Информационен център на Министерство на oтбраната

Бригаден генерал Деян Дешков: Модернизацията на парче не ни върши работа

Бригаден генерал Деян Дешков: Модернизацията на парче не ни върши работа

Любомир ДЕНОВ

Така старите зилове на логистиците винаги ще изостават от новите по-мощни бронирани машини

–       Г-н  генерал,  на вашата бригада се падна изпитанието да се включи активно в преодоляването на последствията от стихийното наводнение в Карловско. Какво коства това на формированието, защото няма как да не е повлияло на учебния процес?

–       Какво точно ни струва като разход на хора, техника, време и т.н. все още не можем да кажем, защото нашата помощ продължава. Поразиите от наводнението все още не са ликвидирани. Но нека да кажа, че на пострадалите села в Карловско не помага само бригадата. Изготвили сме подробен график за участието и на други формирования от Сухопътните войски, както и на наши колеги от ВВС, ВМС.

–       Но основната тежест пада върху бригадата, нали?

–       Така е, защото нашите два гарнизона – Карлово и Казанлък, са най-близо до пострадалите села.

–       Няма ли да ви дойде, както се казва, нанагорно?

–       Не товарим едни и същи хора. Особено сега, когато усилията са съсредоточени в разчистването на улиците, дворовете и къщите на хората, принципът е на един човек да се падат два дни служба в поделението и на третия да се включи в разчистването. Ако трябва да обобщя, тази задача изисква немалки ресурси – човешки и технически, и то в доста сериозен период от време. Наложи се да препланираме част от учебния процес. Мисля, че успяхме да се вместим в рамките на този месец. Защото големите учения и занятия останаха зад гърба ни. Сега ни предстои главно сертификация на батальона за защита на силите и стремежът ни е да не го ангажираме в отстраняване на последствията от бедствието. Защото сертификацията е много сериозно предизвикателство. Освен това се включихме в охраната на държавната граница заедно с други формирования от Сухопътните войски.

–       Какво е вашето участие в охраната на границата?

–       В момента в един от секторите имаме наша група от 80–100 души, ротиращи се на няколко седмици.

–       А на вас лично участието в преодоляването на последиците от бедствието какво ви коства ?

–       Това, което върша всеки ден като командир – създаване на такава организация, която ще помогне да не изхабим изведнъж силите и ресурсите, с които разполагаме, защото за бригадата това няма да е последната задача. Ние трябва да съхраним способностите си, защото тепърва ще решаваме много други задачи – от тежки по-тежки.

–       Но все пак ритъмът ви е нарушен. От всекидневната подготовка – в калта…

–       Така е. Ето защо всеки един от нас, целият личен състав – от войника до моите заместници, си пренаредихме ежедневието съобразно обстановката. Те са мъжки момчета и момичета и се справят.

–       Като стана дума за мъжки работи, знам, че сте израсъл като едно момче в рода?

–       Да, наистина в рода ни бях едно момче – другите деца: сестра ми, братовчедките ми бяха все момичета.  Родом съм от Чирпан, но там не съм живял никога. Баща ми бе граничен офицер и цялото ми детство мина по западната и югозападната граница. Бил съм на няколко месеца, когато баща ми е започнал службата си на вр. Ком. След това премина през Драгоман, Трън, Петрич, Гоце Делчев. Влязох във военното училище, ненавършил 18 г., защото съм роден в края на годината.

–       Значи въпросът защо сте избрали военната професия изобщо не е стоял пред вас?

–       Израснах сред униформени и бях решил, че ще ставам офицер още преди да завърша средното си образование. Макар баща ми да не бе много склонен. Той познаваше тегобите на службата и искаше да подхвана друга професия. Така че решението бе лично мое. Той го прие с уточнението поне граничар да не ставам.

–       Със сигурност бригадата има нужда от нова техника. Тези дни на годишната сесия на Военния комитет на НАТО в Талин началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов разви идеята за необходимостта от съвместно производство на бойна техника с цел по-бързо и по-евтино снабдяване. Какво е вашето мнение?

–       От нас е вземано мнение за различните типове бронирани машини, ако визирате този проект на Сухопътните войски, но как именно трябва да придобием тази техника е въпрос, който се решава на други нива. Наши екипажи са пробвали всички машини, които бяха заявили участие в последния конкурс. И съответно са споделили мненията си от кормуването и от стрелбата.  Нямам предпочитания, но наистина би било добре, ако България усвои производството и след това поддръжката на една съвременна бойна машина.

–       Тук обаче държа да кажа, че бойната машина не е панацея. И да получим нови бойни машини, нали след тях трябва да вървят поддържащите средства, например логистиката. Бронемашините ще вървят бързо и мощно, а логистиците ще изостават, защото техните машини са по-стари и по-бавни. Така бойните формирования ще закъсват за горива, боеприпаси, храни. Нали не си вярваме, че 50-годишните зилове ще удържат на темпото на новите и по-мощни машини или пример, касаещ артилерията, оръдие без система за управление на огъня, съвместими командно-щабни машини, артилерийско разузнаване и зареждащи машини е просто оръдие. Тоест, ако ще има модернизация на армията, тя трябва да е комплексна.

–       Но това ще струва страшно много пари?

–       Така е, ако искаме модерна и актуална армия, струва скъпо, друг подход е прахосване на средства. Модернизацията на парче бих сравнил с изливане навсякъде по една чаша вода в пясъка.

–       Съществува ли в бригадата кадрови проблем. Има ли некомплект?

–       За съжаление, съществува. По време на пандемията, за година и половина, като че ли кандидатите за служба нараснаха, но бе временно. В момента със сериозни усилия поддържаме някакъв баланс.

–       Според вас трябва ли да има категоризация на военните формирования?

–       Това не е ключът, който ще ни реши проблемите. Но смятам, че е една от тухличките, която може да изгради основата на борбата с новите предизвикателства.

–       Идеята не е нова, не е еднолична. Други мои колеги смятат, че при формированията трябва да има категоризация според типа задачи и натовареността. И оттук да се определя заслуженото заплащане. Примерно битува мнение, че най-тежка е службата на пехотинеца.Не е съвсем така, макар аз самият да съм пехотинец. Защо? Защото пехотинецът, макар и да излиза 3–4 пъти в годината на големи учения извън гарнизоните, никога не е сам. С него тръгват логистиците, свързочниците, артилеристите и т.н. Всички вървят заедно. Но никой не забелязва например, че два дни преди нас на полето излиза логистиката, тя готви и осигурява от сутрин до мрак. И се прибира два дни след нас. Тиловаците камерите не ги виждат.

–       Тази идея среща ли подкрепа?

–       Да. Мисля, че има подкрепата и на командира на Сухопътните войски, и на началника на отбраната.

–       Знам, че ви вълнува и идеята за кариерния модел за развитие?

–       Да, по него вече се работи в Щаба на отбраната. И резултатите няма как да станат за 1–2 месеца. Обстановката се изменя, не само средата за сигурност, но и за средата, в която живеем.

–       Защо е толкова важен? Защото армията се изгражда на йерархичен принцип. От войника до генерала започват с А и Б на службата. За едни обаче службата е израстване, за други – плато, за трети временна кариера. Тези, които остават, трябва да имат ясна представа за своя възможен път за развитие – и войниците, и сержантите, и офицерите.

–       Най-големият ни проблем е с младшите офицери. Те влизат във военното училище с някаква идея, с мечтите и визията за себе си. Да стигнат еди-какво ниво. И  пътят за това е този модел.  Примерно – не мога да стана командир на еди-кое си ниво, ако преди това не съм минал през цял ред длъжности, които освен теория да ми дадат и опит.

–       Дайте за пример вашия път за развитие.

–       Добре. Минал съм през командването на взвод, рота, щаб на батальон, командване на батальон,  щаб на бригада и командване на бригада. И когато поставям задачи на командирите под мен, аз имам ясна представа могат ли те да ги изпълнят, защото вече съм бил на тяхното място и съм решавал подобни задачи.

–       Но всеки ли може да стане командир на бригада?

–       Именно затова е кариерният модел. В един батальон, примерно в идеалния вариант, имаме 30 лейтенанти, от тях 5 могат да стигнат нивата капитан, командир на рота. Защото не всичките 30 имат качества за ротни командири, други със сигурност нямат командно-организаторски качества, а и желание да заемат командни длъжности. Те също могат да получат капитански пагони, но да поемат организационни и административни звена в щаба на батальона или длъжности в друг батальон/дивизион.  От там нататък кариерният модел прилича на едно разклонено  дърво.  На един офицер му се удава работата с хората и… става командир, на друг пък му се удават планирането, компютрите, техниката.

–       Така ще се избегнат ли случаите хора да стоят например по 6–7 г. на едно място в едно звание, защото пред тях не се отваря път за развитие.

–       Точно това е идеята на този модел на развитие. В него ще се преплитат кадри не само от родовете, но и от видовете Въоръжени сили. Примерно, ако в дадена бригада или полк местата за развитие са заети, офицерът може да отиде в друга структура, дори да смени пехотата с ВВС или със Специалните сили.

–       А ако държи на всяка цена да се развива в структурата, откъдето е тръгнал?

–       Това вече е лично решение.

–       Наскоро бе даден стартът на втора група младежи, които ще се обучават за резервисти. Имаше идея част от успешно завършилите  курса  да се влеят в редиците на армията. При вас дойдоха ли такива младежи?

–       Дойдоха, да. 14 човека от първите завършили започнаха служба в бригадата.

–       Наближава 30-годишнината от създаването на бригадата. Какво готвите за 2 октомври?

–       Създали сме сериозна организация за отбелязването на тази годишнина. Очакваме да дойдат доста хора, между които мнозина, чиято служба е минала в бригадата. Защото напълно сериозно казваме: „Веднъж в 61-ва, завинаги в 61-ва!“. С част от тях се срещнах тези дни на празника на Военногеографската служба и всички обещаха да дойдат на 2 октомври.

–       А иначе гарнизон в Карлово има от далечната 1904 г. От 1959 г.  до 1989 г. тук в продължение на 30 години е била 11-а танкова бригада. Нашата 61-ва вече ще държи рекорда – повече от 30 години.

–       Тъй като на 2 октомври са изборите, решихме празникът да бъде на 30 септември. Проявите в чест на годишнината вече започнаха. Изключително успешно премина детският конкурс за рисунки на тема „ Аз обичам България” и „Стремци – минало и настояще”. Тази седмица най-добрите са изложени в гарнизон Карлово, другата ще бъдат в гарнизон Казанлък. Благодарим на децата, за чувството и старанието. Тази седмица бяхме планирали различни състезания между батальоните, но бедствието в региона ни принуди да ги отложим за по-добри времена. На 29 септември започваме мероприятията в гарнизон, Казанлък, където са 4 батальона, а след това се местим тук, в Карлово, където са щабът и още  5 батальона. За казанлъшкия гарнизон ще има поздрав от Националната гвардейска част. А на 30-и кулминацията ще бъде тук. Ще има приветствия, награди, а вечерта ще продължи с концерт на рокгрупа Б.Т.Р. съвместно с нашия  духов оркестър и детската вокална група „Карловойс“, където участват   много деца на наши военнослужещи.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top