Информационен център на Министерство на oтбраната

Спешна помощ във въздуха

Подполковник д-р Мария Георгиева и старшина Мария Борисова, сестра, твърдят, че усилията да спасяваш на борда си струват

И друг път сме разказвали за бордните медици, тази толкова рядка професия. Толкова рядка, че подполковник д-р Мария Георгиева, началник на Центъра по авиационна медицина, морска физиология и евакуация във Варна е еднственият военен борден лекар у нас, а и в цялата ни медицина. А старшина Мария Борисова, бордна медицинска сестра, заедно със сертифицираните си колежки, които участват в авиомедицинска евакуация в състава на Българската армия, се броят на пръстите на ръцете. Странно е, че тази професия от бъдещето все още има повече почитатели сред зрителите на някой екшън. А за да я работиш реално се исква наистина „още нещо“.

Освен перфектната медицинска подготовка, задължително се изискват умения и опит по спешна медицина, издръжливост и кураж. Необходим е и рефлекс, когато във въздуха, в самолета или вертолета трябва да задържиш човешкия живот, докато го предадеш в ръцете на медиците в болницата. Трябва да издържиш и да се справиш, когато си сам,

по време на полет, без колегите от клиниката до теб

Увереността в работата идва и от опита от почти 13 г. учения, тренировки, служба в мисии, както и от многото полети при всякакви условия, когато съдбата е „хвърляла“ някого в твойте ръце. И в броените „платинени“ минути, и в „златния“ един час  ти надскачаш себе си, защото спасяването на пострадал при произшествие цивилен или ранен военнослужещ наистина зависи от теб. Докато при съвсем различни от „земните“ условия, в някой от полетите на C-27 J „Спартан” си на път, например, към парижка болница, както е спасено тримесечно бебе в кувьоз. Не се свиква с болката на пациента и с тревогата на близките, както и с това, че никога нищо не гарантира хепи енд.

Подполковник Георгиева и старшина Борисова имат много участия в реални мисии, като тази в Лясковец, за превоз на пострадали български граждани в чужбина – в Индия, на остров Крит, включително с правителствения самолет. Оказвали са помощ на пострадалите при взрива на бензиностанция в Русе, летели са на мисии за търсене и спасяване, при инциденти с делтапланеристи.

Понякога ги наричат свойски „двете Марии“. Лицата им са сред най-популярните в огромния екип на ВМА. Но и сред авиаторите, с които често заедно спасяват пострадали, осигуряват донорство или са на поредното съвместно учение по стандартите на НАТО с военнослужещите от съюзническите страни. Те и колежките им гарантират задължителното изискване за участие на авиомедицински транспорт за евакуация на пострадали и ранени. А на борда хеликоптерът за евакуация наподобява реанимобила на земята, но с по-големи възможности за бързо транспортиране, особено важно при военни операции.

Това е важно, защото всъщност не само първата медицинска помощ, но и лечението започва на борда. Е, за това трябва освен кураж и сили, но и сърце. И едната, и другата Мария ги имат. И са истински войници, които се отзовават при събитие 24 ч. в денонощието. „В последно време въпреки годините опит работата ми е голямо предизвикателство заради съчетанието на „три стана“ – между тази в реанимация, ученията или транспортирането в реални ситуации“, казва Мария Борисова, особено през време на пандемията. Този опит дава рутина и

все по-бързо се подготвяш за всяка евакуация, до пълен автоматизъм

в действията. А там грижата за пострадалия и болния, настаняването му е различно от това на земята. Различна е реакцията на организма на хиляди метри във въздуха, затова и проследяването на жизнено важните дейности на организма- сърдечна, дишане, съзнание има специфика. Дори вкарването на медикаменти на височина, където атмосферното налягане е различно. Авиационната среда обичайно е рискова и влошава състоянието, например, на получил комбат стрес по време на военни действия. Влияят и хипоксията във въздуха, разширението на газовете при по-ниското налягане – особено важно при оперирани заради опасност от разкъсвания на шевове и тъкани. Това е задължителното знание за бордния лекар и медицинска сестра.

„Авиационната медицина има своята азбука, с която бъдещите авиомедици днес могат да разполагат с учебник и ръководство за работа, с които, когато подполковник Мария Георгиева и старшина Мария Борисова тръгват по своя професионален път не са разполагали. А систематизираният опит е важен въпреки натрупания през годините в мисиите в Ирак, в Босна и Херцеговина, в Афганистан-в Кабул и Кандахар“, казва д-р Георгиева. И въпреки този в реанимацията, добавя Мария Борисова.

Надеждата е в това да предадат този опит на авиолекарите след тях – от авиобазите в Крумово, във Враждебна. Които сами ще могат след време да извършват медицинска евакуация. И те го предават. И така опознават младите си колеги, с които ще са заедно на учения, а и в реални ситуации. Днес д-р Георгиева си спомня, че когато се сформира Звеното за авиомедицинска евакуация през 2008 г. и оттогава действа при сертификации, ротационни подготовки, учения, то има 4 бордни лекари с 6 сестри. Но след пенсионирането на нейни колеги днес тя е единственият борден лекар в България.

„Изключително съм доволна, че обучаваме млади колеги и че мога „да предавам щафетата“, да осигурим приемственост. Тези млади колеги днес все пак вървят по утъпкана пътека“, казва д-р Георгиева.

В момента във ВМА има 10 специализанти по авиационна медицина и 4 дисертанти, звучи по-оптимистично проф. д-р Любомир Алексиев, ръководител на Катедрата по авиационна и морска медицина. Той разказва за възможности за обучение и в базите в Граф Игнатиево, в учебната база в Долна Митрополия, в Безмер, във военноморската база с хеликоптери „Чайка“на морето, където хеликоптери могат да изпълняват функции, както за спасяване на военнопострадали на море, така и на сушата, където задължително ВМА трябва да има борден лекар. В тези бази могат да се обучават и бордни сестри, включително за авиомедицинска евакуация.

Това е друга тема, от бъдещето, макар и недалечно. Така се надяват и Мария Георгиева и Мария Борисова. Професионалният им път така се е слял с този на ВМА, на армията ни, че справедливо ги разпознават като едно от техните лица. А самите те споделят, че умората и стресът им си струват, защото

бързо виждаш ефекта

от усилията си.И разходите за спасяване си струват, не са пари на вятъра, двете винаги са го казвали. Водещото е човешкият живот в една медицинска евакуация, извършена навреме. А тогава, транспортираното за Париж бебе се връща в доста подобрено състояние, спомня си за пътя назад към София с малкото човече в кувьоза, Мария Борисова.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top