Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Големите учения оставят трайни следи

[post-views]

Участвалите в „Стоманен щит-22” над 960 военнослужещи дълго ще помнят напрегнатите дни на „Корен”

Целта е всички офицери, особено младите, да преминат през големи учения, за да придобият опит. Големите учения не са ежедневие и в службата си офицерът, докато израсне, участва примерно в не повече от 2–3 подобни учения. Думите са на заместник-командира на Сухопътните войски бригаден генерал Николай Караиванов, казани в интервю за в. „Българска армия” няколко дни преди започването на тактическото учение с бойни стрелби (ТУБС) „Стоманен щит-22”. В него участваха над 960 военнослужещи и всеки от тях ще помни дълго дните на полигон „Корен”. Защото големите учения оставят трайни следи и

                        повишават опита

на офицерите, сержантите и войниците. По време на „Стоманен щит-22” разговаряхме с някои от тях от състава на 4-ти артилерийски полк.

Сержант Николай Ангелов е започнал службата си в армията от 2005 г. А от 2015 г. е сержант – командир на разчет 152-мм оръдие-гаубица Д-20. Обясни, че в този ден се намира в район за разполагане, в близост до огневите позиции. Дозареждат с гориво и умело използват естествените укрития на местността. При команда разчетът е готов да заеме огневите позиции.

Всяко едно учение винаги допринася за усъвършенстване на уменията ни, за повишаване на опита ни. Добре е да има такива големи учения, защото те ни показват докъде сме стигнали в нашия етап на развитие, къде допускаме грешки и какво още трябва да научим занапред, посочи сержантът.

И отговори защо са поставени платнища върху машините. Те са за прикриване на отблясъците от стъклата и огледалата на военните автомобили, за да не бъдат забелязани от „противника”. Увери със сигурност, че ще се справят със задълженията си, защото са професионалисти.

Ефрейтор Красимир Добрев сякаш продължи думите на сержанта и наблегна, че в района за разполагане най-

важното е да бъдат прикрити добре за „противника”. Задачата им е да намерят подходящи места за оръдията и да се маскират.

Преди три години е бил номер от разчет, а сега е мерач на оръдие-гаубица  Д-20. Подчинен е на командира на разчета и изпълнява неговите заповеди. Основната му задача е да подготви оръдието за бойни действия. И подчерта – ще успеем само ако работим добре в екип.

Редник Никола Христев е от три години в армията.

Участвал е вече в 5–6 учения, но „Стоманен щит-22” е най-голямото досега. То е интензивно, натоварено е, но е и по-интересно,

                               с много новости

мотивиращо е, изброи според него особеностите на учението.

Изчислител е в отделение за управление. Дейността му е да определя и решава задачи, свързани с управлението на огъня на батареята или на дивизиона. А в момента имаше задължения по охрана на Тактическия оперативен център в района за разполагане.

Внимателно наблюдавам всякакви движения в района, както и за възможни нападения от определени сектори. При явно нападение откривам огън. А във всеки друг случай спирам нарушителите, изброи накратко задачите си по охрана изчислителят в отделението за управление.

Младши сержант Марияна Атанасова  е започнала службата си в армията като редник през 2005 г. Няколко години по-късно е станала ефрейтор. Завършила е Пловдивския университет и е преподавател по английски език. Водила е 6 години курс по английски език в 4-ти полк. А след завършване на модул в Тенеси (САЩ) през миналата година e повишена в звание младши сержант и е командир на отделение за управление в първи артилерийски дивизион.

Приемам бойните задачи от полка. При нас, в отделението, те се обработват и се спускат към батареите… Общо взето, ние управляваме огъня на бойните машини. Чувствам се добре на полето и никога не съм имала проблеми с подчинените си. От 17 години съм в армията и винаги е имало взаимно уважение, сподели младши сержант Атанасова.

Каква е

                              равносметката

й за това време? Определи работата за спокойна, която дава достатъчно време за реализация и за постигане на успехи, но пък има и достатъчно време за семейството. И като цяло е доволна от професията си.

Съпругът ми също е военнослужещ и в момента е на международна длъжност в Белгия. Но нямам щастието да бъда с него, службата го изисква, завърши с усмивка  младши сержант Марияна Атанасова.                       

Лейтенант Бенеса Абделхамид Бакхуиа е командир на взвод. Служи в първи артилерийски дивизион на 4-ти полк.

В момента сме заели района за разполагане, близо до районите за използване. В състава на взвода са две отделения. Едното е за подвоз на товари, а другото е ремонтно, ако има техническа повреда. И ако закъса някаква машина, ние я извозваме. Вече имахме такива действия и помогнахме в два-три случая. На това място на полигон „Корен” не сме били досега, отбеляза лейтенантът.

Според него учението е малко по-необичайно от другите, в които е участвал. Има

                     разнообразни действия

и провокации, маскиране на машини, „врагът” атакува, възникват изненади, нямат представа какво ще се случи във всеки момент…

След като заехме районите за разполагане, маскирахме техниката, направихме окопи и извършихме проверка на машините, след като бяхме изминали дълъг маршрут.

Назначихме обходни двойки и охрана на целия район. При атака от „противника” ще реагираме. Доволен съм от „Стоманен щит-22”, харесва ми, че учението е по-екстремно. Неслучайно съм избрал тази професия, обобщи командирът на взвод лейтенант Бенеса Абделхамид Бакхуиа.

Завършил  е „Артилерийско и зенитно въоръжение, оптика и бойни припаси” през 2020 г. с гражданска специалност „Компютърни технологии за проектиране”. Но счита, че две бакалавърски степени не са му достатъчни и е записал магистърска степен. И продължава да спортува, от малък е тренирал лека атлетика и сега очаква да се изяви в общоармейските шампионати.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Цончо Драгански

Най-ново

Виж още

Избрани