Информационен център на Министерство на oтбраната

Отдаден на пламъка, който движи полета на мечтите

Красимир МИТОВ

За колегите си първенецът на випуска на ВВВУ лейтенант инж. Михаил Йорданов е „необузданият гений”.

От детския захлас към пламъка от двигателя на излитащия изтребител до успешното завършване на ВВВУ „Г. Бенковски” – това е пътят, който извървява досега в полета към мечтите си лейтенант инж. Михаил Йорданов. Младият офицер е първенец на 71-ви

випуск „Полковник Борис Дрангов”

на Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия.

Роден е в Балчик. Средното си образование завършва в математическата гимназия „д-р Петър Берон” във Варна. Израснал е в среда на офицерско семейство. Баща му о.з. подполковник Йордан Йорданов е завършил ВНВУ „Васил Левски” – Велико Търново. От малък е възпитан на труд, честност и родолюбие. Честите разходки по брега на морето, впереният поглед в безгрижния полет на чайките, необятният простор на хоризонта и волността на птиците раждат неустоимото желание да се посвети на авиацията, когато порасне.

Завършва ВВВУ „Г. Бенковски” специализация „Летателни апарати и авиационни двигатели” с общ среден успех отличен 5,91 и от държавните изпити отличен 6,00. Първенец е в комплексното класиране с 91,73 точки. Признание за неговия успех дадоха и колегите му, които нашега, а защо не – и наистина, го нарекоха „необузданият гений”.

Изпитва чувство на гордост от постигнатите резултати и задоволство, че е успял да реализира своята мечта, макар и не напълно. Затова с малко тъга започва своя разказ изповед.

„Като малък често с баща ми се разхождахме по брега на морето. Наблюдавах с интерес вълните, скалистия бряг и минаващите кораби.

Имаше нещо загадъчно

някакво тайнство там, в дълбините на буйните вълни, но морето не ме привличаше с разтворените си обятия. Случи се нещо друго, непредвидимо, но затова пък съдбовно, което определи завинаги моя житейски път. Знам, че той е сложен като лабиринт, но вярвам, че ще се справя с предизвикателствата на времето. Вечер, на лунна светлина, обичах да наблюдавам звездния небесен простор и тайно си мечтаех за едно приятно пътуване сред неизвестността.”

Първата му среща с авиацията е през 2006 г., когато от авиобаза „Граф Игнатиево” на летище „Балчик са се пребазирали реактивни самолети за участие в морско учение. Лейтенант Йорданов споделя: „Тогава съм бил на 7–8 години и в съзнанието ми е останал ярък спомен: излитането на изтребител МиГ-21 на форсаж, привечер, когато много ясно се вижда пламъкът от двигателя. От този момент насетне авиацията стана моя мечта. Това беше първата искра, която запали огъня у мен и той не угасна и досега”.

Мечтата се оказва толкова силна, че не му е трудно сам да определи избора какъв иска да стане. „Както повечето колеги исках да бъда летец пилот, но пораснах твърде висок, влязох в графата „ограничение по ръст” и не станах летец. Затова пък избрах специалността „Летателни апарати и авиационни двигатели” или

кратко казано самолетът и двигателя

защото тя също ми допада”, казва младият офицер. И допълва: „През целия период на обучение в средното си образование много ясно знаех какъв искам да бъда и винаги съм работил за постигането на тази цел. След 12. клас не съм кандидатствал нищо друго освен факултет „Авиационен” към НВУ „Васил Левски” тогава. Местата, обявени за служба на нашия випуск с моята специализация, бяха за вертолетна авиация. И да исках, нямах възможност да започна службата си в реактивната авиация. Затова избрах и авиобаза „Чайка”.

Бъдещото си развитие определя с фразата на президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили генерал Румен Радев „Няма да е лесно, но ще е интересно”. „Моята мотивация – казва лейтенант инж. Михаил Йорданов, в момента е да работя по техниката. Все още съм с такава настройка. Командирската дейност засега остава на заден план. В бъдеще може би приоритетите ще станат други. Засега съм отдаден на службата, но не изключвам възможността да дам любовта си и на семейство.”

От ученическите години е и страстта му към фотографията. „Обичам да снимам красивите картини на природата, интересни събития и всеки един миг от нашето ежедневие, който е неповторим”, заявява офицерът.

От името на випуска той произнесе словото отговор на церемонията по присвояването на първо офицерско звание. Лейтенант Йорданов сподели: „Пет години на обучение, в които имаше и трудни моменти, смятам, че успяхме да получим една солидна основа, на която тепърва ни предстои да се опираме и върху която да надграждаме.

Нашите командири и преподаватели ни дариха с криле

и ни научиха да летим. Най-добре е човек да работи и служи с желание там, където отива и непрекъснато да доказва себе си”.

Избрал е вертолетна база „Чайка”, защото смята, че може да се реализира напълно там и ще даде всичко от себе си за добруването на авиацията. На всички млади офицери, негови колеги, които започват своя професионален път във Въоръжените сили, пожелава здраве и успех в кариерното развитие.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top