Информационен център на Министерство на oтбраната

Ще има ли мирен договор между Армения и Азербайджан под егидата на ЕС?

Русия губи геополитическото си влияние в Кавказкия регион.

Войната срещу Украйна вече разклаща позициите на Русия в други райони на постсъветското пространство. Москва ангажира силите си в един интензивен и кървав конфликт, който няма да завърши скоро. А имперското наследство от времената на СССР винаги е задължавало Кремъл да защитава активно и дори агресивно своите интереси в Централна Азия, Беларус, Молдова и Кавказкия регион. Тоест – да насочва икономически, политически и военни ресурси в различни географски направления.

След началото на войната в Украйна сред експертната общност се оформиха две линии на разсъждение относно съдбата на руското влияние в постсъветското пространство. Част от колегите смятаха, че ударът срещу Украйна е ярко свидетелство за решимостта на Москва да брани своите интереси дори с цената на масиран военен удар и това ще респектира кавказките и централноазиатските лидери, които не биха искали някой ден да ги стигне съдбата на Украйна. Другият възглед е, че войната ще изтощи Русия в икономически и военен план и ще ограничи нейните възможности за геополитическо въздействие в страните, наричани от Москва „близката чужбина“. Постепенното

затъване на руската армия в украинската кампания

даде повече аргументи за втората теза. Оказа се, че и като военна сила Русия въобще не е това, за което я мислеха нейните съюзници и противници.

Най-непосредствено е отражението на руските военни неблагополучия върху ситуацията в един от най-взривоопасните райони в Евразия – Кавказ. Там от десетилетия тлее вражда между Армения и Азербайджан, която през есента на 2020 г. прерасна във война. Победата бе спечелена по категоричен начин от азербайджанската армия, а резултатът е, че арменците бяха изтласкани от почти всички райони на Азербайджан, които бяха окупирали през 1993–1994 г. Баку не успя да си върне контрола само върху около две трети от Нагорни Карабах – областта, заради която в края на 80-те години започна целият конфликт между двете съседни държави. Тя е населена предимно с арменци, но се намира в Азербайджан.

Арменско-азербайджанската война отпреди 2 години приключи с посредничеството и решителната намеса на Москва. На 10 ноември 2020 г. рано сутринта на официалния сайт на руския президент бе публикуван текстът на тристранно споразумение за прекратяване на огъня, подписано от Армения, Азербайджан и Русия. Този документ предвиждаше в Нагорни Карабах и по протежение на т.нар. Лачински коридор, свързващ областта с Армения, да бъде разположен руски миротворчески контингент в състав от 1960 души със стрелково оръжие и 90 бронирани машини. Така и стана – руските военни сега са в Нагорни Карабах, има подозрения, че те са повече от указаната в споразумението бройка.

Трябва да се има предвид, че Русия има и друго военно присъствие в региона – военновъздушна база, недалеч от арменския град Гюмри. Освен това границите на Армения се охраняват съвместно от арменски и руски граничари. Поради това Ереван дълго време бе смятан за

геополитически сателит на Москва

Азербайджан също е принуден да се съобразява с Русия, политиците в Баку са наясно, че без благословията или поне неутралитета на Кремъл трудно могат да си върнат контрола върху цялата територия на своята страна. Всъщност предвид явното военно превъзходство над Армения, демонстрирано през 2020 г., сега Азербайджан наистина се нуждае единствено от неутралитета и дистанцирането на Русия от Кавказкия регион, за да си реши въпроса.

Политическата география в Кавказ усложнява разплитането на арменско-азербайджанския възел. Миниатюрният район, който сега е под контрола на карабахските арменци и на руските миротворци, няма пряка сухопътна връзка с Армения. В същото време Азербайджан е разсечен на две части от арменска територия и от столицата Баку не може да се пътува с автомобил до малкия ексклав Нахичеван, без да се мине през Армения. Споразумението от 10 ноември 2020 г. предвижда разблокиране на комуникациите и гарантиране на транспортна връзка между западната част на Азербайджан и Нахичеван. Кой и кога ще построи тази транспортна връзка обаче не е много ясно.

И така – Азербайджан се стреми към бързо подписване на мирен договор с Армения, който ще потвърди неговата териториална цялост и така автоматично ще снеме от дневния ред въпроса за статута на Нагорни Карабах. Важна подробност е, че мандатът на руските миротворци е 5 години, освен ако Баку и Ереван не се съгласят да го продължат. Така, ако вече има мирен договор, в края на 2025 г. Азербайджан просто няма да продължи мандата на руския контингент. Останали без военна защита, карабахските арменци най-вероятно ще се изселят в Армения и с това казусът ще бъде окончателно решен в полза на азербайджанците.

Понеже Армения явно протака преговорите за мирен договор и за отваряне на транспортен коридор между Баку и Нахичеван, през миналия месец Азербайджан пристъпи към

поредната демонстрация на сила

 като в продължение на 2–3 дни обстрелваше територията на Армения. Впрочем не е особено ясно и къде точно минава границата между Армения и Азербайджан. Тя не е делимитирана, по съветско време е била само административна граница между две съюзни републики, а съветските карти с очертанията на републиките са останали в Москва.

В хода на новите въоръжени стълкновения с Азербайджан през миналия месец Армения се обърна за помощ към доминираната от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС), тъй като е неин член. Помощ за Ереван обаче така и не дойде, от ОДКС се задоволиха с декларация, че ще пратят мисия, която да проучи ситуацията. Това бе поредното горчиво разочарование за арменците от поведението на Москва. Все повече политици в Ереван се съмняват в искреността и най-вече в наличието на възможности у Русия да защити своя съюзник Армения. Затова погледите се обръщат на запад. Трябва да се има предвид, че във Франция и в САЩ, най-вече в щата Калифорния, има влиятелна арменска диаспора. Това дава известни надежди на арменците, че биха постигнали по-добър изход в конфликта с Азербайджан, ако се обърнат към посредничеството на Евросъюза и САЩ.

И ето че първите сигнали за изтласкването на Русия от ролята на главен посредник в арменско-азербайджанските преговори са налице. От пролетта на тази година с посредническа мисия се зае лично

председателят на Европейския съюз Шарл Мишел

В началото на този месец той и френският президент Макрон организираха директни преговори между лидерите на Армения Никол Пашинян и на Азербайджан Илхам Алиев в рамките на срещата на т.нар. Европейско политическо сътрудничество в Прага. Пашинян и Алиев взаимно признаха териториалната цялост на страните си. След това стана ясно, че Европейският съюз изпраща мисия от 40 цивилни експерти на арменско-азербайджанската граница, за да наблюдават ситуацията в региона. Освен това Армения предложи следващото заседание на Комисията по делимитация на границата да се проведе на 31 октомври в Брюксел. Баку и Ереван дадоха обещание, че до края на годината ще приключат процеса на очертаване на границата и пред секретаря по сигурността на американския президент Байдън Джейк Съливан по време на преговори в Белия дом в края на септември.

На пръв поглед посредничеството на Европейския съюз би трябвало да е по-предпочитано от Армения заради това, че тя има лоби във Франция и освен това е християнска и демократична държава, докато в Азербайджан има авторитарен режим. Но от друга страна, конфронтацията между Русия и ЕС доведе до тежка ситуация с газовите доставки в Европа и Азербайджан се оказва една от малкото алтернативи за избавяне на европейците от руската газова зависимост. За разговори по тази тема в Баку беше председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и лидерите на няколко европейски държави.

Едно е ясно – Минската група за регулиране на конфликта около Нагорни Карабах, която бе създадена под егидата но ОССЕ, едва ли ще се събере отново. Първо, защото след войната от 2020 г. Азербайджан вече смята въпроса за Нагорни Карабах за разрешен, и второ – защото в тази група участваше и Русия, а западните държави вече нямат никакво намерение да участват в общи политически формати с Москва. Така че няма да е изненада, ако в крайна сметка мирният договор между Армения и Азербайджан бъде подписан в следващите няколко месеца с посредничеството на ЕС и САЩ и без участието на Русия. Това би маркирало сериозна геополитическа промяна в Кавказкия регион, който след разпадането на СССР бе смятан за „задния двор“ на Москва.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top