При нас беше истинска Хирошима, споделя Цонка Ботева
В началото на 80-те години на миналия век командирът на карловската 11-а танкова бригада полковник Петър Дрянов организира състезание по управление на танк за жените, които работят като цивилни служители в поделението. „Мъжът ми и зет ми бяха танкисти и ме обучиха много добре, за да знам как се управлява танк. Явих се на състезанието, което се провеждаше в рамките на тогавашната Втора армия, и спечелих първо място. Наградиха ме в Пловдив на официална церемония“. Това разказа пред вестник „Българска армия“ Цонка Ботева от с. Каравелово, което силно пострада при последните наводнения в района на Карлово и околностите. Първоначално Цонка работи в тиловата служба на танковата бригада, а след това се премества в техническата служба, защото има средно техническо образование и може повече да бъде полезна именно там.
През лятото на 2021 г. тя успява да финансира изграждането на ограда на дома си в с. Каравелово, която е на стойност 6 хил. лв., а сега тя е съсипана. На първия етаж в къщата й тинята е била почти на една педя от тавана на стаята. Домът й е точно до реката в селото,
където се скъса мостът
при наводненията.
„Всичките ми близки са военни, внук ми е подполковник. Зет ми беше танкист в София. Когато дойдоха тук, всички плакахме. При мен помагаха военнослужещи и съм много благодарна за помощта, която ми оказаха. Те изчистиха гаража и изнесоха тинята. Помогнаха ми и волейболисти от София“, споделя потърпевшата от потопа. Къщата й вече е почистена и следва дезинфекция, която обаче 77-годишната жена не може да извърши сама и се надява отново на помощ. Тя се оплака също, че няма достатъчно вода за битови нужди – за пиене и готвене.
Местните хора обясняват
потопа така, както са го видели
В продължение на десет години Цонка Ботева прави ремонт на този етаж от къщата си, която се намира в центъра на селото, на главния път, където трафикът на големи камиони с отсечени дървета е почти непрекъснат. Жената се оплаква, че прахолякът е бил почти постоянен, и според нея сечта в Средна гора е неконтролируема, а тя като дете е участвала в залесяване там. Но не само това са причините според нея.
„Имаше едни малки езерца нагоре, където някога като малки се къпехме, сега те не са почистени“, твърди Цонка, а това е едно от обясненията за причините, довели до бедствието в селата около Карлово – тези малки езерца са играели ролята на своеобразни буфери, за
да не се събира твърде много вода
по-надолу и в по-големи водоеми.
Цонка има къща и в другото пострадало с. Богдан, но там реката е така събрана в коритото си, че не се разлива толкова, колкото това се случи в с. Каравелово. „При нас беше истинска Хирошима. Само едно ни спаси, че бедствието беше през деня, а не нощем. Ако беше станало през нощта, всичко щеше да е покрито с трупове“, споделя с тревога Цонка Ботева.
Връщаме я в темата за войската и нейните спомени. „Има два лоста за управление на танка, подобно на тракторите, от двете страни. Аз карах танк при отворен люк. Имах командир, който ми казваше накъде да карам. Падам си малко мъжкарана, просто съм такава. Когато ме съкратиха от поделението,
отидох да работя като диспечер
на 20 трактора и други 20 тежки машини в ТКЗС-то в с. Богдан“, споделя ветеранът танкист Цонка Ботева.
По-късно се налага да замине почти нелегално за о-в Крит, където работи в продължение на 20 години. Там гледа деца, превежда от руски, работи в таверна и каквото намери, за да може да издържа семейството си в България и себе си там. Когато е на 68 г. се премества в Солун, където дъщеря й се омъжва за грък.
Попитахме я защо се връща в България. Тук гласът й потрепери, но много бързо се овладя. „Аз съм родена в с. Каравелово и исках да си умра тук. Направих си ремонт на къщата. Подготвих всичко, беше прекрасна къща, но дойде този потоп“, признава с мъка жената, която е сред първите дами танкисти у нас. Радва се, че не е вложила повече пари за ремонт на къщата в Каравелово, защото сега те щяха да са отишли на халос. Уви, днес най-близките й отново са до нея, помагат й всички, кой с каквото може, а тя не губи нито сили, нито хъс, защото животът е за това, за да се живее смело и с достойнство, така, както го прави ветеранът танкист Цонка Ботева.
