Информационен център на Министерство на oтбраната

Шампионка по академично гребане се готви за офицер в НВУ

Автор: Сашка АЛЕКСАНДРОВА
С пълен комплект медали се е върнала от тазгодишното държавно индивидуално първенство по академично гребане курсант сержант Димитрина Петрова. Тя се е състезавала в три дисциплини – осморка жени „без“, в която е шампионка, четворка и двойка жени, също „без“, откъдето са другите й два медала. Това „без“ означава, че лодките са без рулеви.

Курсант сержант Димитрина Петрова

„Разстоянието, което изминаваме във всяка гонка, е два километра и понякога се случва така, че, излизаш от едното гребане и веднага влизаш в следващото. Много е тежко, обаче пък е такава емоция и има толкова адреналин! Да не говорим за приятелствата, които имам след всички години на тренировки и състезания“, усмихва се курсант сержант Димитрина Петрова, която е избрала военна специализация „Военни комуникационни и информационни системи“, а гражданската й специалност е „Компютърни системи и технологии“.

В два шампионата участва всяка година курсант сержант Петрова – и двата държавни. Единият е индивидуален и тогава състезателите получават медали, когато успеят да се преборят за първите три места. Вторият е отборен и тогава класирането на гребците носи точки за клуба, към който се състезават. „Аз съм в ЦСКА, никога няма да изневеря на този клуб. Там съм започнала да тренирам, учила съм в Спортното училище на ЦСКА в София. Бях в 7. клас, когато реших да заменя хандбала с академично гребане и се преместих съвсем сама от родното си Хасково в София.

Гребането ме грабна, хареса ми, с някои от момичетата, с които се състезавам до днес, съм от 7. клас. Всеки ден бяхме заедно на Панчарево – учим, тренираме, учим, тренираме. Завърших училище с професия помощник-треньор по гребане“, разказва курсант сержант Петрова. След това тя кандидатствала и влязла да учи педагогика в Националната спортна академия. Две години по-късно сложила черта на педагогиката и преминала успешно през всички изпити на Националния военен университет. „Какво да ти кажа. Влюбих се, реших че и в София ще ми е добре, щом става дума за обичане. Но… педагогиката определено не беше това, което исках. А аз знаех какво искам, при това доста отдавна. Баща ми е военнослужещ, завършил е в Шумен и ми е пример в живота. Всяка вечер чаках да го видя как се прибира, облечен в униформа. Много ми харесваше. Да не говорим, че съм израснала в поделението му“, разказва Димитрина Петрова и признава, че когато решила да кандидатства в НВУ, не вярвала, че ще я приемат, затова и сега е толкова щастлива.

„Липсва гребането, разбира се. В Шумен няма гребен канал, за да мога да тренирам, мога само да поддържам сила и да правя упражнения за дишането. Другото не се забравя, то е като при карането на колело. Освобождават ме, за да отида на състезанията. Имам три дни за интензивни тренировки и още два дни за състезанията. Разбира се, че това не е достатъчно и е трудно да се синхронизираме с останалите ми съотборнички, обаче пак печеля. Няма състезание, от което да не съм завоювала минимум два медала. А и нямам нищо против да направя жертви в името на бъдещата си професия, защото да бъда военнослужещ наистина много ми харесва“, заявява курсант сержант Петрова, която е категорична, че ще продължи да се състезава, без значение къде ще бъде разпределена, когато получи лейтенантските си пагони.

„Академичното гребане е създадено в известните английски университети „Оксфорд“ и „Кеймбридж“, затова и се казва „академично гребане“. Сред най-тежките спортове е, защото натоварва и развива мускулатурата на цялото тяло и изисква много голям витален капацитет, затова, докато съм тук, задължително правя кросове, за да поддържам белите си дробове силни“, разказва Димитрина, докато показва снимки и клипове от последното си състезание.

Обяснява, че в голямата дълга лодка, в която гребат осем момичета, тя се различава най-лесно, понеже е единствената руса състезателка. След това добавя: „Гребането е спорт, който не можеш да практикуваш, ако не умееш да работиш в екип. Една от нас да се разконцентрира и да забави темпото си дори само за секунда, това се отразява на всички. Най-трудно е на първата и последната в лодката. Тази, която е на първа позиция, задава темпото, а последната все едно дърпа лодката. След края на гонката все едно нямаш гръб, защото цялата тежест пада точно там“, усмихва се курсант сержант Петрова. И за доказателство колко тежък спорт е академичното гребане, показва ръцете си, украсени с 9 мазола от последното състезание.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top