Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Придобивката ще е за Националния военен университет „В. Левски“.
Огромна фигура на лъв искат да изваят курсант сержант Тони Борисов и курсант – старши сержант Георги Георгиев, и да я дарят на Националния военен университет „Васил Левски“. Лъвът е животното, което символизира българската държава, армията и характера на военнослужещия, казва курсант – старши сержант Георги Георгиев, и споделя, че двамата са готови да измайсторят за гарнизона в Шумен гаубица, а защо не и танк. Стига да имат достатъчно големи дървета.
Дърворезбата с моторни резачки е хобито на курсант сержант Тони Борисов и курсант – старши сержант Георги Георгиев. И двамата са курсанти във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“ в Шумен. Тони е избрал военната специализация „Артилерийски и зенитно въоръжение, стрелково оръжие, оптика и боеприпаси“, а Георги учи „Артилерия“. Цивилната специалност и на двамата е „Компютърни технологии за проектиране“.
И двамата курсанти идват от малки градчета – Тони е от Провадия, Георги е от Тервел. Живеят на 20 км разстояние един от друг и в събота и неделя, когато са свободни и имат време, се събират в някоя от двете къщи и работят. Заедно могат да превърнат всяко дърво, дори и най-изгнилото, в нещо прекрасно.
Два огромни мечока, всеки по тон-тон и половина са изработили Тони и Георги заедно с куп по-малки като размери скулптури. И двамата обаче не искат да бъдат наричани скулптори, защото не са професионалисти. Учат се на всичко от клипчета в интернет и от грешките, които допускат.
„Любители сме. Каквото и да майсторим, правим го за подарък, за приятелите ни, за близките ни. Такива подаръци са по-интересните и създават по-мили спомени, а и когато работим, знаем за кого е фигурата, която ще се появи от дървото и влагаме душите си в нея“, казва Тони.
95 % от скулптурата, която те изработват, трябва да бъде изваяна с моторна резачка – в това е идеята на тяхната работа. Останалите 5 % са за детайлите, които те правят с длето.
„С резачката отнемаме най-едрите парчета от дървото. Е, случва се понякога да отнемем повече от нужното, но тогава преосмисляме фигурата и превръщаме дефекта в ефект. Принципно с резачка се работи много бързо, но нашите фигури стават за по пет-шест месеца, защото сме доста ангажирани, а и обучението ни е на първо място“, обяснява курсант – старши сержант Георгиев.
С две резачки, които са различни по големина, работят Тони и Георги. Преди няколко месеца двамата успели да си купят и карвинг шина със средства, които заделяли от курсантските си заплати. С тази карвинг шина те вече могат да изработват и най-малките детайли.
„От всяко дърво може да стане красива фигура, защото всяко дърво съдържа в себе си нещо красиво. Най-приятна за обработване е меката дървесина, такава е пауловнията например. Усещането, когато я обработваме, е все едно режеш кашкавал, но можем да се справим с всякакъв вид дървесина“, обяснява курсант сержант Тони Борисов.
Той е на 28 години, казва, че е закъснял малко с кандидатстването си в Националния военен университет „Васил Левски“, защото преди това поработил няколко години. Има и една година служба като водолаз във военноморската база „Атия“ в Бургас. „Когато завършил 12. клас, три години работих като спасител на морето. Тогава започнах да се гмуркам и ми хареса това занимание. Първо се гмурках за рапани, след това станах и водолаз в „Атия“. Но докато размагнитизирах кораби в базата, си дадох сметка, че искам да се издигам, и то не къде да е, а в армията, но така, без образование, няма да стане. Затова кандидатствах във Националния военен университет“, разказва курсант – старши сержант Георгиев, който е вече семеен и е баща на няколкомесечен син.
„Мен по професията на военнослужещия ме запали баща ми, който често ми разказваше спомени от казармата. Така ми хареса идеята да стана военен. Бях в пети или в шести клас, когато започнах да си се представям в униформа. Когато пораснах, това ми желание стана много по-осъзнато, захванах се да чета, да питам, да се интересувам за пътя, който е нужно да извървя. И колкото повече четях, толкова повече ми харесваше тази мечта да бъда военнослужещ. И ето ме, на път съм да я сбъдна“, усмихва се курсант сержант Тони Борисов.
