опашната част на самолета. Попаднахме в турбуленция и отклонението, което опашката направи спрямо тялото на самолета, беше около метър. Продължи точно 30 сек, които ни се сториха вечност. О, и за още една ситуация се сещам сега – кацането на заледено поле в Русия. Още се чудя как му стигна куражът на пилота“, разказва професорът, който е специализирал в центровете за ядрена, химическа и биологическа защита в Нидерландия, САЩ, Русия, Великобритания, Германия и Италия.
Занимавал се е с проучвания в шест различни научни области, бил е ръководител на проекти, има патенти за две изобретения. Едното е способ за генериране на маскиращи аерозоли от смеси на нефтопродукти с катализатори на поливалентни метали. Тази му разработка е внедрена за отбранителни цели в борбата с високоточните оръжия. Вторият му патент е за сорбент за улавяне на токсични газове. Освен това е „доктор хонорис кауза“ на военния университет и почетен гражданин на Велико Търново.
През годините той се е занимавал с политика, има зад гърба си два мандата като общински съветник, все още продължава да спортува, нищо че неговите 78 земни лета предполагат по цял ден да спори с телевизора.

Миналата година проф. Харалампиев участва в международна научна конференция на тема „Превенция и ликвидиране на последствия при химически, биологически, радиологи-чески и ядрен тероризъм“ в Италия и от името на бригаден генерал Иван Маламов връчи плакет на бригаден генерал Емилио Корбучи, началник на военното училище в Риети, домакин на форума.

Преди около година проф. Харалампиев решил, че е време да събере живота си и така яшьна писател. Резултатът е една издадена автобиографична книга „Време за мъже“, пълна с лични истории, с истории за света, който е обиколил, истории за хора, с които се е срещал.
„Какво научих от живота си ли? Че най-силно продължавам да обичам да бъда учител. Може би и заради предизвикателството да накарам и най-разсеяния слушател да гледа в мен. Категорично не вярвам, че грубата сила мотивира младите хора да учат. Избрал съм вместо груба взискателност да влагам делегирани очаквания, което означава да преподавам с любов и уважение дори и към тези, които понякога не ме слушат“, усмихва се професорът, който продължава да кара ски, плува, и участва в маратони.
Страницата подготви Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Най-ново

Единична публикация

Избрани