Катерина Пенкова, Орландо, САЩ
Магическият реализъм на Здравка Евтимова прави обществен разрез
„Когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата на женските й персонажи колко непримирими и наситено земни са, като създават и впечатление за неземност.”
Кели Луче, писател и редактор на списание Electric Literature (САЩ)
Романът „Резерват за хора и вълци” на Здравка Евтимова е великолепна изява на българския магически реализъм. Напластява колаж от поколения, събира колорита на минали обичаи и пародира модерността. Носталгичната картина на българщината събира проблеми не само български, а и частици от пъзела на глобалността. Горчивината нахлува постепенно, наслагва се и тежи върху фолклорните събития и личности. Гложди ви интригата – дали мъглата от тегоба ще се вдигне… И надеждата не угасва. Конструкцията следва стъпките на поколенията, а езикът е повече поетичен, отколкото прозаичен, с неочаквани сравнения и метафори. Това дава възможност да се следят нишките в динамиката на развитието.
Този начин на писане от чуждестранните писатели в Америка се харесва – съчетава етническа автентичност с идеите на международен упадък, героизъм и себеотрицание.
Книгата звучи в стила на Стивън Кинг в „Гробище за домашни любимци”, но се оказа автентично българско Макондо. И авторката изгражда концепцията за национална уникалност през звуците, цветовете, вкусовете, речта на българското село, на чиято повърхност се е проснало безвремието и неслучването. Още първият му разрез отваря панорама от кипяща жизненост, копнеж и носталгия към селския живот. Както в разказите на Елин Пелин и Йовков и тук намираме личностите, без които съществуването на селото би било немислимо – билкарката, лудите, циганите, емигрантите, костеливата старост, наивната младост. Но както и при класиците селото се намира в криза, сегашната е на идентичността.
Здравка Евтимова прави разрези на българското общество – разчленява етническата ни самобитност на единични диапозитиви, които подреждат панорамата на българщината през поколенията, но и регистрират упадъка на традицията като крепител на национална идентичност и психология. В социалното съзнание зрелостта се формира от основните исторически събития на епохата. Всяко поколение развива оригинално и отличително съзнание, но темпоритъмът зависи от историческата и социалната динамика. Промяната е лайтмотив в Резервата, където социалната идентичност и роднинските отношения запазват ценностите на предците и като двигател на настоящето, изостря се потребността да се култивира хуманност. Така се утвърждават традициите, тясно семейната ценностна система, любовта, съпричастието към другия. Нуждата за принадлежност е част от социалния живот в романа.
За разлика от магическия реализъм на Маркес, който в „Сто години самота” търси вечност в напластяването на поколенията във времето и повторението на имената им, Здравка Евтимова дава идентичност на всяко следващо поколение. А личността е сложен пъзел от собствени и наследени елементи, през чиито очи наблюдава света родовата памет, бунт и примирение.
Типично българският колорит е приятен елемент в конструкцията на романа. Националната ни кулинария предизвиква носталгия в душата и на най-коравия емигрант. Речта на обикновения човек с богатствата на пословиците и поговорките, съчетани с невероятен асоциативен избор на сравнения и метафори, прави от романа епично литературно преживяване. Изграден като пъзел, романът дава възможност на читателя да подреди фрагментите. Действието е и хронология, но и прочит на паралелни реалности.
Музика под лятното небе
Започва Софийският фестивал на музикалния театър в парка на Военната академия с концертно изпълнение на мюзикъла „Фантомът на операта”. Софийската трупа ще представи и най-доброто от световния мюзикъл в концерта спектакъл „Една вечер с хитовете на Бродуей”. А балет „Арабеск” представя своята Лятна гала.
С мюзикълни и балетни заглавия гостуват театри от страната, от Сърбия (с „Някои го предпочитат горещо”) и Северна Македония (с балета „Госпожиците от Авиньон”). Очакват се концертът „Картини от Пиацола” (Пловдив) и хитовият мюзикъл „Брилянтин” (Варна).
В афиша е и „Цигулар на покрива” на Музикалния ни театър в София (под режисурата на сръбския режисьор Небойша Брадич). Спектаклите са от 20,00 ч., а билетите са на касата на Музикалния театър (https://musictheatre.bg) или 2 ч преди спектакъла на входа на Академията.
А от 9 юли до 4 октомври езерното огледало на Панчарево отново събира музика, балет и известни гласове в оперни шедьоври и балетна класика за фестивала „Музи на водата”. Премиерите са две: „Летящият холандец” на Вагнер и балета „Сън в лятна нощ” от Феликс Менделсон Бартолди. Останалото са спектакли от афиша на Софийската опера – от „Кармен” до Mamma mia!. Програмата и билетите са на касата и в сайта на операта.
Владимир Карамазов или другият поглед към света
До 30 юни в галерия-книжарница „София прес” на „Славянска” 29 са изложени фотографии на актьора от Народния театър Владимир Карамазов, станал известен със запаметяващи се кадри от неговите пътувания из страната. Сред маршрутите му са особено известни пътуванията из затънтени кътчета на Родопите, а за някои от фотографиите си той вече получи международни награди. Изложбата е в рамките на конкурса за художествен анализ на фотография „Снимките говорят”, част от програмата на 13-ия Европейски месец на фотографията. Журито е избрало сред сто предложени анализа на 54 участници, 23 върху 19 от фотографиите на актьора.
НАКРАТКО
Александър Морфов представи премиерата си „Антигона” (Жан Ануи) в плевенския театър „Иван Радоев”. Милена Ерменкова е Антигона, а владетелят – диктатор Креон е самият Деян Донков. Представлението е тричасово и без антракт, но емоциите ескалират докрая според БТА. Следващото е на 15 юли, а официалната премиера – на 16 и 17 септември, като зрители от страната могат да ги посетят по програмата „Пътуващ зрител”.
фестивал „Пловдив чете” с вдъхновител издателката Божана Апостолова даде „Орфеев венец” на поетесата Аксиния Михайлова, на „Златна четка” – Милена Вълнарова за художествено оформление на книга, а посмъртно носител на Голямата награда за цялостен принос „Христо Г. Данов” – поетът и литературен критик Марин Бодаков.
Летният фестивал Sofia Summer Fest се открива на 1 юли и ще продължи до 30 септември. В Южен парк II, зад музея „Земята и хората” (на 1 и 2 юли – с вход свободен) ще има Street Food Fest и „Азиатски фестивал”, който представя азиатската култура у нас, включително кулинарна. Афишът на фестивала включва музика, спектакли, кино, сред които Cinga Manga Funk, концерти на братя Аргирови, Детския радиохор,
