Информационен център на Министерство на oтбраната

Ще остани ли Европа без газ през зимата?

Еврокомисията иска да ограничим потреблението с 15% още от 1 август.

Европейската комисия бие енергийна тревога чрез представения през тази седмица Европейски план за намаляване на търсенето на газ. Положението стана критично след като „Газпром“ първо спря напълно газа за няколко държави от ЕС, в средата на юни намали с повече от половината доставките по тръбопровода „Северен поток-1“, а от началото на миналата седмица затвори напълно тази преносна артерия за „планов ремонт“. В същото време Русия се отказа от използването на магистралния газопровод Ямал-Европа, който минава през Беларус и Полша и стига до Германия. През украинската преносна мрежа пък „Газпром“ пренася по-малко от договорения обем, който е 40 млрд. куб. годишно. Не се използва с пълен капацитет и връзката на „Турски поток“ през България към Сърбия и Унгария.

Формалното оправдание на руснаците за рязкото намаляване на доставките по „Северен поток“ бе задържането в Канада на една от турбините „Сименс“ на компресорната станция „Портовая“, откъдето води началото си този тръбопровод. Турбината бе пратена отвъд океана за ремонт, но канадците казаха, че не могат да я върнат обратно, защото тя е оборудване, попадащо под санкциите срещу Русия. Германски енергийни експерти се усъмниха, че това е истинската причина за намаляването на газовите доставки. Според някои информации тази турбина по план е трябвало да бъде монтирана обратно на компресорната станция едва през септември.

Логиката в играта на руснаците

с намалените доставки за Европа е следната. В повечето дългосрочни договори на „Газпром“ с неговите клиенти от ЕС (включително с нашата „Булгаргаз“) цената на газа е обвързана в голяма степен с котировките на европейските хъбове и в по-малка – с кошница от нефтопродукти. А хъбовият спот пазар работи на принципа на търсенето и предлагането. Като намалява обема на доставките за Европа, „Газпром“ създава изкуствен дефицит в предлагането и това тласка цената нагоре. А повишените цени на хъбовете автоматично рефлектират върху цената на руския газ. Така „Газпром“ би получил почти същите пари за двойно по-малко продаден газ, ако повишението на цената е от порядъка на 120-130 процента. 

Иначе казано – наред със „специалната военна операция“ в Украйна, Русия провежда и

„специална енергийна операция“

срещу страните от ЕС. Нейната цел е чрез създаване на изкуствен газов дефицит европейските държави, и най-вече Германия, да направят някои отстъпки на Москва относно санкционния режим. Първият пробив в него вече е налице. Под натиска на Берлин Канада се съгласи да върне на „Газпром“ въпросната турбина, пратена за ремонт отвъд океана. По-голямата цел на Русия е да бъде отпушен тръбопроводът „Северен поток-2“, който е напълно построен и едната му тръба дори е запълнена с газ, но няма разрешение за работа от германския енергиен регулатор. По този въпрос обаче руските шансове за успех клонят към нула.

И така, какво пише в Европейския план за намаляване на търсенето на газ? Страните от ЕС трябва още от 1 август да намалят потреблението на газ до ниво с 15% по-ниско от обичайното. В абсолютно изражение това прави 45 млрд. куб. м годишно. Този режим на пестене трябва да продължи през цялата идваща зима до края на отоплителния сезон. При особено остра криза Европейската комисия може да обяви тревога на ниво ЕС, налагайки задължително свиване на използвания газ от всичките 27 страни членки. Този план все още не е влязъл в сила, трябва да получи одобрението на страните от Съюза, но те едва ли ще се възпротивят предвид извънредната ситуация. Незабавните действия ще намалят с поне една трета отрицателния ефект за БВП чрез избягване на непланирани действия в бъдеща критична ситуация, смятат в Брюксел.

В момента газохранилищата в Европейския съюз са пълни средно на 65%, но има риск да не постигнем до ноември целта си от 80%, каза Кадри Симсън, еврокомисар по въпросите на енергетиката. Трябва да е ясно обаче, че дори и пълни хранилища не гарантират на Европа безпроблемна зима, ако през студените месеци не идват и регулярни доставки. Общият обем на хранилищата е доста по-малък от потреблението в ЕС.

Междувременно преструктурирането на европейския газов пазар е в ход. Доклад на Европейската комисия показва, че през първото тримесечие на тази година страните от ЕС са платили 78 млрд. евро за внос на 88 млрд. куб. м газ. Интересно е откъде идва вносът? Една трета от него (34%) е втечнен газ, разтоварен на приемните терминали. За пръв път тръбопроводният газ, идващ от Русия, слиза на второ място в класацията с 28%. На трето място е Норвегия (по тръба) – 22%, следвана от Алжир – 9% (по тръба) и Азербайджан – 2,5%. Трябва да се има предвид, че Русия, Норвегия и Алжир изнасят в ЕС и втечнен газ, а не само тръбопроводен.

Къде е България в настоящата газова тревога?

Както е известно, нашата страна бе първата, на която Русия спря газа още в края на април т.г. От тогава насетне се оправяме с доставки от Азербайджан, от спот пазара в Гърция и от договорени и доставени танкери с втечнен газ, идващ от САЩ. Добрата новина е, че от 1 юли вече получаваме пълния обем на газа, договорен от Азербайджан, който е 1 млрд. куб. годишно. Това е близо една трета от българското потребление. Постепенно обаче започват да се изпаряват надеждите, че можем да сключим дългосрочен договор с американски доставчик, който да ни реши проблемите веднага. Да, дългосрочен договор за втечнен газ е възможен, и то не само с американски производители, но проблемът е, че той няма да влезе в сила веднага, а след 2-3 или дори повече години. Производството на втечнен газ е бизнес с дълъг инвестиционен цикъл и нищо не става от днес за утре. Строежът на терминал за втечняване на газ отнема поне 3-4 години.

Голямото предимство на България в настоящата газова криза е фактът, че нашата страна почти не разчита на газа за производството на електричество (виж диаграмата, показваща, че на 20 юли половината от българския ток идва от въглищните централи). Наличието на атомни реактори и на мощна въглищна енергетика ни гарантират, че няма да останем без ток. Газ ще има и за топлофикациите, но някои индустриални мощности може да го закъсат, ако се наложат ограничения на потреблението.

Ще купуваме енергоресурси от диктатури, друг избор няма

Европейската комисия договаря двойно увеличение на вноса на азербайджански газ в ЕС. Италия пък спазари по-големи доставки от Алжир. Голямата надежда за Европа в средносрочна перспектива е катарският газ, чието производство ще нарасне рязко към 2025-2027 г. Увеличени доставки на нефт пък ще бъдат търсени от петролните монархии в Персийския залив.

Какво е общото между всички тези договорки за замяна на руските енергоресурси? Че те са правят с авторитарни държави. Е, защо да заменяме “недемократичния” руски нефт и газ с такъв, идващ от други диктаторски режими, питат иронично феновете на “Газпром”, “Роснефт” и “Лукойл”. Отговорът е ясен – ЕС не желае руски енергийни суровини не защото Русия е диктатура, а защото режимът в Москва нападна брутално и непровокирано една съседна държава в центъра на Европа. Азербайджан, Алжир или Катар не са правили и не правят нищо подобно. Никой нямаше да се отказва от руския нефт и газ, ако Путин се беше задоволил с вътрешните репресии срещу Навални и други опозиционери и не беше прибегнал до външа агресия. Справка – вижте какъв процент от внасяните в ЕС енергийни суровини идваха от Русия преди 24 февруари т.г. Нима тогава в Москва цареше демокрация?

За ЕС бягството от руските енергоресурси е рационален разчет, но и морален казус. Ясно е, че ако в руската военна машина се наливат повече петродолари, тя ще бъде по-голяма заплаха за европейската сигурност и страните от ЕС ще трябва да се изръсят със стотици милиарди евро, за да поддържат своите армии на ниво, адекватно на заплахата. От друга страна, санкциите срещу руската енергетика са единственият възможен достатъчно силен инструмент за възпиране на Русия. Може и да се подигравате на мерките на Германия за пестене на енергия, но повечето германци нямат нищо против да изкарат зимата в жилища и офиси, където температурата е с 4-5 градуса по-ниска от обичайната, ако това може да спаси живота на 40-50 хиляди украински и руски войници и цивилни украинци.

И накрая – да, ЕС ще продължи да купува по-голяма част от своите нефт и газ от недемократични държави. Друг избор няма. В света има само 4 демократични страни, които са големи производители на нефт и газ – САЩ, Канада, Норвегия и Австралия. Всички останали крупни износители са диктатури.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top