Откриха тържествено обновеното навигационно съоръжение край най-източната точка на България
На 18 август в района на Фар Шабла се състоя тържествено отбелязване на Международния ден на морските фарове и освещаване на обновеното навигационно съоръжение. Тържественото откриване на обновения фаров комплекс Шабла бе направено с рязането на трикольорна лента от контраадмирал Кирил Михайлов – командир на ВМС, капитан I ранг Венцеслав Николов – досегашен началник на Хидрографската служба, и Иван Хаджииванов – най-старият служител на Фар Шабла (на 101 години!).
Церемония по освещаването на фара отслужи протойерей Павел Максимов. След това се състоя военен ритуал по сдаване/приемане на длъжността „Началник на Хидрографска служба” и бе обявена заповедта за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и зачисляване в запаса на капитан I ранг Венцеслав Николов. Бяха обявени и заповеди за награждаването му от името на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и от командира на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов – негов съвипускник от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Задълженията на началника на Хидрографската служба временно ще се изпълняват от заместник-началника на формированието капитан ІІ ранг Атанас Димитров.
Отдалече се вижда, че фарът е в нови „одежди“. Възвърнат е целият блясък на предишния му външен вид. Според Наньо Нанев, който има повече от 30 години стаж като фаропазач тук,
такъв ремонт не е извършван от 1983 г.
– почти от четири десетилетия! Досега всички ремонтни дейности се ограничават до козметична шпакловка на появяващите се пукнатини и външно боядисване. За тази цел са използвани алпинисти. Сега кулата на фара е обработена със специална минерална цветна мазилка (която не пропуска вода и влага), с цел да се запази досегашния му външен вид: червено-бели ивици. Извършени са и дейности, които не се отнасят само до външния вид на фара. Подсилени са основите на стените на кулата, които в най-широката си част са дебели 120 см. Изцяло са подменени електрическата и водопроводната инсталация, в жилищното помещение на фаропазачите са построени баня и тоалетна (досега са ползвали само външна тоалетна). Специфичните прозорци са с нова дограма, която ще позволява периодично проветряване на вътрешността на кулата, за да бъдат избегнати всякакви възможности за възникване на мухъл или плесен. Освежени в бяло са вътрешните стени на кулата. Площадката на първия етаж е обезопасена с парапет. Фирмата – изпълнител на ремонта, дава петгодишна гаранция за свършеното от нея.
Фар Шабла е
най-старият, най-високият, най-красивият и най-достъпният за посещения
фар по българското Черноморско крайбрежие. Дежурният фаропазач тук първи в България посреща настъпващата нова година – това е най-източната точка на страната ни, в която има човешко присъствие (43º32.42´ с.ш. и 28º36.42´ и.д.). На практика най-източната точка е краят на естакадата в морето, чието брегово начало е на броени метри от фара, но нейният дългогодишен ремонт все още не е приключил, а и на нея няма условия за постоянно пребиваване на хора.
Защо е най-старият фар?
Историците все още спорят кога е бил „запален”. Според Анастас Ангелов, който цитира официално известие на османското правителство, това става на 1 февруари 1856 г. Но това е само датата на възобновяването на неговата дейност. Защото според написаното през 1846 г. от френския инженер, географ и пътешественик Ксавие Омер дьо Ел: „… красивият изоставен фар на Шебле. Той е истински паметник. Състои се от осмоъгълна основа с осемстенен обелиск над нея”. Пак според Ангелов, за да предпазят корабите от опасния риф северно от нос Шабла и от плитчините на юг от него, османските власти изграждат фара или през 1765 г., или в навечерието на поредната война с Русия (1768-1774 г.). Има изследователи, които твърдят, че и в елинистичната епоха, и в римско време тук е имало фарова кула с постоянен огън, която през различните периоди многократно е разрушавана и издигана отново. А древните мореплаватели са знаели, че видят ли светлините на тази кула, са преполовили пътя между делтата на Дунав и Тракийския Босфор.
Защо най-високият?
Кулата на Фар Шабла е с височина 32 м и се издига на 36 м над морското равнище. Извисяващата се по-голяма част от кулата, представлява пресечена осемстенна пирамида. До фенерното отделение водят 132 стъпала. През 1901 г. районът е разтърсен от земетресение. Пропуквания по кулата налагат изграждането около нея на защитна конструкция от стоманени обръчи, които са неотделима част от кулата и днес. В публикация на д-р Мариана Кръстева се представя „българска следа” в строителството на фара: „Най-вероятно с майсторите – дюлгери може да се свърже и релефът на лъвчето, вграден в северозападната стена. В него някои изследователи виждат именно „подписа” на българските майстори – зидари. Спорно е определянето на това лъвче като един от българските революционни символи, но със сигурност то не е свързано с официалните власти и по-скоро действително е следа от почерка на строителите”.
А що се отнася до „подписа” на тогавашните официални власти, той е налице. От това време е туграта на султан Абдул Меджид І, управлявал Османската империя от 1839 до 1861 г., запазена на една от стените на кулата. Фар Шабла и останалите светещи навигационни съоръжения по нашето Черноморско крайбрежие преминават под ведомството на Царство България през 1909 г., след обявяването на българската независимост година по-рано.
Има и румънска „следа”
в историята на фара. По времето, когато той е в границите на Румъния, през 1935 г. е променен външният му вид – в червено и бяло, на широки хоризонтални ивици. До тогава фаровата кула е изцяло бяла. Пак по това време е монтирана действащата и сега спираловидна метална стълба със 132 стъпала. Румънците поставят и нова оптика – AGA, произведена в Швеция. Сменена е през 1987 г.
Фар Шабла преминава отново в български ръце през септември 1940 г., когато след подписването на Крайовския договор Южна Добруджа се връща в пределите на България. М. Кръстева е издирила първия фаропазач, определен да поеме функционирането на фара тогава. Съгласно нареждането на директора на Главната дирекция на железниците и пристанищата капитан І ранг Георги Славянов от 8 август 1940 г., това е морякът от Пристанище Варна, Ангел Г. Инджев. От края на 1949 г., фарът преминава под ведомството на Военноморските сили на Република България.
От 16 август 1949 г. да поддържа фара е определен Иван Хаджииванов, който заедно със семейството си прекарва тук до 31 декември 1991 г. Понастоящем той е
доайен на фаропазачите у нас.
101-годишният ветеран е може би и единственият жив българин, служил в Беломорския флот на Царство България. Неговите дневници като фаропазач скоро ще станат част от замислената музейна експедиция на Фар Шабла. В тях има сведения за корабокрушения в акваторията пред фара, за природни бедствия и извънредни обстоятелства, при които навигационното съоръжение е било задвижвано от него на ръка цяла нощ, но не е спирало да работи.
Командването на ВМС и Община Шабла периодично организират дни на отворени врати и тогава малката територия на фара се изпълва с хора от всички поколения. И това е не само защото той е най-достъпният за посещения фар по българското Черноморско крайбрежие. А защото е и най-красивият, най-импозантният. Това си личи и от снимките, но най-добре е човек да се убеди на място.
Днес характеристиките на излъчване на Фар Шабла са: бяла, проблясваща светлина, с честота 20 сек. (светлина – 0.5 сек, тъмнина – 0.5 сек, светлина – 0.5 сек., тъмнина – 2.5 сек., светлина – 1.0 сек., тъмнина – 15.0 сек.), сектор на действие 360º. Сигналът е видим на разстояние до 17 морски мили.
