Информационен център на Министерство на oтбраната

Човечеството отново тръгва към Луната

Най-мощната ракета в света ще докара до естествения спътник на Земята капсула за екипаж

На 12 септември 1962 г. президентът Джон Кенеди обявява, че до края на десетилетието американец ще кацне на Луната. Това е в разгара на Студената война, двете суперсили САЩ и СССР водят битка по всички възможни фронтове, включително и за това, кой първи ще стигне до естествения спътник на нашата планета. Руснаците вземат преднина, като успяват да пратят безпилотни апарати до лунната повърхност, но американците вземат реванш на 21 юли 1969 г., когато астронавтът Нийл Армстронг прави първите крачки на човек на Луната. След като са натрили носа на своя главен противник, американците постепенно губят интерес и желание да харчат пари за пилотирани полети до Луната. Последният е през 1972. На лунната повърхност стъпват общо 12 души.

Половин век по-късно пилотираните полети до Луната отново са на дневен ред. В понеделник двустепенната ракета Space Launch System (SLS) и нейната капсула за екипажа Orion трябваше да бъдат изстреляни от космическия център

„Кенеди“ в Кейп Канаверал, щата Флорида.

Засега без хора на борда

става дума за техническо изпитание. Изстрелването обаче бе отложено в последния момент заради проблем с един от четирите двигателя на ракетата. То ще се случи или днес, докато четете тази статия, или другата седмица.

Първото пътуване на 32-етажната SLS-Orion на мисия, наречена Artemis I, има за цел да изпробва превозното средство с тегло хиляди тонове, преди НАСА да го сметне за достатъчно надеждно, за да превозва астронавти. Обявена за най-мощната и сложна ракета в света, SLS представлява най-голямата нова система за вертикално изстрелване, изградена от американската космическа агенция, след като Saturn V летеше по време на лунната програма Apollo през 60-те и 70-те години на миналия век.

Около 90 мин след изстрелването горната степен на ракетата ще изведе Orion извън орбитата на Земята по курс за 42-дневен полет. Корабът ще се движи по широка елипса около Луната – от 60 мили до 40 000 мили (64 374 км) и обратно до Земята. Очаква се капсулата да се спусне в Тихи океан през октомври.

Въпреки че на борда няма да има хора, Orion ще превозва симулиран екипаж от три манекена, оборудвани със сензори за измерване на нивата на радиация и други натоварвания, които биха изпитали астронавтите в реалния живот.

Основната цел на мисията е да се тества издръжливостта на топлинния щит на „Орион“ по време на повторно влизане, когато той

удря земната атмосфера с 39 429 км/ч

или 32 пъти скоростта на звука при завръщането си от лунната орбита. Влизането в атмосферата се очаква да повиши температурите извън капсулата до близо 2760 градуса по Целзий.

Сред най-големите финансови бенефициенти на програмата са основните изпълнители на SLS и Orion – съответно Boeing и Lockheed Martin. Всеки от първите три полета на НАСА до Луната ще струва по $4,1 млрд., а бюджетът на цялата програма е $93 млрд. При това, за разлика от корабите на „Спейс Екс“, самата ракета SLS, макар и най-мощната подобна, излитаща в космоса, е за еднократна употреба.

Ако успее, Artemis I ще проправи пътя към първата мисия SLS-Orion с екипаж, полет навън и обратно около Луната, наречен Artemis II, още през 2024 г., който ще бъде последван от пътуване на Artemis III към лунната повърхност. Artemis III включва много по-висока степен или сложност на интегрирането на SLS-Orion със серия от космически кораби, които ще бъдат изградени и управлявани от стартовата компания SpaceX на Илън Мъск.

През Студената война американското знаме на Луната отправяше политическо послание в тогавашния двуполюсен свят. Днес космическата надпревара е много повече от игра на символи: при успех на този и следващите, вече пилотирани полети над естествения спътник на Земята, на него може да се появи орбитална станция – основа на бъдеща база, а с тях – и постоянно човешко присъствие, което да открие необятни възможности в Космоса.

Голямата разлика с времето на Студената война е, че днес усвояването на Луната вече не е само битка за престиж. Там има запаси от ресурси, нужни на човечеството – силиций, редкоземни елементи, титан, хелий-3 (изотоп, който би могъл да захранва бъдещите реактори с термоядрен синтез), ценни метали. Те все още не могат да бъдат донесени на Земята, а и разходите за това изглеждат непосилни. Докато обаче бъдат внимателно изследвани, пътуването до Луната може да стане много по-лесно – а това е и водеща задача на краткосрочните и средносрочните мисии. В американска медия се появи коментар, че Луната е

най-ценният недвижим имот на Слънчевата система Интересна и важна е и възможността за установяване на постоянно присъствие на хора на Луната – дори цели колонии, ако е възможно – които отварят вратата възможността тя да се използва като база за по-далечни полети. Поддържането на човешко присъствие на Луната би било възможно, ако се потвърди разбирането, че там има тонове лед – вода, годна и за пиене, и за водородно гориво.

Графикът на 42-дневния полет

  • Корабът SLS ще постави модула „Орион“ в околоземна орбита, а основната му степен ще бъде изхвърлена и пусната в океана. Следва отделяне на „Орион“ и плаване по инерция до Луната;
  • Изграденият от Европейската космическа агенция „Орион“ ще обиколи един път и половина лунната орбита и ще прати на Земята нови изображения на лунната повърхност;
  • Модулът „Орион“ ще потегли обратно към Земята и ще кацне в Тихия океан на 10 октомври – ще го забавят 11 парашута, които трябва да намалят скоростта му от 40 хил. на едва 30 км/ч;
  • Ще се изпробва топлинният щит, който трябва да пази манекените (и в бъдеще – хората) от температури от 3000 градуса по Целзий при навлизане в земната атмосфера. Проверява се и способността да устои на рязко вариращите температури на Луната – на повърхността те могат да достигнат 120 градуса през деня и да паднат до минус 170 през нощта.

14 български камери са очите на ракетата

14 камери, изработени от българи, са разположени по тялото на мегаракета на НАСА, която ще лети до Луната, съобщава БТА, цитирайки главния им конструктор инж. д-р Петко Динев. Оптичните уреди ще контролират правилната работа на двигателите, излизането на горивото, откачването на степените и освобождаването на новата спускаема капсула „Орион“ по време на първия полет на ракетата „Артемис 1“.

Камерите, които ще следят полета към Луната, са създадени във фирмата на казанлъчанина Петко Динев. Издържат на температури от минус 40 до плюс 85 градуса, на много силни вибрации и ускорение, 100 пъти по-високо от земното. Обективът е специално изработен. Освен на конструкцията сънародникът ни е автор и на кода, и на схемите на космическия оптичен уред. Всички платки на камерите са тествани в България, насищането на компоненти върху тях, подготовката и изработването на корпуса им са реализирани също у нас. Камерите са сглобени от българи. Работещи в Америка наши сънародници направили трасировката на платките. Можем с гордост да кажем, че изделията са дело на български ум и ръце, обяви Петко Динев, който е доктор на науките в САЩ. Той е възпитаник на математическата гимназия в Казанлък.

Динев е работил и в лаборатория в Стара Загора, в която правели системи за лазерна локация с цел откриване на шпионските спътници на САЩ. Бил е и асистент в Техническия университет в София. През 1996 г. защитил докторантура по цифрова обработка на изображенията в Атлантик юнивърсити, Флорида. Шест месеца след пристигането му в САЩ започнал работа в НАСА, а пет години по-късно преминал в сферата на телекомуникациите.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top