Информационен център на Министерство на oтбраната

Валери Йорданов – между театъра и литературата

Най-голямата грешка на човека е, че подценява живота на другите, казва актьорът-хъш от Народния театър

“Българинът трябва да спре да се самосъжалява, просто да събуди отново паметта си и да носи с гордост това, което е видял, докато е бил дете и тийнейджър”, казва актьорът от Народния театър Валери Йорданов. Дебютната му книга “Гризачи” беше представена пред читатели на 38-те Празници на изкуствата в Созопол. В основата й е именно умението ни да пазим спомена за тези преди нас и за тяхното “биване”. А актьорът, дълбоко свързан с предците си, е мотивиран да напише сборника с разкази за живелите преди него в рода му.

“Корените са много важни, за да можем да бъдем себе си и да възпитаваме децата си”, казва Валери, на когото предстои отново да влезе в ролята си от спектакъла на Александър Морфов „Хъшове“, който се завръща на първата ни сцена. “Гризачи” въобще не е някакъв амбициозен опит да давам насоки, идеята ми беше децата ми да научат кой е прадядо им от една разказана случка. Или някой друг от фамилията. А пък историите се покриват с много животи и затова си мисля, че ще са любопитни и на другите хора.”

Според актьора, сборникът с “незаснети разкази” ще събуди фантазията на читателите. “Това са картини от моя живот, обаче ако една книга е добра, един разказ е добър – ако е добър, читателят, докато го чете, го „снима“ сам. Със своята визия, цветове, усещане, мирис, вкус.“

“Гризачи” е книга, написана в пандемично време, която припомня, че не трябва да забравяме да наблюдаваме, какво се случва около нас и не бива да се вторачваме в себе си. Суетата, според актьора, е едно от най-лошите заболявания на обществото, а най-голямата грешка на човека е, че подценява живота на другите. В “Гризачи” е много интересно, че героите са истински, мои предци, при които няма неуважение, само несъгласие”.

Актьорът е и режисьор, и сценарист, а зрителите го познават  като хъш и ученик на Мастъра. От Стефан Данаилов той знае, какво е вяра в себе си и как да я подхранва. Казва, че другите му учители са улицата и планината. И смята, че ако читателите не го разберат, ще продължи да се учи да пише. “Трябва да се опитаме да помним – усещанията, връзката помежду ни, между поколенията – и да не забравяме, каква следа оставаме след себе си“, казва актьорът, когото непременно трябва да гледаме в моноспектакъла „Караконджул“ (по „Дервишово семе“ на Николай Хайтов), който той играе „като за последно“ и през този сезон на Народния театър. Програмата на трите сцени е вече известна и през ноември, а от днес сезонът в Народния е открит и ни очакват нови премиери.

Колекцията на Морозови: изкуство по време на война

Уникалното и безспорно събитие на културния сезон за миналата и тази година във френската столица е изложбата на колекцията на братя Морозови. Тя се превърна и в събитие за културния живот на Европа, доколкото така събрани картините от колекцията се виждат за пръв път. След Октомврийската революция платната са „разпределени“ в различни музеи на СССР.

А Михаил Абрамович Морозов (1870-1903) и Иван Абрамович Морозов (1871-1921) са двама братя, крупни руски индустриалци. Но освен хора с възможности, те са имали и изграден вкус към модерната живопис на своето време. Те живеят в този кратък период преди войната от 1914-18 г., по време на която царска Русия процъфтява икономически и културно, а обменът с Франция е интензивен. Морозови създават великолепна колекция от картини, чийто списък кара човек да мечтае. Те са и големи меценати. Но войната и след това революцията разстройват всичко. Картините са конфискувани от съветската държава и са изложени в големи обществени галерии.

В началото на комунизма държавата е отворена към различните форми на модерното изкуство. Тогава Марк Шагал за кратко е дори комисар по културата на СССР. Музиканти, художници, режисьори и писатели се радват на известна степен на свобода. Но това не трае дълго. Веднага след като идва абсолютната власт на Сталин, се променя всичко. Художниците трябва да представят щастливите колхозници, писателите са „инженери на душите“. Няма място за Моне, Реноар или Малевич, част от колекцията на Морозови. Картини се свалят, крият, продават, крадат. След падането на комунизма те са разпръснати: в частни колекции, музеи в Москва или в провинцията. Търпеливата работа на музейните работници открива картините една по една и ги събира за изложба в Париж. А списъкът на художниците говори сам за себе си:  Матис, Марке, Вламинк, Дерен, Пикасо, Мане, Роден, Моне, Писаро, Лотрек, Реноар, Сисли, Сезан, Гоген, Ван Гог, Бонар, Дени, Майол, Репин, Коровин, Головин, Серов, Ларионов, Гончарова, Малевич, Машков , Кончаловски, Уткин, Сариан или Коненков – „каймакът“ на тогавашната модерна руска и западноевропейска живопис.

Но историята с изложбата не приключва. Тя е закрита през юни 2022 г. Войната в Украйна усложнява ситуацията. Френските власти, отказвайки да конфискуват картините, както предполагаха някои, изпращат цялата колекция обратно в Русия, която е разпръсната отново между различните собственици. В Париж са запазени само творби от колекцията на руски  олигарх от черния списък, другите принадлежат на украински музей и засега явно е трудно да се транспортират.

НАКРАТКО

„Главна роля“ в най-новия романтичен клип на „Остава“ играе фенът на групата, актьорът Алекс Алексиев. Парчето „Помощ“ е част от нов албум, който музикантите издават тази година и представят парчетата от него на турне. Последните два големи концерта от него, с различни подгряващи групи, са на 20 септември-в Античния театър в Пловдив, а в зала 1 на НДК в София – на 7 октомври. Сред гост-музикантите са Михаил Шишков и Митко Семов.

До неделя включително можем да посетим Алеята на книгата в София. Шатрите с книги на 122-те издателства са на обичайните места: на пешеходната зона на бул. „Витоша“ и в Парка пред НДК. Организаторът, асоциация „Българска книга“, предлага богата програма със срещи с писатели и премиери на книги, а в шатрите има и голям избор на детска литература. Събитието е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Изложението е отворено от 10.00 до 20.00 ч.

Стартира Есенният салон на изкуствата в Пловдив. Фестивалните събития са от всички жанрове:музика, театър, танц, литература, визуални изкуства, изложби, артинсталации и др. И се провеждат в знакови места в центъра на града: стълби „Каменица“, площад „Ст.Стамболов“, Форум „Запад“, „Виенски павилион“ в Цар-Симеоновата градина.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top