Акцентът е върху доходите на най-уязвимите, новоназначеният войник започва с 1219 лв. основна заплата
– Г-н министър, горещата тема през тези дни са доходите на военнослужещите и цивилните служители. Защо се наложи правителството да приеме постановление по този въпрос?
– Начинът да се вземат парите от централния бюджет беше с правителствено постановление. В него министерството имаше заложени 77 млн. лв. допълнително за персонал. При актуализацията на бюджета за 2022 г. такива средства не бяха гласувани. На основата на един план за преодоляване на дефицита на човешките ресурси, т.е. на некомплекта, както и на някои грешки в системата, като натрупването на не малък брой военнослужещи, упражнили право на пенсия, Министерството на финансите реши да отпусне допълнително средства над тези 77 милиона, в случая до 100 милиона, за да покрием належащите нужди за увеличаване на възнагражденията на военнослужещите и на цивилните служители.
– Вече подписахте заповедите. Къде поставяте акцента на повишаването на възнагражденията?
– Разбира се, че основен акцент са доходите на военнослужещите. Разбирането на политическия кабинет и лично моето е, че в тази сложна геополитическа среда, в която армията е ангажирана с редица дейности, като подпомагане на МВР на южната граница по отношение на мигрантския натиск, именно военнослужещите са тези, които трябва да получат основното увеличение на възнагражденията. Не забравяме, разбира се, цивилните служители. Решихме основният акцент да бъде поставен върху най-уязвимата част от военнослужещите, което, впрочем, важи и за цивилните служители.
– Как да се разбира това?
– Ще дам един пример. Ако един конкретен разход се повиши със 100 лева и един военнослужещ взема, грубо казано, 1000 лева, означава, че 10 процента от този доход се изяжда. Ако военнослужещият взема 2000 лв., същите 100 лева представляват 5 процента намаляване на дохода. Големият удар на инфлацията е по ниските заплати. Това увеличение е по-скоро антиинфлационно, а не е насочено толкова към системно повишаване на дохода. Ако бяхме го направили с еднакъв процент за всички, нямаше да се постигне антиинфлационният ефект.
– Как ще се отрази това по отношение на разликите в заплатите на длъжностните нива?
– В никакъв случай това не води до диспропорция между длъжностните нива в класификатора. Пропорциите се запазват и не се нарушават.Т.е. майорът няма да взема колкото редника и ефрейтора. Заплатата на дадена длъжност остава по-висока от тази на предходната. Вярно е, че на пръв поглед трудно се приема фактът, че един офицер ще вземе по-малко увеличение в абсолютна стойност, но ние трябва да отчитаме инфлацията. Знаем, че такава антиинфлационна насоченост има при пенсионерите, при семействата с малки деца и при други групи. Най-големият некомплект в армията е във войнишките длъжности. В момента трябва да се опитаме да задържим тези хора в армията, да преодолеем трудните месеци, които предстоят и след това с бюджета за 2023 г., което е моята препоръка към всеки следващ кабинет, да се мисли за увеличаване на заплатите, поне веднъж годишно, на военнослужещите и на цивилните служители. Това е системният начин да се стигне до нива на заплатите, които да са адекватни на извършваната дейност, т.е. до т.нар. достойно заплащане. В този смисъл, отново ще подчертая, че сегашното увеличение на заплатите не цели преодоляването на дефицита в размера им, а има тотално антиинфлационна насоченост. Повишаването на заплатите през 2023, 2024 г. и т.н. трябва да бъде насочено не толкова към задържане на хората в армията, а към привличане и попълване на некомплекта. Нашата задача номер едно в момента е да задържим хората в армията!
– Какви са процентите на увеличение?
– Говорим за увеличение на основното месечно възнаграждение. Става дума за увеличение между 16 и 25 процента с порцион. Ако премахнем увеличението на порциона, процентът ще бъде по-малък. Смятаме го с порциона, защото в карйна сметка това са същите тези пари, които ще получат допълнително хората от системата на Министерството на отбраната.
– Да разбираме, че доходът за месеца се увеличава с 16 процента, например?
– Да, това е при най-висшите длъжности. При най-ниските е 25 процента. Това е абсолютната сума като процент, която се получава, като увеличение. Допълнителните 80 лева към порциона са необлагаеми, т.е. върху тях няма осигуровки, данъци и т.н. По отношение на цивилните служители процентът е малко по-малък. При тях говорим за между 10 и 15 процента. Разбира се, при някои е взето предвид увеличаването на минималната заплата от 1 април. Това е отчетено, за да не се получи изкривяване в класификатора при цивилните служители. Там също се запазват пропорциите между длъжностните нива. Мисля, че увеличението е напълно навременно. В голяма степен покрива основния индекс на инфлацията, която се очаква до края на годината. Това са свежи пари, които ще влязат при българските военнослужещи и цивилните служители. Важно е да се знае, че този късмет го няма при всички сектори. Така че ние сме от тези, които успяха да направят нещо повече за своите служители.
– Когато говорим за цивилните служители, имаме ли предвид не само тези, които са в администрацията, но и във формированията?
– В цялата система на министерството всеки ще получи увеличение. Процентите, разбира се, ще варират, но по начин по който, отново ще подчертая, няма да се стигне до там по-ниско ниво да взема по-голяма заплата от по-високото. Получих такива въпроси в социалните мрежи от военнослужещи. Не, няма да се стигне до такива диспропорции. Увеличават се и парите за фактическо командване. Получава се доста добър пакет.
– Говорихте за увеличаване и на компенсациите при ползване на жилища на свободен наем, т.е. за т. н. квартирни. При тях как стои въпросът?
– Не е адекватно за гарнизон София да говорим, например, за 100 лв. квартирни. Това е, може би, 3-4 пъти под пазарната стойност на наема за имот за един човек. Идентифицирахме някои възможни икономии до края на годината, в резултат на по-ефективно харчене на средствата. Тези, така да се каже кранчета, трябва да останат затворени и през следващите години. Това позволява по-сериозно увеличение на квартирните пари. За гарнизон София е три пъти, за други гарнизони по-малко, но това зависи от самия пазар. Ще бъде преценено много внимателно. Ще внимаваме да не се получи така, че е по-добре да си на свободен наем, отколкото във ведомствено жилище на министерството. Предстои наредбата да бъде публикувана за обществено обсъждане, за да влезе в сила от 1 октомври.
– Направете, макар и една груба сметка, за доходите на един войник или матрос, който постъпва на служба!
– За един новоназначен войник или матрос заплатата от този месец ще бъде някъде около 1219 лв. при 1016 лв. до 1 юли. Като добавим и квартирните, сумата става доста сериозна. Нека, например, да вземем един такъв войник, който служи в София около 1 ноември. Спрямо 1 октомври ще вземе около 400 лева повече за квартирни, ако е на свободен наем. Това ще вдигне още повече процента на увеличение на дохода на войника за месец
– Това е основната заплата, има и допълнителни възнаграждения.
– Да, така е. Отново, обаче, ще кажа, за да бъде решен въпросът системно в структурата на Министерството на отбраната с възнагражденията и те да бъдат адекватни на нормални стандарти в НАТО, трябва да има системен подход, ясна визия, какво трябва да се случи в самата система, както и по отношение на възнагражденията, защото едното е функция на другото. Когато в системата има течове на средства, няма как да бъде ефективна и да се повишават заплатите. Най-напред трябва да запушим всички течове в системата, тя да работи абсолютно ефективно и всички пари да се харчат за това, за което е необходимо. По този начин системата ще работи ефективно, с което се създават съответните стимули Министерството на финансите да отпуска повече средства. Ако се работи така, до 5-6 години хората в армията ще получават достойно заплащане.
– Втората част от темата на правителственото постановление, за което говорим, е поетапно преодоляване на дисбаланса в доходите на служителите в Министерството на отбраната. Вероятно става въпрос за освобождаване на военнослужещи и цивилни служители, упражнили право на пенсия?
– Това е един от проблемите, които правят донакъде системата неефективна. Доста често получавам жалби от военнослужещи, които, буквално казват, че за тях системата е запушена и не виждат перспектива за развитие. Дори и да ни повишите заплатите, посочват те, не виждаме как ще растем нагоре и по тази причина ще си търся късмета на друго място. Има случаи и на конфликти в някои формирования. Не слагам петно или етикет върху определени хора. Донякъде е и въпрос на справедливост. С увеличаването на пенсията от 1 юли, от 1 октомври отново предстои, ще се засили дисбалансът. Когато един получава едновременно заплата и пенсия, а друг до него само заплата, може да се стигне до доста сериозна разлика. Може тя да стане над 1000-1500 лв., а в някои случаи дори 2000 лв. Това, определено, не създава добър климат. За да се развива правилно една система, следва да има естествения елемент на влизане и излизане от нея. Много е важно, обаче, да се работи внимателно и поетапно, защото не бива да оголим цели структури или щабове и да нарушим определени способности на армията.
– От раз не може ли да стане?
– Това категорично не бива да се случва. Поне венднъж се е случвало и в Министерството на отбраната, но резултатите не са добри. Част от ефектите виждаме днес, т. е. да имаме над 1000 военнослужещи, упражнили право на пенсия, донякъде се дължи на грешни решения. Освобождаването е било изведнъж, получила се е дупка, която е запълвана с подобни мерки.
– Нали Законът за отбраната и въоръжените сили ви дава право да освобождавате такива военнослужещи без предизвестие?
– Ще ви кажа как подходихме. Изпратихме искане до командирите на формирования да ни дадат информация какви са възможностите за решаване на този казус. Ще направим бърз анализ на получените отговори и на негова база ще се вземат съответните решения. Съгласно Правилника за прилагане на ЗОВС, министърът може да прекрати договора за военна служба без предизвестие на упражнилите право на пенсия, но единствено и само по предложение на командирите. Така че министърът не може да го направи своеволно, освен в структурите на пряко подчинение. Тук е много важна отговорността на командирите в този процес. Когато казваме, че генералите и командирите трябва да поемат отговорност в армията, това е част от тази отговорност. Целта е да направим армията такава, че излизайки от военното училище младите офицери да виждат ясна перспектива пред себе си. Така съм я виждал аз, когато постъпих в Министерството на външните работи и знаех, че след около 20 години, ще бъда на някакво ниво. Това трябва да се случи и във Въоръжените сили. Когато младите офицери не виждат никаква перспектива, заплатата е без значение. Получавам, например, предложение за някого за удължаване на пределната възраст за военна служба. Законът го позволява, но като изключение, а то се е превърнало през последните години в правило. Трябва да се прави по целесъобразност. Отговорноста, пак казвам, е на командирите. Министърът няма какво да направи, след като зависи от предложението на командирите.
– Проблемът има и финансова страна. При уволнение се изплаща еднократно обезщение от 20 заплати. До края на тази година има ли средства за тези, които ще се уволнят?
– Всичко е разчетено, категорично е заложено в бюджета. В плана, който представихме във финансовото министерство, тези суми бяха предвидени. Законът ще бъде спазен.
– Какво наложи решението министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи да упражняват съвместно правата на държавата, като едноличен собственик на капитала на „Интендантско обслужване“ – ЕАД?
– Интендантско обслужване е едно от добре работещите търговски дружества на пряко подчинение на министъра на отбраната. То използва натовски образци, добри патенти, произвежда облекла, които са качествени. Проблемът е, че не само военнослужещите, но и полицаите са изложени на тежки атмосферни условия. На границата българските военнослужещи са облечени добре, а при дрехите на полицаите не е така. Имаше искане от министъра на вътрешните работи да се използва капацитетът на Интендантско обслужване за шиене на униформи. Така се стигна до това решение. На пръв поглед изглежда особено, но смятам, че е правилно.
– Защо?
– Както се грижим за българския военнослужещи, така трябва да се погрижим и за българския полицай. В момента разработваме много конкретни правила и процедури за взаимодействието между двамата министри. Създава се координационен механизъм между двете министерства, който да работи на всекидневна база и ежегодно да изготвя планове за поръчките. Идеята е капацитетът на Интендантско обслужване да бъде запълнен до степен, при която двете министерства получават това, което им е необходимо. За да се случи това, обаче, този капацитет трябва да се увеличи. Затова взетите вече с по-предишно разпореждане от Интендантско обслужване близо 500 хил. лв., което е на практика 100 процента от печалбата, се връщат обратно, за да се направят съответните инвестиции за разширяване на капацитета на дружеството. Това беше изрично настояване от наша страна. Дори условие, бих казал. Те няма да бъдат напълно достатъчно, но поне на този етап ще дадат възможност да се отвори един нов цех. Разбира се, МВР може да предложи интересни опции. Например, работа за лица, лишени от свобода, т.е. ще има и социален елемент.
– Ще бъде ли сменен Съветът на директорите на дружеството? Има в разпореждането текст за провеждане на конкурс.
– Това е стандартна процедура по Закона за държавната собственост. До тази процедура сегашният Съвет на директорите ще продължи да работи.Смятам, че сегашният Съвет се справя прекрасно. Не виждам от моя страна причина да се сменя. Трябва да минем по тази процедура, защото е предвидена по закон.
– По закон военнослужещите се осигуряват с униформено облекло или левовавата му равностойност. С оглед на инфлацията, предвижда ли се увеличение и на тези средства?
– Към момента няма осъвременяване. Смятам, че това трябва да се случи с бюджета за 2023 г. Тогава няма да се мисли за квартирните, защото ще сме решили сега този въпрос и може да се мисли за дрехите. Трябва да се надгражда, но е необходимо да има визия за следващите години, защото, ако се работи на парче, няма смисъл.
– До къде стигнаха разговорите с Италия за поемане на ангажиментите на рамкова държава на Многонационалната бойна група?
– Разговорите на практика са завършили в основната си част. Очаква се единствено решението на италианския парламент. Към момента нямаме информация тази процедура да е приключила. Преди две седмици на срещата на върха на НАТО в Мадрид говорих с италианския си колега, който каза, че процедурата е на финална фаза. След гласуването в италианския парламент ще има Конференция за генериране на силите. Ще видим приноса на други държави. Италианският е около 700-800 военнослужещи, от Гърция имаме индикация за конкретен принос. Плановете са през септември групата вече да започне да се сформира във варианта, в който да съществува в следващ етап. Но от месеци, ние работим и с американската рота „Страйкър“ и с британски контингент в рамките на тази рота. Провежда се необходимата съвместна подготовка. Оценките от двете страни са много високи и са категорични за ползата от това, което се случва. Още от март самата бойна група е придадена под командване и контрол на главнокомандващия Силите на НАТО. На практика в момента е натовска група, нищо, че се командва все още от български офицер. Разбира се, това ще се смени през септември, когато дойдат италианците и ще има командир от тях. Но това няма толкова голяма значение, защото е натовско формирование.
– Смятате ли, че променената глобална среда за сигурност и новата Стратегическа концепция на НАТО, приета на срещата на върха в Мадрид, налагат провеждане на нов Стратегически преглед на отбраната, промени във военното законодателство и в други документи?
– Това е много ключов въпрос. Бих добавил не само Стратегическата концепция на НАТО. Бяха взети решение по предното разполагане, които са важни. Може би на първо място, трябва да имаме предвид уроците от войната в Украйна, които тепърва ще изучаваме. Нов Стратегически преглед на отбраната ще отнема доста време. Със сигурност трябва да се обърне внимание на резултатите от последния Стратегически преглед. Доколко са актуални и отговарят ли на съвременните предизвикателства и заплахи. Отново ще кажа, че това трябва да бъде в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Може да се променят акценти, да се направят допълнения и др.
– А по отношение на проектите за модернизация на армията?
– Ще дам един пример. Имаме цел по НАТО изграждане на тежка механизирана бригада. Проектът за бойните машини е само един от 5-6 проекта за сформиране на такава бригада. Той, който е много скъп, сам по себе си, представлява около 20 процента от цялостния проект. Отчитайки уроците от войната в Украйна, трябва да видим къде да поставяме акцентите в този и други проекти. Това може би ще доведе до преосмисляне на някои от решенията. Предстои да внесем проект на Инвестиционен-план програма до 2032 г. Надявам се да стигне времето да мине през Министерски съвет и да влезе в парламента. Там сме заложили някои от тези параметри, включително необходимоста от осъвременяване всяка година, за да бъдем адекватни на реалностите. От тук нататък всеки един разход и всеки един проект да бъде гледан не сам за себе си, а като част от системата на отбраната, от системата от способности, които трябва да притежаваме в различни области. Когато купуваме бойна машина, тя да бъде съобразена с други способности, които ние вече притежаваме или предстои да придобием. Придобиваме нов многоцелеви изтребител, предстои закупуване на трикоординатни радари и всички това трябва да се вкара в една система. Войната показа, че Украйна е силна там, където комуникационно може да се свържат определени системи. Това се случи с артилерията. Така трябва да мислим ние занапред. Как самолети, безпилотни системи, артилерия, кораби, ПВО и др. да работят в синхрон, в една система. Една от големите грешки в миналото е, че при малкото проекти, които сме успели да реализираме, виждаме в доста голяма степен работа на парче. Не е мислено като за цялостна система. Ако това не се промени, ще продължим да бъдем неефективни в модернизацията. Това е най-голямата грешка, която ще направим.
– Това ли е философията на Инвестиционния план-програма до 2032 г.?
– На практика е така, макар че това е по-рамков документ, който не дава отговор на всички въпроси. Но ние трябва да сменим начина на мислене, начина на проектиране, начина на работа и да гледаме на отбраната, като на една система, а не на отделни проекти, които трябва да реализираме, защото така било начертано в някои документи.
