Мнозинството в Сената е на кантар, ще чакаме балотажа в Джорджия.
САЩ са световна суперсила и затова американските избори са събитие от първостепенна важност за международната политика и глобалната среда за сигурност. През тази седмица се проведе вотът за всичките 435 места в Камарата на представителите – Долната камара на парламента, за 35 от общо 100 места в Сената, и за губернаторските постове в 36 щата. Разбира се, това не са президентски избори, но парламентът има големи правомощия за контрол и блокиране на някои решения на президента, включително в областта на външната политика. Освен това гласуването от тази седмица дава важни ориентири за това какво можем да очакваме от президентската битка след 2 години.
Традиция в американската политика е партията на действащия президент да губи междинните избори, които се провеждат точно по средата между предишния и предстоящия президентски вот. Политическите статистици са изчислили, че в периода от Втората световна война до днес президентската партия е губила средно по 26 места в Камарата на представителите и по 4 в Сената. Към тази традиция трябва да добивам и не особено убедителното президентство на Джо Байдън. Според последните социологически проучвания работата му като държавен глава одобряват само 39% от американците, а неодобрение изразяват 57%. Затова очакванията за вота във вторник бяха, че той ще донесе „червена“ вълна, такъв е партийният цвят на Републиканската партия.
Като начин на организация изборите в най-великата демокрация на света са изненадващо зле. Избирателните системи в отделните щати не са унифицирани, всеки си провежда вота по свой тертип. В някои щати има безконечно броене на гласове, дошли по пощата, което отнема повече от седмица. В Джорджия пък е предвиден балотаж, ако нито един от кандидатите за сенатори не събере на първия тур поне 50%+1 от гласовете. Затова и днес, три дни след вота, все още не знаем окончателните резултати, на един от най-важните въпроси – който ще има мнозинство в Сената, отговор ще имаме чак през декември, когато ще се проведе балотажът в Джорджия.
Като цяло обаче главният извод е, че
очакваната червена вълна така и не дойде
Има по-скоро малък червен прилив, поради което победата на републиканците е с горчив вкус. Към четвъртък следобед потвърдените места на кандидатите от Демократическата партия в Камарата на представителите бяха 184 срещу 207 за републиканците. Няма съмнение, че „червените“ ще стигнат до нужните им за мнозинство 218 депутати, но преднината им е много по-крехка от очакваното, вероятно ще се изразява в по-малко от 20 места в законодателния орган.
А битката за Сената се превърна в истински трилър. Засега двете партии са си осигурили по 48 места. Най-вероятно всичко ще се реши от споменатия вече балотаж в щата Джорджия, където кандидатът на демократите поведе с 1% преднина пред този на републиканците, а 2,1% взема представител на Либертарианската партия. Все пак по-вероятно е демократите да успеят да удържат равенството в Сената – 50 на 50, което на практика означава превес за тях, защото при гласуване с изравнени сили решаващият глас остава за вицепрезидента Камала Харис.
Изборите от тази седмица се проведоха в условията на
нарастваща обществена поляризация
която започна още с нахлуването на Доналд Тръмп в американската политика през 2016 г. Екзитпол, проведен от Edison Research, показва, че 7 от 10 гласоподаватели са на мнение, че американската демокрация е „много“ или „донякъде“ застрашена. Иначе по отношение на мнението им за главните проблеми пред страната, американците не се различават особено от европейците. 29% от анкетираните в проучване на „Ройтерс“/ „Ипсос“ казват, че се безпокоят най-много от инфлацията, а 15% са загрижени за работните места и състоянието на икономиката. За 8% от запитаните американци главен проблем са насилието с оръжия и масовите стрелби, а за 7% – промяната в законите за правото на аборт. Всъщност последните две теми са и главното бойно поле на идеологическия фронт – републиканците са за запазване на правото за носене на оръжие и за забрана на абортите, а демократите са на противоположни позиции.
Предвид на това, че високата инфлация мъчи американците именно сега, при управлението на демократа Байдън, повечето анкетирани смятат, че републиканците биха се справили с ръста на цените по-успешно от демократите. По въпроса за абортите обаче 46% от американците се доверяват повече на демократите, а едва 25% – на републиканците.
Може би с най-голямо внимание политолозите наблюдаваха представянето в тези избори на привържениците на Доналд Тръмп от Републиканската партия. Сред кандидатите за депутати и губернатори бяха близо 200 човека, които поддържат версията на бившия президент, че изборите през 2020 г. са „откраднати“ и не признават резултатите от тях. Това са т.нар динайъри (от английския глагол deny – отричам). Мнозина от тях бяха избрани, но като цяло резултатът на тази група кандидати е много по-слаб от очакванията на Тръмп. Това означава, че популярността на ексцентричния бивш президент върви по-скоро надолу. Въпреки това той обяви, че идната седмица ще съобщи голяма политическа новина. Никой не се съмнява каква точно ще бъде тази новина – че
Тръмп ще се кандидатира отново за президент
на вота през 2024 г.
Всъщност главната драма и в двете основни партии в САЩ е една и съща и е свързана с техните президентски кандидатури за 2024 г. В лагера на републиканците Тръмп си остава най-популярната фигура, но същевременно шансовете му за победа на вота след 2 години не са големи. Пречка е неговият радикализъм, който отблъсква умерените избиратели. Мнозина други видни републиканци имат по-добре шансове на национално ниво, но не могат да надвият Тръмп във вътрешнопартийната надпревара. Подобна е ситуацията в Демократическата партия. Джо Байдън е много възрастен, лидерството му е неубедително, на моменти той дори изглежда неадекватен. Но издигането на друг кандидат би изглеждало като признание от страна на демократите, че техният текущ мандат в Белия дом е неуспешен. В цялата най-нова история на САЩ май няма президент, който да не се е кандидатирал за втори мандат, така че, изглежда, и Байдън няма да направи изключение.
И накрая за това, което е най-важно за нас, европейците. Ще настъпят ли сериозни промени във външната политика на САЩ, ако се стигне до смяна на мнозинството в едната или и в двете камари на американския парламент? По-скоро драматични обрати няма да има. Консервативните републиканци наистина са доста критични към безусловната военна помощ, която президентът Байдън оказва на Украйна, но те целят преди всичко да усилят контрола за разходването на тази помощ и да уязвят президентската институция, а не толкова радикален обрат и възприемането на неутрална позиция спрямо руско-украинската война.
Жена става губернатор на Ню Йорк, 25-годишен влиза в парламента
Изборите от тази седмица създадоха няколко интересни прецедента в американската политика. Демократът Кати Хоукъл стана първата жена, избрана за губернатор на Ню Йорк, след като победи републиканския представител Лий Зелдин. Хоукъл, на 64 години, стана първата жена – губернатор на щата, миналата година след оставката на губернатора Андрю Куомо. Тя беше негов вицегубернатор.
Главният прокурор на Масачузетс от Демократическата партия Маура Хийли пък стана първата жена, която се изкачи до най-високия пост в този щат, и тя също така ще бъде първата открита лесбийка – губернатор в страната. Републиканката Сара Хъкаби Сандърс, която беше прессекретар на Белия дом при Тръмп, беше избрана за първата жена – губернатор на Арканзас.
Друга бариера беше преодоляна в Мериленд, където демократът Уес Мур стана първият афроамерикански кандидат в щата, спечелил избори за губернатор. Във Флорида пък за депутат в Камарата на представителите бе избран демократът Максуел Алехандро Фрост. Той е 25-годишен и е първият представител на т.нар. „Поколение Z“ в парламента. „Поколението „Z“ е термин, с който обичайно се обозначават родените между 1997 и 2010 г. Всъщност 25 години е минималната възраст, която трябва да са навършили кандидатите, за да могат да се кандидатират за членове на Конгреса.
