В средните музикални училища трябва да се изучава и маршова музика, твърди главният диригент на БА
„Маршовата музика не се изучава в музикалните училища в България, тя е непонятна, младите изпълнители не я познават добре. Това е голяма липса, защото не става въпрос само за познаването на жанра „марш” и за начина на музициране, става дума за едно цялостно изграждане на музиканта. Онези, които завършват цивилни музикални училища, имат своя специфика при обучението по специален предмет. През голямата част от обучението им те свирят седнали, а изправеният стоеж е непонятен, камо ли да свирят и да маршируват заедно с това.“ Това сподели пред военния вестник началникът на Гвардейския представителен духов оркестър и главен диригент на Българската армия подполковник Ради Радев.
По думите му средномузикалното сержантско училище липсва днес, защото то основно е подготвяло кадри за военните оркестри у нас. Именно тогава се е знаело за кой оркестър какви кадри са необходими, къде предстои да се пенсионира музикант. В момента се набират кадри от цивилните училища и за голямо съжаление децата, които изучават медни инструменти, са много малко.
Този проблем според подполковник Радев ще се отрази съвсем скоро на всички оркестри у нас – и на военните, на цивилните, и на симфоничните. Приемът на деца в музикалните училища според него въобще не е съобразен с нуждите на музикалния пазар в България и оркестрите. Изучават се повече предмети, които нямат никакво отношение към оркестровата музика в България, а един оркестър има нужда от определени инструменти, за да бъде окомплектован правилно, смята военният диригент.
„Не се изучават инструменти като туба, тромбон, саксофон, които са в основата на духовите оркестри. Когато се формира приемът, тези специалности липсват като цяло. Набляга се много на инструменти като китара и арфа. Това е проблем и за висшето музикално образование“, твърди подполковник Ради Радев.
„В момента има недостиг на цигулари, контрабасисти, виолисти и виолончелисти. В радиооркестъра и в Софийската филхармония има чужденци, които работят, защото страната ни не може да осигури инструменталисти за тези оркестри, които са на световно ниво, те не могат да направят компромис“, категоричен е диригентът.
Когато го носиш в душата и в сърцето си
Неотдавна в монтанското село Копиловци се проведе първият преглед на военните и духовите оркестри от Североизточна България. „Този край на страната ни е родината на духовата музика. Имаме нужда от всички видове инструменталисти. Навсякъде във военните оркестри се усеща тази липса. Много са дефицитни тубисти, цугтромбонисти, тромпетисти. Децата и родителите вече сякаш не предпочитат да се изучават тези музикални инструменти. Оказва се, че инвестициите един музикант да стане добър са големи, а възвръщаемостта е малка.“ Това каза пред вестник „Българска армия“ капитан Тодор Пенков – диригент на Представителния оркестър на Сухопътните войски.
Според него професията „музикант“ започва да се превръща в неатрактивна, за съжаление. Решението според военния диригент е да се вдигнат заплатите, за да се насърчат младите хора да изучават музика и да работят като музиканти.
„Няма как да запалим изкуствено интереса на младите хора към изучаването на музика. Който го има в душата и в сърцето си, го има и го носи, ще се обучава и ще стане. Няма как да стане изкуствено, а ако има как, то ще е за малко“, смята капитан Пенков.
Липсата на средното военно-музикално училище е огромна според военните диригенти, защото тогава е имало постоянен поток от кадри, който е попълвал военните оркестри, и тогава не е имало липси на каквито и да било кадри във военните оркестри. Нивото на военните оркестранти тогава е било много високо, защото не са правени компромиси с изпълнителските качества на инструменталистите, които са били вземани на работа.
„Завърших средно музикално училище в Плевен. Аз си нося този интерес още от дете и харесвах особено кларинета. Военен музикант станах, защото военнослужещите в моя род са много. Баща ми, чичо ми и дядо са военни. От всеки взех по нещо и станах военен музикант. Първо бях оркестрант, а след това, от 2015 г., съм диригент“, сподели капитан Пенков.
За него това са огромна отговорност и невероятна привилегия и чест. Не пише музика, но репертоарът на оркестъра е много разнообразен. Оркестърът тренира много усилено, за да се справя с поставените задачи и да изпълнява професионално задълженията си.
