Информационен център на Министерство на oтбраната

Представиха „снайперът“ на Възраждането и пушка на 400 години

Национално дружество „Традиция“ – Пловдив, показа уникални реплики и оригинали.

„По време на оръжейното изложение „Хемус 2022“ в Пловдив имахме честта да представим историята на българското оръжие от Античността до края на Втората световна война. Представени бяха реплики и оригинали на оръжия от всички периоди на българската история, от времената на траките, Първото и Второто българско царство, падането на България под османско владичество, борбите на българския народ за Освобождение.“ Това каза специално за военния вестник Ангел Годжев от Национално дружество „Традиция“ – Пловдив. Срещнахме го на едно от челните места в изложбените зали на „Хемус 2022“. При него трудно може да се намери свободно време, защото постоянно някой го разпитва за нещо, а той е готов и отговаря изчерпателно на всеки и на български, и на английски език.

По време на изложението в Пловдив бяха представени също и оръжията на българските хайдути и комити. Нещо, с което можем да се гордеем, е една от рядко срещаните тънки пушки бойлии с фитилен механизъм, т. нар. змейник, с който тогава са поднасяли фитила към паничката с барут. Това оръжие според някои е на почти 400 години. „Другата ни гордост в импровизираната ни експозиция е легендарното сливенско шишане, което е кремъчно, преднопълнещо се оръжие, но е нарезно. То е стреляло и тогава, а и сега много точно, само с куршуми за разлика от пушката бойлия, която е можела да стреля и с куршуми, и със сачми. Ако е имало навремето снайпер, това е било шишането, което има далекомерна скала, по която хайдутинът е можел да определи разстоянието до целта и да произведе

изключително точен изстрел срещу преследващите

 го, като и  да елиминира водачът на врага“, казва Ангел Годжев.

Следващата гордост на импровизираната експозиция е късата пушка – кремъчна бойлия. В началото пушките бойлии са били изработвани дълги, колкото един човешки бой, стреляли са много точно, но със забраната, която се налага на християнското население да носи оръжие по онова време, нашите хайдути са скъсявали оръжията така, че да могат да ги скриват под наметалото ямурлук.

Късото сливенско шишане по народному го наричат мечкарско или мечкадарско шишане, защото хайдутинът е можел с него да отиде дори и на лов за мечки.

След 1812 г. започва подмяната на кремъчните механизми с капсулни механизми, защото се измислят капсула и капсулните механизми. Тогава тези оръжия са се наричали капзи и капзалия или капсалия.

„Намираме много кремъчни оръжия

 които в този период са били преработвани в капсулни оръжия“, разказва Ангел Годжев.

Показана беше и една от първите масово произвеждани, задно пълнещи се зарядни оръжия. Това са патронни оръжия с т. нар. централен бой на патрона. Това е пушка, която е била на въоръжение в османската армия и е позната по нашите земи под името „Снайдер“ или „Шнайдер“. В Америка се произвеждат под името „Спрингфилд“. Това е едно от първите и много евтини за преработка предно пълнещи се оръжия. Това е бил един евтин начин от предно пълнещо се оръжие да се произведе задно пълнещо се патронно оръжие. Механизмът е под формата на капак.

„Изрязвали са отзад самата цев и са поставяли този механизъм на „Снайдер“, поставяли са патрона, затваряли са капака и издърпвали ударно-скускателния механизъм назад, който е произвеждал изстрел чрез удар по иглата.

Иглата е възпламенявала капсула

 Тази пушка в българския фолклор е позната под името „Капаклия“, защото е била с капак. Тя е възпята в народните песни. Руският й вариант е пушката, с която русите се бият във войната 1877–1878 г., а това е и масовата пушка, използвана и от българските опълченци. Това е пушка „Крънка“. На Шипка нашите опълченци обаче ползват не „Крънка“, а френско оръжие, закупено от т. нар. Славянски комитет, който се грижи за снабдяването на българските доброволци от Прусия. Прусия побеждава Франция по-рано и пленява много френско оръжие. Това е легендарното оръжие „Шаспо“, което спира настъплението на Сюлейман паша към вр.

Шипка и обръща хода на войната“, споделя Ангел Годжев.

„Шаспо“ е с хартиена гилза, капсулът е бил разположен навътре, а отпред е имало оловен куршум. Това е патронно оръжие, но иглата е била много дълга и след около 20–30 изстрела интензивен огън вследствие на голямото нагряване се е чупела. Именно тогава

опълченците ни са обръщали прикладите

 срещу врага.

При следващите боеве на нашето опълчение една част са въоръжени с „Крънка“,          а друга част – с най-модерното оръжие от времето на тази война – „Бердан-2“. Тази пушка прави прелом в историята на лекото стрелково оръжие.

От времето на Балканските и Първата световна война беше представена българската легенда „Манлихер“ от 1888 г. и от 1895 г., това е оръжието, с което Българската армия никога не е била побеждавана.

„Ние имаме колекционери, които не просто държат тези оръжия вкъщи, а ги съхраняват в сърцата си. Тези оръжия са предимно от частни колекции“, споделя с вълнение Ангел Годжев. 

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top