Информационен център на Министерство на oтбраната

Иво Папазов – Ибряма: Казармата ми мина с музика!

Антония СТЕФАНОВА, Созопол, специално за в. „Българска армия”

Това казва 70-годишният кларинетист, отличен с наградата на Фондация Аполония, „Аполон  Токсофорос” 2022

Акцент в програмата на най-стария фестивал на изкуствата у нас – „Аполония 2022”, беше представянето на легендата на сватбарската музика, Иво Папазов – Ибряма. Той поставя началото на кларинетното свирене в сватбарската музика. Свири по цял свят в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента. А виртуозността му превръща сватбарската музика в джазфеномен и го прави международно известен.

Г-н Папазов, да Ви са честити наградата на Фондация „Аполония“ и Вашата 70 годишнина!

– Е, ние не сме за наградите, правим го за хората…

След години активно присъствие на сцената у нас и в чужбина сте в толкова добра кондиция, толкова активен как поддържате такива форма и жизненост, спортувате ли?

– Не, аз първо съм вярващ човек и се успокоявам с молитви. И второто е музика, музика, музика. И като спя – сънувам музика, и като съм на лов – пак чувам музика, върти ми се в главата – разбирате ли, аз нямам покой….

Знаем, че сте отслужил военната си служба в Строителни войски в Пловдив. Какво Ви даде това време по-нататък в живота?

– Дисциплина ми даде най-напред казармата, знаете как казват хората: „Който не е служил, той не е мъж…“. Второ – музика ми даде! Там аз имах време да свиря – бях във военния оркестър, отделно имахме народен оркестър, правехме песни и хора. И просто с музика ми мина казармата!

А кои бяха онези хора, които бяха за Вас стимул да се развивате като музикант?

– Моят стимул идва от Господ, защото аз обичам музиката! От там нататък вече баща ми ме хвана – записа ме на детско музикално училище, а човекът там, като ме чу, каза: „Дайте да го запишем направо в средно музикално”, но нямаше как да стане – тогава бях 8–9 годишен… А мой идол беше проф. Петко Радев, защото другите не ми харесваха, някак не ме кефеха. Бях малък, ама разбирах! Чух друго свирене, смесих го с моето. Оттам тръгна цялата история.

А в какво виждате личния си принос в развитието на българската музика?

– В модернизацията и в импровизацията, ние го направихме, утъпкахме го вече този път,. Оттук – не знам къде ще ида, повече не мога да ида… А пък аз продължавам да творя – вечна изненада за моите музиканти!

А какво ще пожелаете на читателите, на младите военнослужещи?  Вие сте реален пример на човек, минал през толкова много трудности с воля, с дух, развиващ дарбата си по собствен, ибрямовски път?

– Само напред! Българската армия – само напред, тя е моята гордост! А и много музика съм дал на армейските музиканти – на военните оркестри в Карлово, в Пловдив, в София – да свирят моите парчета с мое позволение, да ги аранжират.

Това е – с музика мога да им помогна, вече съм седемдесетгодишен – имам „Калашников”, ама не мога вече да го нося, само за лов става… Желая им здраве, напред и Бог да ги благослови всичките и да ги пази в трудните времена!

Да си спомним за Виктор Пасков с негов стих

Ако помните „Балада за Георг Хених”, ако сте гледали филма или чели книгата, а и другите книги на Виктор Пасков, който все намираше с нещо да ни разтърси, да ни покаже опакото на живота, ще е интересно да се знае, че писателят е оставил и много стихове. Но не издал приживе. На 10 септември, рождения му ден, приятели и колеги издават първата му стихосбирка, 13 години, след като той си отиде. Събрана от стихове в тефтери, листчета и ученически тетрадки от Георги Господинов, Иван Ланджев, Захари Карабашлиев.

Първата крачка на завършилия консерватория в Лайпциг Пасков е започнал, както и за мнозина – в сп. „Родна реч” със стихове. По-късно и с първата книга „Невръстни убийства”, с пилотна публикация в излизащото и днес литературно списание „Съвременник”. „Балада за Георг Хених” печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо – Франция, и е преведена на много европейски езици. Наградата „Хеликон” за нова българска художествена проза взема с романа „Аутопсия на една любов”. В списъка с книги за прочитане на този уникален автор е и „Германия – мръсна приказка”, както и „Гледната точка на Гоген”, пише и сценарии за филми („Ти, който си на небето”, „Пльонтек” и др.). А сега ще си спомним за писателя, музиканта и кинодраматурга, за яркия талант, който не може да бъде заобиколен в българската литература, със стих.

Корицата на книгата е на художника Дамян Дамянов,  редактор е Христо Блажев, а издателството е „Сиела”. „В тези стихове има нещо от поезията на 30-те и 40-те, по-точно от елегичното бездомничество на Александър Вутимски. Има и нещо от Далчев – особеното взаимоотношение с къщи и стаи, има и от лирическите сбогувания на Иван Пейчев и Христо Фотев, от бохемско-градско-скандалното в първите две (и единствените добри) стихосбирки на Богомил Райнов. Важно е да отбележим тези родства. Всичко това – смесено с друга, европейска, немска традиция и… Елиът”, казва Георги Господинов. Има град и градскост и този град е много различен от онзи, който сме чели през 70-те и 80-те. Тук не скърцат „макари и въжа”, тук скърцат гредите на самия живот, жълтеницата пада над София, жълти хора се влачат унило по „Руски”. Заедно с Иван Ланджев Господинов пише предговора.

НАКРАТКО

Продължава турнето на българската рок група Intelligent Music Project заедно с основния си вокалист Рони Ромеро. Концертите са в подкрепа на седмия им издаден албум Inconditioned („Безусловен”), част от който е и песента, с която групата ни представи България на Евровизия в Торино. За албума като барабанист се завръща Саймън Филипс. Рок групата излиза в традиционния си състав: Стоян Янкулов –Стунджи (барабани), Бисер Иванов (китара), Славин Славчев, Лина Никол и Боби Косатката като беквокалисти, Самуел Ефтимов (пиано), Иво Стефанов (клавир) и Димитър Сираков (бас). Концертите продължават утре във Варна, на 4-ти в Бургас, на 9-и – в София, на 20-и – в Русе.

Документален филм разказва за царския полицай Никола Гешев в две части: „Паяжината на Гешевъ” и „Загадката на Гешевъ”. Режисьор и сценарист е разследващата журналистка от БНТ Богдана Лазарова („Следите остават”). По нейните думи, след 9 септември, ако са били намерени жив Гешев или архивът му, това е можело да преобърне историята на България, щяло е да се знае кой какъв е бил в нея. Гешев единствен е знаел истинските имена на агентите, с които е работил. Съществувал е списък с негови агенти, но с псевдоними и номера. Затова изчезването му предизвиква голяма паника заради опасността да се разкрият много фигури, които, включително и по слухове, са били в ръководството на комунистическата държава след това. На границата с Турция Гешев изчезва заедно с целия си архив и картоните на всичките си 196 агенти. Оттогава следите му се губят. Филмът представя съвсем нова версия за съдбата на царския полицай след 9 септември 1944 г. с неизвестни досега факти и документи. Говорят свидетели, които го помнят от времето след 9 септември 1944 г. до смъртта му. „Гешев е живял през цялото време в България”, разкрива авторката. Филмът има и игрални възстановки с актьорите Георги Златарев и Жана Рашева.

Галерия посреща с дъх на море

До 15 септември „Лоранъ” представя в галерия „Контраст”, където вече е и постоянният й адрес (ул. „Цар Самуил” 49), 24 живописни творби в изложбата „Брегът и морето ll”. Това са нови попълнения с морска тематика за „Лоранъ”.

Сред авторите са Христо Каварналиев, Александър Мутафов, Карл Йорданов, Стефан Баджов, Никола Танев, Данаил Дечев, Васил Бараков, Иван Табаков, Милен Сакъзов, Георги Баев, Михалис Гарудис, Любо Иванов, Сергей Петров, Николай Ников – Ничето, Тодор Добруджански и др. Има класика, има и модернизъм: Пейзажът от Созопол на Карл Йорданов, „Кей в Кавала” на Стефан Баджов, работил „наравно” с Харалампи Тачев, известен в началото на ХХ век като учителя на Иван Милев.

Платното показва малки и деформирани изображения и образи. Маринистът Александър Мутафов със замах показва как слънчевите лъчи пробиват облаците. Михалис Гарудис е сред модернистите от втората половина на миналия век, обичан и тачен у нас като свой. Той не изневерява на стила си с колажни части на платното с миди, парчета от лодки, варовикови скални късове. А маринистът Георги Баев присъства с повече платна.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top