Информационен център на Министерство на oтбраната

Турската оръжейна индустрия и войната в Украйна

Мариян Карагьозов

Анкара вече изнася военна продукция за над $3 млрд. годишно, но зависимостта от вносни компоненти е висока.

Обявеният от Украйна от години курс към интеграция в НАТО спомогна за засилване на сътрудничеството й с Турция. Отношенията между Анкара и Киев в отбранителната сфера се изразяват в междуправителственото споразумение (18.09.2008 г.) и създаването на Съвместна украинско-турска комисия за сътрудничество в отбранителната промишленост. Отношенията се развиват значително след 2014 г., като в рамките на работния план на Военния комитет Украйна–НАТО, индивидуалната програма за партньорство между Украйна и страните от Алианса, програмата на НАТО за разширени възможности (Enhanced Opportunities Program) Турция обучава украински офицери и помага за синхронизиране на Въоръжените сили на Украйна със стандартите на НАТО. А бившият украински посланик в Анкара Андрий Сибига става заместник-ръководител на администрацията на президента Зеленски с ресор външна политика.

Сътрудничеството във военната индустрия между двете страни не се свежда само до доставките на турските дронове „Байрактар” ТВ-2. През декември 2020 г. те подписват договор за закупуване на 4 корвети турско производство клас „Ада” с трансфер на технологии и последващо частично локализиране на строителството в украинската корабостроителница „Океан”. Плановете са флагманският кораб с цена от около $260 млн. да бъде приет на въоръжение от украинските ВМС до края на 2024 г.

Всяка от корветите от този тип на въоръжение в турските ВМС може да оперира автономно 10 дни, а с логистична подкрепа – 21 дни, и има обсег от 3500 морски мили при скорост 15 възла. При приемането на въоръжение на първия кораб тогавашният министър-председател Реджеп Ердоган заявява, че

сред националните интереси на Турция

е „присъствие в Суецкия канал, прилежащите морета и Индийския океан”.

От 2003 г. насам Турция завършва 14 програми за военни кораби и броят на корабостроителниците нараства от 37 на 80. Те покриват около 70–80% от нуждите на националния военен флот (10 години по-рано този процент е около 20). Турция се превръща в една от десетте водещи корабостроителни нации в света. Страната построява 4 фрегати за Пакистан, изпълнява и поръчки за Катар и Индия. Като нейните фрегати клас „Барбарос”, „Явуз” и скоростните атакуващи кораби „Кълъч” са с германски дизайн.

Развитието на военните възможности на Турция в открито море е резултат от стратегически решения. Първо, това е концепцията „Синя родина” (Mavi Vatan), която датира още от 90-те години. На второ място – активната турска намеса в разпределянето на газовите ресурси, открити в Източното Средиземноморие през 2010–2011 г., е невъзможна без силен флот. Допълнителен фактор е и влошаването на отношенията с Израел. Трето, флот е необходим и за активно взаимодействие с Африка и Азия: 87% от търговията на Турция минава по море.

Освен за бойните кораби турската държавна военна компания АСЕЛСАН подписа договори с Украйна за доставки на комуникационно оборудване и за модернизиране на противовъздушната отбрана на Украйна с интегриране на системите за управление.

Едно от слабите звена в турското военно производство е това на собствени двигатели. При повечето си военни проекти, включително за изтребители, танкове и други бойни машини, Турция разчита на британски, германски, южнокорейски и други двигатели. И украинският опит в авиационния сектор от съветско време е благодатна почва за партньорство между Анкара и Киев. Турция внася от украинските предприятия „Мотор Сич” и „Ивченко прогрес” двигатели за дроновете си. В периода 2018–2020 г. Украйна доставя 20 двигателя за безпилотния апарат „Акънджъ” с договор за още 30 за м.г. за самолети и бойни хеликоптери.

Трансферът на технологии е най-трудната част във военнотехническите преговори и въпросът с ноу-хау-то е най-деликатен и при турско-украинските преговори за турските дронове и украинските двигатели за тях. Руската атака срещу Украйна до голяма степен замрази възможностите за съвместно производство, тъй като някои от украинските военни и авиационни заводи бяха сред първите цели на руските ракетни и въздушни удари. Но Украйна продължава да получава нови партиди турски дронове.

Търговският успех на изделията

на турската военна индустрия се дължи на характерните особености за износ на специална продукция – конкурентни цени спрямо някои западни производители; централизация и бързина на доставките при политическо споразумение; липса на условия за неучастие във военни конфликти.

В последните години Турция развива собствено производство и изнася почти всички военнотехнически изделия: сухопътна техника – щурмови пушки, артилерийски системи, бронеавтомобили, танк; военни кораби, ракети с малък, среден и голям обсег, дронове; средства за радиоелектронна борба. Развитието на националния ВПК е в пряка зависимост и от турските военни разходи, които от 80-те години на ХХ в. насам бележат почти непрекъснат растеж. Анкара бере плодовете от последователните усилия и политика от началото на управлението на Партията на справедливостта и развитието през 2002 г. насам, като днес повечето от проектите, започнати около 2004 г., достигат до етап на серийно производство и/или доставяне на крайния продукт. Увеличават се производството и използването на системи турско производство. От 25% през 2002 г. то достига до 65% през 2018 г. А ВПК секторът акцентира върху износа на специална продукция. Като от скромните $196 млн. през 2004 г. достига над $3 млрд.(2019).

Турция намира пазари за военната си продукция в Африка, Централна Азия, Пакистан, Малайзия, на Балканите. Успехът на износа на турските дронове се дължи на факта, че водещи производители като САЩ и Израел внимателно подбират клиентите си, а и поддържат сравнително високи цени. Русия не произвежда аналози на основния турски дрон, а китайските еквиваленти му отстъпват по качество. Турските машини са прилагани в редица бойни операции, например срещу кюрдски бойци в Турция, а и в Сирия, Ирак, Либия и Нагорни Карабах. А бойните полета на Донбас са последното място, на които турските безпилотни апарати действат в реални условия. За 17 страни е известно, че използват дрона „Байрактар” ТВ2, което го превръща в

най-успешния по продажби дрон в света до момента 

Някои критично настроени специалисти изтъкват, че нива на офсета от 55–60% (т.е. Турция се задължава да закупи продукти от страната купувач на нейно оръжие, равни на около 1/2 от стойността на сделката) пораждат съмнения за конкурентоспособността и устойчивостта на сектора дългосрочно. Друг проблем за Анкара е фактът, че формата на зависимост от вноса на Турция във военната индустрия се променя от закупуване на готови оръжейни системи към зависимост от вноса на високотехнологични компоненти за турското местно производство като двигатели, електроника и електрооптични сензори. Увеличеният обем на износа увеличава и вноса на тези компоненти.

През управлението на ПСР турският ВПК претърпява голямо развитие със значително разнообразяване и усложняване на продуктовата гама. Арсеналът на турските ВС в значителна степен се насища с оръжия местно производство, но вносът на ключови компоненти за тях остава значителен. Въпреки бързото нарастване на износа на турския ВПК се наблюдава външнотърговски дефицит при оръжейните сделки. Но стремежът на Турция е за промяна на съотношението внос–износ в полза на износа.

Сред предизвикателствата пред турската оръжейна индустрия са обтегнатите отношения със САЩ – до момента ключов партньор в отбранителната сфера; финансовата криза в страната; недостатъчният брой квалифициран персонал за реализиране на всички проекти в отбранителната сфера, които Турция развива. Обучени и опитни кадри често емигрират заради по-добра реализация. Към момента основен потребител на турско оръжие остава турската армия. И очакваното насищане на вътрешния пазар в средносрочна перспектива ще изправи турския ВПК пред проблема за нови пазари на специалната си продукция.

*Мариян Карагьозов е политолог в Института за балканистика с Център по тракология – БАН, бивш кореспондент на БНР в Турция

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top