„Когато видите Земята от Космоса, това ви променя – променя отношението ви към планетата и към човечеството“, възкликна основателят на „Амазон“ Джеф Безос, който през огромните прозорци на капсулата, издигнала го на 100 км височина, огледа нашата планета и обеща да превърне следващото поколение от мечтатели в астронавти. Наистина космическият туризъм все повече набира скорост, макар и като мимолетно удоволствие за милиардери. С овладяването на технологиите и удължаването на полетите обаче остро ще стои въпросът за безопасността на странстващите в необятността.
Робот, оказващ медицинска помощ на космически туристи в беда, е идея на студенти от Висшето военноморско училище и Медицинския университет във Варна, която има шансове да се осъществи в реална среда. Неотдавна български екип от млади изобретатели се нареди сред победителите в престижния конкурс The Student Aerospace Challenge на Европейската космическа агенция в конкуренция с над сто проекта от най-реномираните университети на целия континент. В състезанието нашите студенти е трябвало да съставят модулна система на робот, който да осигурява медицинските нужди на екипажа по време на полет.
„Ние разработваме модулен робот, базиран на изкуствен интелект, който автоматично да изпълнява най-често срещаните медицински манипулации и да замести медицинския персонал в кабината на космолета“, обяснява Антон Атанасов, първокурсник в специалност „Киберсигурност“ във ВВМУ. Разработката на екипа, създаден през декември 2021 г., се отнася за суборбитални полети с продължителност до 90 минути и с не повече от шестима пътници.
Космическият доктор ще бъде обучен да извършва различни манипулации:
„Сърдечен масаж, интубация с помощта на гъвкава тръба и помпа, вградена в модула – разказва Антон Атанасов. – На туристите ще бъдат поставяни лепенки с малки устройства. Апаратите ще следят състоянието на организма чрез сензори за температура, сърдечен ритъм, кръвна захар, основни жизнени показатели и ще предават данните на изкуствения интелект, който ще оценява здравния статус. При нужда от манипулация роботът ще може да намери венозен път и да инжектира медикаменти на пътника.“
Студентите вярват, че автоматизирането на медицинските грижи по време на полет ще може да спасява човешки животи. Още повече че вече са изпробвани тестови задачи в международен мащаб и дори 80-годишен човек е участвал в тях. Доц. Веселка Радева – ръководител на планетариума с морска обсерватория във ВВМУ и на студентския клуб, подкрепя интересите на младите изобретатели в космическата медицина, свързани с мониторинг на състоянието на туристите и на екипажите на космолетите.
„Имахме изключително голям успех, защото традиционно в този конкурс участват магистри и докторанти – казва тя. – Докато студентите от нашия отбор бяха първи, втори, трети и четвърти курс, но добре подготвени, мотивирани и знаещи. От всичките сто проекта само десет бяха представени на заключителната конференция пред най-големите космически агенции в Европа и фирми, свързани с въздушния транспорт. Българският проект по космическа медицина предизвика одобрението на журито, а според коментарите той е толкова добър, че съдържа в себе си идеите на още други пет.“
По думите на доц. Веселка Радева, космическият туризъм предвижда пътуващите да бъдат на възраст между 10 и 80 г. И тъй като изпадайки за първи път в безтегловност те могат да реагират по различен начин здравословно, освен от обучени пилоти ще се нуждаят и от качествена медицинска грижа. „Роботът, създаден от младежите, ще свърши перфектна работа – той ще окаже първа помощ и ще може да реанимира турист, озовал се в беда горе в космическото пространство“, заключава тя.
А междувременно Антон Атанасов не поставя прегради пред своите мечти: „Ако имам възможност, бих искал да посетя звездна система с шест планети в обитаема зона. Би било интересно, ако има живот на тях, защото всяка би изглеждала съвсем различно със собствените си форми.“
Източник: bnr.bg
