Информационен център на Министерство на oтбраната

Тирана скъса синджира със Скопие

С предложението на френското председателство Албания най-после се откъсва от Северна Македония и тръгва самостоятелно към ЕС.

Първото, което ми хрумна на 19 юли, когато и Албания проведе първата си междуправителствена конференция с ЕС, бе дали премиерът Еди Рама ще се извини на България. Церемонията в Брюксел отваряше пътя на страната към преговори за пълноправно членство и нямаше вече блокиращия фактор България да спира устремния ход на държавата към европейското семейство. И затова си помислих, че Рама, който доста голяма част от живота си е прекарал във Франция, би могъл да прояви съответното възпитание и да каже поне: „Мерси, София! Извинявай!”. Е, щеще да е много „европейско” на фона на сценките, които премиерът на Албания изигра пред влиятелните политически фигури по различни поводи. Ту нарече Димитър Ковачевски, премиера на Северна Македония, „бъдещ премиер на Западна България”, ту определи позицията на България като „позор”, ту нещо друго, все не на място и в „каруцарски” стил.

Извинил се или не, Еди Рама наистина може да бъде доволен. Албания тръгва по самостоятелна писта в преговорен процес за пълноправно членство в ЕС. За всеки политик това е повод за допълнително самочувствие, а Рама го има в изобилие. Каквото и да направи от тук нататък в третия си последователен мандат като премиер на Албания, някогашният баскетболист ще бъде запомнен с това, че по негово време

държавата се откъсна от изкуствения синджир

с който от Брюксел я бяха вързали със Северна Македония. Толкова безперспективна изглеждаше на моменти идеята за самостоятелен път на Тирана към европейското семейство, че заканата да се отдели от Скопие в последно време бе станала лайтмотив на Рама. Под път и над път той повтаряше заканата да се отдели от тази двойка, че едва ли не я сакрализира. И съм любопитен, ако край Вардар не бяха приели с онова минимално мнозинство от 68 гласа предложението на френското председателство, дали Рама наистина щеше да каже „Чао!” на Ковачевски. Или „Бай!” например? Ами защото първият чуждестранен език, който ще срещнете в Албания, е тъкмо италианският, пък после английският и нататък. Историческо, но и посттоталитарно влияние на големия съсед отвъд морето.

Така че никак не съм сигурен, че Рама щеше да изиграе поредния театър и да поведе страната си сам. Но слава Богу, не му се наложи да го прави. Сега всичко е легитимно и редовно. След първата междуправителствена конференция с ЕС и въпреки нейния повече церемониален характер само часове по-късно и в албанските институции започна задължителният скрийнинг на състоянието, в което се намира законодателството. Същата процедура, каквато е и за Северна Македония. С тази разлика, че в Скопие ще се наложи провеждането на още една междуправителствена конференция с ЕС. И провеждането й ще зависи от това, дали ще е изпълнено условието за промяна на конституцията на страната, за да бъде вписана и българската общност в нея наравно с другите. Това даде основание на наблюдатели

да оценят подхода на Брюксел като „асиметричен

Един, по-чист и директен спрямо Албания, и друг, по-условен и обвързан към Северна Македония.

В Скопие се опасяват, че в хода на преговорния процес България би могла отново да наложи вето, ако не се изпълняват задълженията по пакета документи, събрани от предложението на френското председателство. Защото според двустранния протокол всяка година ще се правят доклади, които Съветът на ЕС да одобрява. И ако нещо не е наред, бариерата се спуска. Подобно подозрение може да е пропагандна тактика на опозицията в Скопие начело с ВМРО–ДПМНЕ, която продължава да оспорва френското предложение. Може и да е елемент от цялата кампания, целяща да внесе успокоение в София, че във всеки един момент от преговорния процес може да преосмисли позицията си и отново да го блокира. Подобна „опасност”, колкото и в момента да изглежда само хипотетична, за Албания не съществува. Обвързаността на Албания със Северна Македония остава в миналото, ако не се броят ангажиментите и на двете държави в инициативата „Отворени Балкани”, където Сърбия е лидер.

Но там историята е друга. Друга, но ще е крайно любопитно да следим как ще се съчетава преговорният процес за членство в ЕС с опитите за демократизиране и либерализиране на регионалната търговия и връзките в „Отворени Балкани”. И трите държави в този регионален проект вече водят преговори за членство. На различен етап са, но никак не е изключено скоро Албания да „дръпне” пред Сърбия, най-вече заради позицията на Белград по отношение на санкциите срещу Русия. Няколко пъти в последно време президентът Вучич даде да се разбере, че темпото на преговорите с Брюксел е паднало като резултат на това, че Сърбия и лично той имат особена позиция към войната в Украйна.

Сигналите, които идват през последните дни около състава на новото правителство, в Белград говорят и за това, че Вучич ще гледа чрез личността и имиджа на някои министри в този кабинет да потвърди решимостта си страната му да върви към ЕС, без да се отказва от връзките си с Москва и Пекин. Но декларативността е едно, реалността на политиката, по-скоро на геополитиката, е съвсем друго нещо. Но темата за отношението на евроинтеграционния процес и съдбата на „Отворени Балкани” е тема, която си заслужава внимание в бъдеще.

Съгражданите на Еди Рама могат да се радват. Но не само те. Защото

стартът на преговорния процес на Албания е успех за всички албанци наоколо

Премиерът на Косово Албин Курти вече изрази задоволството си, като видя в това възможност за по-нататъшна демократизация и европеизация на целите Западни Балкани. Може би не беше и случайно това, че президентът Илир Мета, който отстъпва поста си на Байрам Бегай, направи последната си официална визита като държавен глава на Албания тъкмо в Тирана.

Що се отнася до албанците в Северна Македония, тъкмо „асиметричният” характер на предложението на френското председателство ги тревожи силно. Представителите на албанските политически партии в Събранието в Скопие гласуваха в подкрепа на френското предложение независимо дали бяха от управляващата коалиция начело със СДСМ, или в опозиционния блок на ВМРО–ДПМНЕ. Няма съмнение, че албанският фактор в страната е решително и последователно в подкрепа на европейското ѝ бъдеще. И то не от днес.

Докато Албания и Северна Македония бяха „в пакет”, нещата изглеждаха прости – заедно тъпчем на място с братята си оттатък границата, заедно мечтаем някога да влезем в европейското семейство. Но докато за албанците в Албания основна причина за този застой бе позицията на България, често охулвана от премиера им Еди Рама, за албанците в Северна Македония нещата изглеждаха по-различно. Те не пропускаха да подхвърлят, че

спорът между Скопие и София си е „чисто български

проблем, от нерешаването на който обаче страдат другите етнически общности в държавата. Албанците – също и най-много. И забележете, най-острите обвинения на опозицията в Скопие, която предизвика масовите антибългарски и антиевропейски протести срещу предложението на френското председателство, бяха фокусирани в една личност. Това е външният министър на страната Буяр Османи, етнически албанец, лекар по професия, от квотата в правителството на Демократичния съюз за интеграция. Той, албанецът бил предал интересите на страната, на всички македонци, позволил с подписа си под двустранния протокол със София и с цялото си поведение македонската идентичност да бъде поставена на колене. Нарекоха го как ли не, а в профила му в Уикипедия промениха името му на Бугар Османов, значи продал се е на „бугарите”.

Усещате ли тънката и коварна нишка – за да тръгне напред Албания, е нужно Северна Македония да намери решение на спора с България, външният министър в Скопие е албанец и значи за него е по-лесно, което пък е изгодно за Тирана, той да направи отстъпки пред София. Я да го наречем Бугар Османов.

Все пак честито на Албания. А ако Еди Рама отвори „гърмящата си уста” за поне едно извинение към България, току-виж сме повярвали, че е европеец.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top