Сюжет като за филм се разиграва насред полето при изпълнение на задача по охраната на границата с Турция.
При патрулиране по време на изпълнение на задачи по охрана на държавната ни граница с Турция съвместно с Гранична полиция в гората, близо до гр. Средец, ефрейтор Иван Димитров попада на необичайна находка. Встрани от пътя военнослужещият от 31-ви механизиран батальон – Хасково, на 2-ра Тунджанска механизирана бригада открива чувал с 5 дървени православни икони. Върху някои от тях се разчитат имената на автора и годините: 1888 и 1892.
„Вероятно са откраднати, подготвени за изнасяне или някой е трябвало да ги вземе, а аз съм го изпреварил”, разказва военнослужещият. Заедно с прекия си началник предават иконите в РПУ „Средец”, а преди дни министърът на културата Велислав Минеков го отличи с грамота и парична награда за приноса му в опазване на културното наследство. Това се случи на официална церемония в галерия „Средец” на Министерството. Присъстваха министърът на отбраната Димитър Стоянов, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, командирът на 2-ра Тунджанска механизирана бригада бригаден генерал Станимир Христов и заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов.
Министър Минеков си припомни думите на своя дядо, офицер: „Българската армия е притежавала и притежава две изключително мощни оръжия: чест и достойнство. Ефрейтор Димитров, вие доказахте, че сте част от тези оръжия”. А министър Димитър Стоянов заяви: „За мен е чест да съм тук, на официалното награждаване на военнослужещ от Българската армия за една достойна за възхищение човешка и родолюбива постъпка. Горд съм, че Българската армия и Сухопътните войски имат такива хора в редиците си, които са водени от истински ценности и пазят българските традиции. Спасените икони остават в съкровищницата на България благодарение на един достоен българин военнослужещ.”
Ефрейтор Димитров получи наградите в присъствието на 14-годишната си дъщеря и каза, че това не е лична награда, а е признание за всички военнослужещи в България, които всеки ден се подготвят за тежки изпитания, защото това е тяхната мисия. „Хубаво е, че се привлече внимание, за да може и други хора да последват примера ми. Когато става въпрос за национални ценности, мисля, че е редно те да останат в държавата – било иконите в храмовите църкви, било в музеи”. И завърши емоционално: „Да живее България!“ А министър Минеков подари икона на Света Богородица за бъдещия параклис във 2-ра Тунджанска механизирана бригада.
Бригаден генерал Станимир Христов:
Постъпката на ефрейтор Иван Димитров е наистина доблестна. Културното наследство на България е важно за България и трябва да стои в България, за да може идните поколения да виждат какво е имало по нашите земи. Всички колеги се радваха за това, че ефрейтор Димитров е намерил и предал тези икони, оценяват постъпката му високо и той е пример за младите войници.
Ефрейтор Иван Димитров:
Всеки в един момент намира своето място
Във военната професия си полезен на държавата и обществото
Ефрейтор Иван Димитров е в редиците на армията от 15 години. Постъпва в закрито по-късно формирование, а от 11 години е в 31-ви механизиран батальон – Хасково. Никога не е съжалявал, че е избрал военната професия. Харесва му работата в колектив, отговорността, която се носи и възможността с труда си да е полезен на държавата и на обществото. Всеки в един момент намира своето място, казва ефрейтор Димитров, който служи като шофьор.
А ученията за батальона са редовни, част от ежедневието са. След две седмици пак са на полигона с колегите му. Постоянно се пътува. Сега, при наводненията, редовно пътуват до Карловския регион, за да помагат да се отстранят огромните щети за семействата там. Като шофьор Иван участва навсякъде – в такива моменти армията е на първа линия в помощ на хората: при пожари, при други бедствия. Приема го като част от работата заедно с колегите в това да бъдат полезни на обществото. Случват се трудни моменти, но зависи как човек ги приема, казва ефрейтор Димитров: бориш се и се приспособяваш, както и намираш решение според ситуацията.
При намирането на иконите първоначалното чувство е на яд: затова, че някой си е позволил да пипне в храма, в църквата нещо свято. Веднага решава да ги предаде и споделя с командира си. Човек или е готов, или не в живота за такива предизвикателства. Казва, че и родителите му така са го възпитали, и животът му така го е научил: Колкото човек по-честно и достойно живее, колкото по-честен е пред себе си, толкова е по-лесен и самият му живот.
Ефрейтор Иван Димитров смята, че военната професия е от тези, с които можеш да се гордееш. Защото тя се докосва до сигурността на държавата, до добруването на България, в което е смисълът й. След 15 години в строя знае, че с предизвикателствата под пагон се свиква, но настройката за такава необикновена и не делнична работа или я имаш, или я нямаш. По изпълнение на задачи за охраната на границата е ходил многократно. И смята, че работата там е и рутинна.
Днес мисли, че в екипа на първо място трябва да имаш доверие на хората около теб, на човека до теб, с когото разчитате един на друг и няма как да се работи иначе. Неговите колеги са хора родолюбци и това е част от професията.
Смята, че по принцип е много важно в работа, в която 24 ч в денонощието и 7 дни в седмицата си на разположение, да усещаш, че близките ти стоят зад теб. За съжаление, при него близкият му човек не издържа на темпото в работата му – всеки има своя представа за „нормално семейство”… Но дъщеря му Красимира е вече зрял и мислещ за собственото си бъдеще човек.
Днес ефрейтор Димитров мечтае един ден с пагоните на сержант не просто да се доказва, защото се е доказал достатъчно. А да носи повече отговорности и задължения и с опита си да обучава следващите след него във военната професия.
Пожелава си здраве – най-вече на дъщеря си: Да завърши тя средното си образование в хасковския икономически техникум „Атанас Буров” и да учи нататък. Макар и не категорично, но се случило Красимира да спомене и за възможен избор на военната професия… Във всеки случай, впечатлена от уважението към постъпката на баща си и към военната служба, самата Красимира каза след награждаването: Много съм горда, че имам такъв баща.
