Първите военни лекари изкласяват, медицинските офицери отново ще са гръбнакът на ВМА.
Изкласиха първите военни лекари. Осемнайсет от тях, вече шестокурсници от Морското училище, са първите курсанти, повишени в звание „Офицерски кандидат” през седмицата. Това е и първият випуск, който вече провежда държавния си стаж във ВМА. Шестокурсниците от специализация „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили” във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” получиха новите си пагони от началника на Морското училище – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров. В този ден те успешно издържаха държавния си изпит по физическа подготовка. Военните лекари, на които догодина предстои да станат лейтенанти, са първопроходци в осъществяването на съвместния проект между ВМА, ВВМУ и Медицинския университет във Варна. Последната година на армейските медици е изцяло във ВМА, където изучават военна и военнополева медицина.
Каква е дотук равносметката на осъществената дългогодишна мечта за обучението им, какъв опит се натрупва в практиката да получат едновременно и двете професии – медицинската и военната? И в основата на военната медицина отново да са медицинските офицери.
В курсантите се разпалва искрата да са сред най-добрите
Генерал майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА
Обучението на лекари курсанти наистина е една сбъдната мечта, реализацията на която започна още докато начело на болницата беше генерал-майор д-р Николай Петров. Преди години гръбнакът на ВМА са били именно медицинските офицери. Ние като ръководство също изповядваме тази философия. Смея да кажа, че проектът „Военен лекар” се реализира успешно, в унисон със стремежа на Академията за непрекъснато усъвършенстване.
При срещите си с курсантите винаги започвам с това, че трябва да носят военната си униформа с гордост. И никога да не забравят клетвата, изречена пред Родината. Те са различни от всички останали, което ги натоварва и с много повече отговорности. Наследници са на институция с над 130-годишна история – еталон във всяко отношение. И от тях се очаква да продължат тази тенденция. Стремим се по време на обучението да формираме у тях качества и умения, които се ценят високо и в цивилния живот, като организираност, точност, дисциплинираност, екипност, лидерство.
Всеки един от вече шестте випуска има своите отличителни черти, свой характер, ако мога така да се изразя. Радващото за нас е, че с всяка изминала година специалността става все по-разпознаваема сред младите хора и непрекъснато расте броят на тези, за които тя е „първо желание” при кандидатстването.
Идвайки за първи път във ВМА, може би най-респектиращи за тях са мащабите и условията на работа. Най-големите видяха с очите си цялостното преобразяване на ВМА до нива, отговарящи на най-високите европейски стандарти. Когато влязат в клиниките по време на стажовете обаче те виждат истинското богатство на ВМА – нейните специалисти – светила в медицината, хората, от които те имат възможността да се учат. Мисля, че това допълнително разпалва искрата и ги нахъсва да намерят своето място сред най-добрите.
Стартирахме проекта плахо през 2017 г. Вече имаме близо 120 курсанти – военни лекари. Все по-мотивирани, което няма как да не ни обнадеждава. Програмата ще даде плодове за Българската армия след 2030 г. Но ме ръководи убеждението, че на всички задачи във военномедицинската служба трябва да се гледа дългосрочно, иначе нищо няма да се получи.
Младшите командири на курсантите първокурсници са старшина първа степен Яна Михайлова и старшина първа степен Благовест Гигов. Самите те вече в трети курс споделиха впечатленията си от срещата с новото попълнение и опита си досега.
Яна Михайлова:
Новите ни колеги се вълнуват най-много от това, дали ще успеят да комбинират и двете неща: изучаването едновременно на медицинската и на военната професия, дали ще им стигне времето. Но мисля, че с добра организация тези страхове ще се преодолеят и ще се справят. Ние някак ги респектираме с примера си, те сега „попиват” от нас. Сега това, което ни амбицира най-много, е че след трети курс ни очаква стаж във ВМА, че ще сме рамо до рамо със светила в медицината и ще се учим от тях. И си струва целият ни труд дотук.
Благовест Гигов:
Първокурсниците се плашат най-много от заявеното на първата им среща с генерал-майор Мутафчийски: доста труд и изпитания. Ще се справят, с търпение и амбиция. А и са респектирани от материалната база за обучението им, както и примера на техните командири и началници, на които искат да подражават. В първи курс най-трудното е да съчетаваш малкото сън с многото учене, а постоянната умора да не пречи на концентрацията ти. Но най-важното е, че в тази специалност няма плавен, а рязък преход от досегашния ти начин на живот. На 17 години бяхме на плаж и живеехме както искаме, а на 18 – вече осъзнахме, че денонощието има 24 ч и времето за сън се свива… Първокурсниците ще откриват, че да си военен лекар не е само професия, а начин на живот. Стажът ни догодина очаквам да ме насочи и към специализация: засега ме интересуват възможностите на хирургията.
Започна стажът в клиниките на ВМА
Пет от току-що повишените в звание офицерски кандидати разказаха пред в. „Българска армия” за натрупания си опит и за пътя си напред.
Денис Исмаил, Шумен:
Предстои ни държавният стаж в клиниките на ВМА и в други болници в София. През по-краткия летен стаж се убедихме, че с годините възприемаме всеки предмет по-лесно, защото трупаме и научни, и практически знания. Например реанимационните практики тази година ни подготвят да оказваме първа помощ и при полеви условия, както и навсякъде, по всяко време и при различни спешни обстоятелства. Правихме например интубация, сърдечен масаж и обдишване, учехме се как да действаме при удавени пациенти, при измръзване и изгаряне, при пострадали от катастрофи. При сестринския стаж по-рано се обучавахме „да хващаме” венозни пътища, поставяне на абокат – правихме го на манекени в Тренировъчния център и на пациенти. Моят избор на специализация е ортопедия и травматология, а резервен вариант е урологията. Като се обърна назад в тези 5 години обучение, виждам трудното в координирането на усилията в обучението между военната и медицинската специалност. Започнахме в началото като на игра, но после бъдещата ни професия ни завладя.
Лора Хаджиянева, София:
В лекционния курс това лято за мен беше важно да овладея правилния сърдечен масаж, да не се рискува счупването на ребро например. Най-трудно за тези 5 години ми беше да се науча на дисциплината, която днес имам като вътрешен ред и убеждение. Важното е с воля да я изградиш. Днес отчитам, че въпреки безсънните нощи в учене и тежките изпити аз успях. Не беше лесно и да намеря желаната специализация, която да следвам. Така от травматологията сега съм на друга вълна: избрах инфекционист, след като си взех изпита и стажа в Инфекциозната клиника като COVID отделение на ВМА м.г. Впечатляват ме и паразитологията, и епидемиологията. В инфекциите например се искат много знания, доколкото много от заболяванията се припокриват като симптоми. Но колкото и да е много ученето в медицината, не съм съжалявала за избора си. И още от първи курс се почувствах на мястото си, както бяхме научени да работим в екип, заедно. Допадна ми да сме в екип, но и да има другата гледна точка. Но ние бяхме първият випуск и нямаше кой да ни каже „Как е?”. За тези след нас вече е различно.
Джансел Ибрям, Разград:
По време на стажа тази година надграждахме старите знания. За мен най-предизвикателното е в правилния триаж при катастрофи, където минутите решават оцеляването на някого. Аз доброволствах и в Спешното на ВМА, където отново разбирам, че един лекар трябва да умее всичко. Особено при военните лекари е полезно, докато се учим, да практикуваме спешна медицина. Нямаме избор: Като се учим от най-добрите в медицината, от школите на ВМА, трябва да сме сред най-добрите. Аз лично се интересувам от кардиологията. Убедена съм, че и 5 години по-късно пак бих се хвърлила в дълбокото, бих избрала професията на военен лекар.
Антония Гамишева, Бургас:
Много сме си говорили за работата, която ни очаква в поделенията. И не се страхуваме от тази част от бъдещия ни професионален път, който приехме с договора при постъпването във Военноморското училище. Да, ние реално не знаем каква е практиката в поделенията, знаем само от споделения опит на по-възрастните ни колеги. Наясно сме за по-ограничените средства и възможности за действие за разлика от работата в болничен екип. Но това стимулира иновативността ни и максималната ни подготовка и отговорност за всяка ситуация в състава на поделението. Ще разчитаме и на своите състуденти, макар и онлайн. А и на консултации с лекарите, при които ще практикуваме стажа си. Днес си спомням не трудностите, а хубавите моменти и всичко, което ни даде и материалната база на ВМА, и нейните медици, и ВВМУ, и МУ във Варна и теорията, която усвоихме в медицината и военното дело. Ние преминахме като група от 18 човека заедно този път и усещането беше, че не си сам, съпреживявахме като в едно семейство, близките и приятелите ги нямаше. В трудни моменти ни спасяваше чувството за хумор. Засега на мен неврологията ми е приковала вниманието, но с удоволствие бих практикувала и такава всеобхватна специалност като инфекциозните болести. В пандемията ВМА наложи алгоритъма, търсеше пътища за лечение на този неизследван терен, популяризираше ваксинирането.
Янис Боев, Варна:
Роден съм в Силистра, но вече 10 години живея във Варна и я харесвам. Както и специалността на военен лекар, какъвто ще стана. А повече от 3–4 години вече изборът ми е кардиологията. Днес признавам, че за мен трудният период беше началото във Военноморското училище. Вероятно представата ми е била друга за началото и натоварването – при мен беше не толкова физическо, колкото психическо, ранното ставане и недоспиването са при всички… Това беше стрес и не си подготвен за него, докато новият ред не ти стане всекидневие и не се научиш да вземаш правилните решения и да действаш инстинктивно. При медицината с всяка следваща година ставаше по-трудно, а при военната подготовка – по-лесно. Що се отнася до разликите в това да си военен лекар – той е обучен да лекува и в извънредна, във вражеска обстановка, при военни действия, на терен, когато се налага да импровизираш, за да спасиш човешки живот с възможностите, с които разполагаш. А това е съвсем различно предизвикателство. Знанията ти трябва да са „бетон”, за да имаш бързи рефлекси. Казват, че по-добре е да си войник в градина, отколкото градинар на война… А и организацията във военната медицина е по-различна, тя лежи върху самодисциплината и дори самоограничаването. По време на пандемията във ВМА поеха отговорност не само за своя контингент, но и за цялото население. Настрана оставяме азбучната истина, че военният лекар е на разположение 24 часа в денонощието, а мисленето му не е само като по учебник.
