Изключителен работохолик, не прощава невежеството, всеотдаен и верен, казват негови колеги
Полетът е колективно дело. Той зависи от пилота, но далеч не само от него. Най-вероятно точно затова държавният глава не изневери на себе си и назначи още в първия си мандат за главен секретар полковник от запаса Димитър Стоянов. Сега, в началото на втория си мандат, му възложи да ръководи Министерството на отбраната като служебен министър. Влиза в МО по позната пътека.
49-годишният техник на самолет тогава (2017 г.) можеше да служи още доста години във Военновъздушните сили. „Кариерата ми преминава през няколко етапа – узунджовски, графалийски и софийски, пише той в книгата „От техните длани излитат пилотите – разкази от бойните летища“. Новият министър на отбраната има завидна военна биография. Преди малко повече от 30 години завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Пътят му в изтребителната авиация започва от авиационния полк в Узунджово, за да стигне до началник-щаб на Трета изтребителна авиобаза в Граф Игнатиево. Има около 15 години съвместна военна служба с Румен Радев, включително и като негов началник-щаб в Командването на ВВС.
Трудно е да се прецени кое го влече повече – техническата или оперативната работа, смятат негови колеги. И в двете обаче има своите успехи. Не могат да се оспорят заслугите му за изправността на изтребителите по време на службата му както на летището в Узунджово, така и в Граф Игнатиево. Разбира се, и за цялата бойна и транспортна авиация като отговарящ за техниката и въоръжението в Командването на ВВС. „В сърцето ми обаче е инженерната дейност“, посочва той.
Румен Радев и Димитър Стоянов имат не само съвместна служба по летищата. Макар и в различно време, те са учили във Военновъздушния колеж „Максуел“, Алабама, САЩ. Преминали са, разбира се, и през родната Военна академия „Георги С. Раковски“.
Изключителен работохолик, не прощава невежеството. Много е прям и това понякога му носи негативи. Не бяга от отговорност, поема даже и повече. Всеотдаен и много верен. Това са оценките на някои от неговите колеги. Амбициозен (не го проявява външно), авиационен инженер по душа, първият наш инженер, завършил Военновъздушния колеж „Максуел”, пчелар, независимо от израстването си в кариерата остава привързан към авиобазата и инженерно-техническия състав и всички, с които е работил, споделят други военнослужещи. И още: верен и много точен, натрупа богат административен опит.
Новият министър се надява, че като командир е повлиял положително на онези, които днес са основни играчи по отношение на авиационно-инженерното осигуряване на Граф Игнатиево. За тях казва: “Невероятни момчета, с неизчерпаема енергия, обичащи изключително много авиацията”. На упреците, че е толерирал МиГ-21 за сметка на МиГ-29, отговаря, че не е така. Двата самолета, посочва той, са ми на сърце, като “добавя и неуморния кон Су-25”. Докато в узунджовския период се е изграждал като специалист, в графалийския – като командир, то по време на софийския разбрал нещо много важно. „Авиацията не е само в Графа. Истински непреклонни мъже има и в Долна Митрополия, и във Враждебна, и в Крумово, и в Безмер.“
