33-годишният художник Петър Йовчев-Хари чака двигателите да изстинат, за да изрисува ликове на легендарни български авиатори.
„Чакам двигателите на МиГ-овете да изстинат, за да започна или продължа да рисувам ликовете на българските легендарни авиатори по вертикалните стабилизатори на машините“. Това казва 33-годишният художник Петър Йовчев – Хари. Дали емоцията го връхлита толкова силно, или наистина времето в авиобазата върви по други закони – на постоянно кацащи и излитащи дежурни машини, които обикалят и охраняват въздушното пространство? Не е ясно, но за младия мъж, когото още от училище са оприличавали на Хари Потър, тези моменти на изчакване, преди да хване в ръка аерографа и да започне да пръска ацетонова боя по опашката на машината, са част от магията да увековечиш легендарните подвизи на българските „въздушни рицари“. „Аз съм увлечен от авиацията, не толкова от историята, но буквално заставаш мирно, когато виждаш тези сурови, напрегнати лица, които винаги излитат във въздушен бой, без да знаят дали ще се върнат“, разказва Хари.
Той се чувства по някакъв начин предопределен да рисува тези ликове по същия начин, по който бойните пилоти се чувстват единствени, избрани, истински богове на войната, които променят развоя на военни битки.
Попада на пистата на авиобаза Граф Игнатиево почти случайно. Познава един от младите пилоти там – Аспарух Пашов, който го кара да изрисува пилотския му шлем с българското знаме, логото А, криле и самия МиГ-29. Него пък го вижда командирът на авиобазата – тогава полковник Николай Русев, който иска и върху неговия шлем да се появи една руса мацка в облаците, а край нея – прелитащ снаряд. Момичето от снимката, която трябва да се прерисува, много приличало на жена му. Хари се справил блестящо, а когато от авиобазата решили да обявят конкурс кой да нарисува легендарните пилоти, всички посочили него като човека, който би могъл да го направи с вдъхновение.
„Само в Полша има подобна традиция, но там образите са стилизирани и приличат на плакат. Докато моите образи не са в никакъв случай графити, а се доближават до класически портрети. Реалистични и стегнати, носещи в себе си с цялата сериозност на смисъла за саможертвата, родолюбието, мъжеството и храбростта“, разказва Петър Йовчев.
Досега е изрисувал четири самолета. Два с образите не героите от въздушната защита на София от американските и английските бомбардировачи – Стоян Стоянов, пилотът с най-много победи – 15, Неделчо Бончев, който също като Димитър Списаревски се врязва в една от американските „крепости“ и я поразява. Другите два лика са на родоначалниците на българската авиация – на пловдивчанина Радул Милков, който извършва първия български боен полет през 1912 г., и на Симеон Петров, който е първопроходецът в българската авиация и извършва първия боен полет на български самолет.
Петър Йовчев получава прякора си Хари още съвсем невръстен, защото с къдрава грива и очила много приличал на Хари Потър. Учи в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов”, а след това и в пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” със специалност „Графичен дизайн и фотография“.
Още там започва да работи с аерограф, който с прецизната си струя боя може да пресъздава най-реалистични изображения. След това рисува върху автомобили, мотори, лодки, каски, дръжки на оръжия. Опитва се със свой приятел да направи от това бизнес, но клиентелата била не толкова голяма и не толкова постоянна. Затова сега изкарва парите за семейството си като снабдител на фирма за автоматизирани машини. Тялото му трудно живее без адреналин – затова постоянно е върху любимите си мотоциклети и парамотори. Първо научил две дузини каскадьорски трикове върху мотоциклета. „Правя неща като баланс на предна и задна гума и друг номер, в който която има полукръг от тръба, а ти се засилваш и с предна спирачка се претъркулваш напред“, обяснява той. След това се влюбва в парамоторите – гъвкаво крило с двигател. Има лиценз за управление, който важи в 29 страни по света.
Ако ви загнезди любопитството или страстта да изрисувате вълнуващ се флаг върху колата си и не намерите Хари – значи или се спуска с парамотора от височината Добростан до Асеновград, или е със семейството си в планината. До него е всеотдайната Марина – първата му ученическа любов, малкият Петър, както и едно магическо куче – хъски, с името Берг.
„Екстремните преживявания са част от мен, от начина ми на живот. Обичам да бутам границите си все по-нагоре и в различни области, като се старая да преценявам риска и екстремното да не се превръща в глупаво. Да преодолявам страхове – ми дава глътка свобода и чувството да съм истински жив. Човек лесно потъва в рутината и губи себе си в нея. Екстремните преживявания ми позволяват едно откъсване, поглед отгоре, отсяване на важното и истинското, ново начало с по-бистър ум“, казва Хари.
А следващите МиГ-ове в полет чакат да бъдат изрисувани. Герои в българската авиация има много. И вероятно е дошло време за следващите ликове върху вертикалните стабилизатори – на героя Димитър Списаревски и на най-ефективния пилот в авиацията ни Петър Бочев.
