Информационен център на Министерство на oтбраната

Царица на розата получи лейтенантски пагони

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

В НВУ Карина Димитрова сбъдна мечтата си да бъде офицер

Курсант-старшина (вече лейтенант) Карина Димитрова е еднакво красива с корона на главата и облечена в приказна булчинска рокля и във военен камуфлаж. Дори самата тя твърди, че харесва себе си много повече, когато е в униформа. „Униформата ме респектира и аз зная, че от тук насетне постоянно ще трябва да доказвам, че съм достойна да я нося“, казва лейтенант Карина Димитрова, която в края на юли ще получи лейтенантските си пагони и така ще сбъдне детската си мечта да бъде военнослужещ. Всъщност като малка тя искала да бъде войник, но после си дала сметка, че това е твърде обикновено за нея занимание и решила, че ще стане офицер. Затова, когато завършила гимназия, Националният военен университет „Васил Левски“ бил единственият, в който кандидатствала. Справила се блестящо с изпитите и избрала военната специализация „Материални средства, придвижване и транспорт“ с гражданска специалност „Логистика на сигурността“.
„С времето започнах още повече да харесвам професията, която съм си избрала. Вече я познавам отвътре, защото тук доизградих характера си, пораснах като личност и се надявам да продължа да го правя. Станах по-отговорна, научих се да общувам с хората, разбрах, че с всекиго ми е нужен различен подход, че понякога е по-добре да замълча. На мен ми харесва дисциплината, предпочитам всичко да бъде организирано, хаосът често е деструктивен“, казва Карина, която в цивилния си живот е печелила титлата „Царица на розата Карлово 2015 г.“

Била на 16 г., когато директорката на гимназията й я предизвикала да се включи в това приключение. Първата й реакция била да откаже, но в крайна сметка приела и стъпила на подиума доста скептична. „14 момичета участваха в този конкурс и всички представяхме училищата в Карлово. Въобще не се надявах, че ще ми сложат короната. Преживяването се оказа вълнуващо и много приятно, така че и за това предизвикателство изобщо не съжалявам. Като носител на тази титла след това имах главна роля в Празника на розата“, казва Карина, която за един кратък период от живота си е била и „царица“. След като грабнала короната като най-красивото момиче в родния си град тя имала възможност да направи и няколко фотосесии за модната агенция, която спонсорирала празника и конкурса. Така Карина се появила в модни списания и на някои снимки, облечена в булчинска рокля.

Освен това като ученичка бъдещият лейтенант Димитрова е участвала и в театралния състав в читалището в Карлово, обича да рисува и често точно по този начин си е почивала от занятия и тренировки. И въпреки артистичната си душа Карина решила, че именно НВУ е нейното бъдеще. „За мен въобще не е проблем ранното ставане, не ме притесняваха физическите натоварвания. Единственото, с което трябваше да свикна, е да съм далеч от близките си. Особено първите 40 дни, в които нямахме право да напускаме Военния университет, ми беше много мъчно. Но така пораснах. Свикнах да деля стаята с още две момичета, да се подготвям за изпитите, да се съобразявам с това, че не съм сама, докато чета. Никога не ми е минавала мисълта да напусна, понеже е трудно. А и много се гордея, когато съм облечена в униформата“, казва Карина, която си тръгна от военния университет и с куп снимки от участието си в Богоявленския ритуал. Там красавицата върви редом до Великотърновския митрополит Григорий, облечена в тракийска носия.


„Бях в първи курс, когато ме поканиха да се включа в празника, и аз приех, без да имам ясна представа в какво точно ще се изразява моето участие. Ритуалът много ми хареса, затова следващата година пак се включих, но поисках да облека носия. Тази носия е тракийска и представя моя роден край. Прекрасна е, но истината е, че ми беше доста студено. Още го помня този 6 януари. Първата година бях с униформата, която е доста по-топла, но и с носията се свиква, в един момент просто спрях да усещам студа. Претръпнах някак или изтръпнах, не знам, но помня, че по едно време някой ме наметна с куртката, но дори и така не успях да се стопля. Затова предпочетох да извървя целия път от църквата до моста по носия“, признава курсант-старшина (вече) Димитрова.
В същата година, когато Карина е във втори курс, тя е била и единственото момиче в представителния блок, с който Националният военен университет участвал в парада на 6 май в София. „Приех го пак като предизвикателство. Записах се и започнахме тренировките. В процеса на работа се оказа, че много от кандидатите не могат да маршируват добре, не вървят в права редица, нямат физическа издръжливост. И от момичетата останах само аз, но бях толкова горда. Мисля, че на 6 май на площада в София, заобиколена от гвардейци и от момчета и момичета от други формирования, за първи път се почувствах наистина част от Българската армия“, споделя Карина.


Две особено скъпи приятелства е успяла да изгради за петте си курсантски години лейтенант Димитрова. И не крие, че раздялата е много трудна и за трите. „Ние се срещнахме тук – аз от Карлово, Александра Антонова от Лом и Ася Ковачева от Кюстендил, и си допаднахме още в първи курс, а от следващата година заживяхме в една стая. Трудностите ни сближиха. Колко сълзи сме изплакали, само ние си знаем, но заедно се справихме с всичко. Заедно се радвахме и на успехите си. Гледахме календара и всеки ден си повтаряхме, че времето да сме заедно рязко намалява. Правихме си подаръчета и се подготвяхме за деня, в който всяка от нас ще тръгне по пътя си с всички уроци оттук и с всички красиви спомени“, усмихва се лейтенант Димитрова.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top