Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Яхти „арсеналки“ „шарят“ в морето и след 30 години

[post-views]

Първи опит след 1989 г. за коопериране между нашите военноремонтни заводи.

През тази година ВРЗ „ТЕРЕМ – Флотски арсенал“ ще отбележи своята 125-годишнина. Богатата му история е изпълнена с различни епизоди, в които флотските арсеналци са отстоявали своите богати традиции и са проявявали находчивост и умения не само за поддържането на бойната готовност на ВМС, но и за собственото си оцеляване. Преди 30 години – през далечната 1992 г. военният кораборемонт рязко намалява и изменя своя характер от извършването на регламентирани ремонти до извършването на ремонти по крайна необходимост. Новоназначеният директор капитан І ранг Филип Марковски – опитен корабен механик и специалист в кораборемонта, насочва усилията на ръководения от него екип към търсенето на възможности за допълнителното натоварване на производствените мощности, без да се променя основният предмет на дейност. При разговора с флотския ветеран узнавам интересни подробности от историята на завода от този период.

Периодично извършваните ремонти на български граждански кораби се превръщат в една от предпоставките за развитието на това направление. Но постъпващите от тази дейност средства са недостатъчни, още повече че „Флотски арсенал“ продължава и строителството на противопожарен кораб за ВМС, но финансирането на този проект от военния бюджет е повече от символично. А чуждестранните корабособственици все още се отнасят с недоверие към офертите на завода, който само допреди няколко години е ремонтирал единствено военни кораби, при това – основно от съветски проекти.

Търсенето на изход в кризисната ситуация продължава в няколко направления. Нидерландската фирма „Акодек“, по чиято поръчка вече е построен един стоманен корпус на яхта тип „Карибиан“, проект „Ван дер Щат – 40“ (с дължина 40 фута), с договор от 11 февруари 1992 г., възлага строителството на още четири стоманени и два алуминиеви корпуса. За постройката на яхтените корпуси е определено специално място на територията на завода – последното хале на новия производствен корпус, формирана е група от няколко опитни корпусника, създадена е част от необходимата екипировка. С цел стимулиране специално за тази група е променен начинът на заплащане – различен от общия за завода, създаващ по-голяма заинтересованост от изпълнителите.

????????????????????????????????????

За бързото и качественото изпълнение на нидерландската поръчка капитан І ранг Марковски прави първи опит след 1989 г. за коопериране между нашите военноремонтни заводи. Защото във „Флотския арсенал“ нямат достатъчно опитни кадри и специализирано оборудване при строителството на алуминиевите корпуси. Намира разбиране и готовност за съдействие единствено от страна на колегите от ВРЗ „Хан Аспарух“ (Добрич). Двата алуминиеви корпуса веднага са възложени на този авиоремонтен завод, на който също поръчките от страна на Министерството на отбраната са намалели до минимум.

Строителството на корпусите на яхтите е свързано с преодоляването на редица обективни трудности. „Флотски арсенал“ не разполага с цялото необходимо оборудване – разкроят и огъването на стоманените листове за всеки корпус се извършва във Варненската корабостроителница. По време на транспортирането им от единия до другия завод листовете за обшивката частично променят формата си, което затруднява монтажа и заваряването им към предварително изработения скелет. Въпреки това строителството е завършено успешно именно през посочената в договора 1992 г. Колегите от Добрич също се справят добре с алуминиевите корпуси, за което си получават съответното възнаграждение.

Всичките шест корпуса са приети от инспектора на авторитетната класификационна организация „Лойд Регистър“ и са представени на клиента. По това време обаче интересът към купуването на този клас ветроходни яхти на международния пазар пада и от „Акодек“ започват да търсят начин да анулират договора, за да излязат „сухи“ от сделката. Нидерландците наемат специалисти и успяват да намерят „пробойната“, която се намира в едно от допълнително записаните в договора изключително високо изискване за плавността на преходите в обшивката и яхтите в крайна сметка не са приети. Заводът е напът да заплати своята неопитност в сключването на договори с чуждестранни фирми и непознаването на силата на принципите на свободния пазар с невъзможността да реализира изработената продукция.

Капитан І ранг Марковски поставя задачата за продажбата на новопостроените яхтени корпуси на търговската кантора на завода с ръководител подводничаря капитан І ранг Костадин Костадинов. Той привлича към своя екип яхтсмена Йордан Филипов – шкипер на заводската яхта „Щорм“ и специалист в док-такелажния цех. Той се превръща в своеобразно рекламно лице на продажбата на корпусите, защото пожелава да купи веднага един от тях. Продават му го на преференциална цена. Опитният яхтсмен познава целия цикъл на производството на корпусите и е убеден в мореходните качества на бъдещата яхта. Той оборудва този корпус и плава със своята яхта (дава й името „Делфин“) до 2021 г., когато я продава на друг собственик. Но яхтата продължава да е в експлоатация вече 30 години.

Продадени са и шестте корпуса. Първо се купуват по-евтините четири стоманени корпуса, но по-късно и за по-скъпите алуминиеви корпуси се намират купувачи. Нито един от тях не предявява някакви рекламации към завода за проблеми в качествата им. През годините яхтите сменят своите собственици, но продължават да са в експлоатация, доказвайки на практика професионализма на флотските арсеналци.

Със съдействието на Иво Танев от яхт-клуб „Капитан Георги Георгиев – Порт Варна“ открих една от тях: BLUE WIND със собственик капитан Валентин Тасев. Тя често „шари“ из Варненския залив и в по-далечни акватории, но малцина са тези, които знаят, че е една от „арсеналките“, построени преди 30 години.

И в годината, през която „Флотски арсенал“ ще отбележи своята 125-ата годишнина, заводът е изправен пред редица трудности, предизвикани от сложната международна обстановка. Но опитът, натрупан през годините, е една от гаранциите, че арсеналци и този път ще се справят с предизвикателствата на времето. Не им е за първи път!

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Атанас Панайотов

Най-ново

Виж още

Избрани