Информационен център на Министерство на oтбраната

МВР в паяжината на системен морален дефицит

Едно действие отпреди седмица разкри изключителната липса на морални устои и истината, че българските полицаи в много случаи живеят в паралелен свят. Свят извън социалните норми и правила, извън основната мисия, заради която носят пагони на раменете си – да служат на закона и справедливостта, както и да носят тази тежка отговорност.

Какво беше първото действие на жандармериста, който на 25 октомври удари дете на пешеходна пътека в столичния квартал Лозен, а след това изчезна с мръсна газ в тъмнината, като за малко да прегази местен жител, който се опитал да го спре? Няма да познаете лесно. Да, не се е притекъл на помощ на жертвата, това е ясно. Не се е обадил на жена си, или на свой близък приятел за подкрепа, или на 112 като разкаял се от постъпката си. Не е потърсил близките на момчето, за да се извини.
Обадил се е на началника си. Примрял от страх, че е пил преди инцидента, че ударът на детето ще срути кариерата му, че не е намерил сили да реагира адекватно. Вероятно първата му реплика е била като на катаджиите – „Какво правим сега, началник?“ Жандармеристът се обажда на шефа си, за да му спаси задника, ако може. Да звънне, където трябва, и да се „смилят“ над глупостта на виновника.

„Призовах го да дойде, за да се видим. Обясних му, че има полиция и го издирват. По телефона го усетих, че е пиян и неадекватен. Говореше несвързано, даже с лека насмешка“, разказва диалога си с анонимния все още жандармерист бащата на блъснатото 9-годишно момче Любомир Топалов.

Подобно поведение е резултат от безнаказаността, чувството, че си „избран“, за принадлежност към каста, която се „мъчи“ 20 години , а после си живурка с пенсията. За съжаление в МВР все по-често изборът е не в вследствие на някакви уникални качества, а на възможността да имаш познати – сред роднините, в блока, в квартала, които да те „уредят на служба в органите“. Подобно назначение и взаимоотношение се нарича „непотизъм“, а в старата Англия го считат за най-уродливия тип корупция, защото влече след себе си връщане на жеста под всякаква форма, често трудно проследима корупция за вземане на корупционни решения, за прикриване на оперативни дела и престъпни действия.

комисар Антон Мирков

У нас подобен тип взаимоотношения са наследство от старото патриархално общество, от социализма, когато е важно „да си наше момче“, което заслужава да бъде издигано в йерархията. Общо взето, ще успееш, „ако имаш чичо владика“. Затова и конкурсите в МВР се превръщат все повече в пародия, а проверките на Инспектората за манипулирани изпити по физическа подготовка и проверка на интелектуалните способности са десетки. При едни от тях преди години от СДВР си тръгнаха половин дузина служители, начело с шефа на отдел „Кадри“.

Но пък влезеш ли веднъж в „органите“, както е популярното название на системата на МВР – дори като секретарка, можеш да се насладиш дори на ведомствено жилище и евтин автомобил разпродажба на „излязло от необходимост имущество“.
Всичко това предопределя появата в МВР на случайни служители, най-вече жени с „ужилени джуки“, както полицейският фолклор нарича хиалуронови корекции на устните. И назначения на полицайки като Симона Радева, която е готова да донесе стълба на убиеца на две жени Георги Семерджиев. Останалите детайли като това десетки служители да ходят да си мият колите безплатно в автомивката на бандита, са просто белези на социално и професионално скудоумие, където думите правоприлагане, защита на обществения ред и национална сигурност звучат като кухи фрази от академични учебници. Нещо далечно и непостижимо за обикновените униформени от улицата, които предпочитат да се смеят на абсурдни видеа от тик-ток или фейсбук.

Такава е действителността за униформените на улицата. Но те няма и от кого да научат нещо по-възвишено, защото за техни началници биват издигани все толкова несъстоятелни хора, чиято некомпетентност ги кара да бъдат заложници на всякакви други интереси, но не и на тясно професионалните. В началото на тази седмица „изненадващо“ подаде оставка комисар Антон Мирков, директор на РД „Гранична полиция“ – Бургас. Не е заради бежанци идващи по море от Турция (и това се случи за първи път тази година), не си го и помисляйте, макар според комисаря основната му функция като ръководител да е била охраната на морската ни граница. Мирков подаде оставка заради смъртта на двамата патрулиращи полицаи, след като автобус с нелегални имигранти се заби в полицейския автомобил на кръговото кръстовище „Трапезица“ в морския град преди 2 месеца, на 25 август. Не е ясно публично кой каква заповед е издал и кой накара двамата полицаи да блокират кръстовището и да спрат напреки на движещия се с близо 100 км/ч автобус.

Но пък е факт, че комисарят Мирков досега въобще отричаше да носи каквато и да е отговорност. В деня на погребението на полицаите Йордан Илиев и Атанас Градев журналистката от БНР Даниела Костадинова търси коментар от комисар Мирков за действията на Гранична полиция в нощта на инцидента. “За моя най-голяма изненада чух една уникално нагла лъжа. Комисар Мирков ми каза, че той отговарял само за морската граница, но не и за сухопътната. Оказа се, че не е вярно. Комисар Мирков е отговорен за действията на Гранична полиция в зона от 30 км от бреговата ивица”, написа тогава във фейсбук Даниела Костадинова.
Комисар Мирков е директор от 2014 г. и досега се е повявал пред медиите точно 3 пъти по време на съвместни акции с прокуратурата и местната дирекция на МВР в Бургас. За него по-важно от отчета пред обществото е да прикрива няколко крупни гафа на подчинените си през годините от 2014 до сега.

Унифор-мената Любка Гечева от столичното 6-то РПУ най-много обичала да ходи на Малдивите. Тя стана известна след скандална катастрофа на Порше, чийто водач уби французин на Околовръстното на София

И това е така, защото в МВР цари безнаказаност. След няколко движения напред-назад през 2008 г. подсъдността на полицаите от военна прокуратура и съд отпадна и сега за престъпленията им правораздават цивилните съдилища. За тях полицаят не носи пагони или някаква особена отговорност в обществото. Нито, когато шеф на служба „Полиция“ говори по телефона с хора от обкръжението на скандалния Митьо Очите, нито когато шефове на отдела и сектора „Наркотици“ в ГДБОП осигуряват „полицейски покрив“ над крупни наркоразпространители на кокаин, нито когато полицейски служител убива 7-годишната Моника на пешеходна пътека. Така делото срещу шефа на отдел „Наркотици“ Цветан Панков и на сектор „Наркотици“ Кирил Ванков катастрофира в съда, а
полицаят Владимир Панайотов получи условна присъда за смъртта на детето.

Според мотивите на апелативния съдия Васил Гатов управлявал автомобила със 73 км в час, но заради превишението на разрешената скорост с 23 км/ч приема, че в “минимална степен превишава установения предел за движение в населено място”. Така първоначалната ефективна присъда от 4,4 години затвор е заменена с 3 години условна.

В реалността на безнаказани и нагли униформени, които са готови да се подсмихват угоднически на престъпник, който току-що премазал автомобил с 200 км/ч с поршето си като Любка Гечева, МВР едва ли има някакви шансове за пречистване. Дори и окончателното пенсиониране на скандален катаджия като Тенчо Тенев и смяната на още 7 шефове на столични РПУ-та не би донесла рестарт на системата.

Истината е тъжна – в МВР малко хора са на мястото си, а самата система страда от остър морален дефицит.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top