Американската компания „Птеро Дайнамикс“ ще достави три прототипа на безпилотни летателни системи с вертикално излитане и кацане на Военноморския център за въздушна война (NAWCAD) по програмата за морска логистика (BWUAS). Морският дрон има дължина 6,2 м и размах на крилата 11,6 м. Задвижва се от два вида гориво.
През август 2021 г. Авиационната дивизия на Военноморския център за въздушна война подписа договор с „Птеро Дайнамикс“ за три прототипа на безпилотната летателна система по програмата Blue Water Maritime Logistics UAS (BWUAS). С модерния си дизайн дронът предлага по-голяма маневреност, издръжливост и способност да носи по-голям полезен товар. Целта на програмата е да разработи автономен самолет за морския флот.
Преди това, през 2020 г. Военноморският център придоби първия прототип на системата, за да се оценят възможностите й за доставка на товари на далечни разстояния от „кораб до кораб“ и „от кораб до бряг“. По този прототип, който първоначално е създаден за граждански цели, всички специалисти, участващи в изпитанията, дадоха предложения, които да направят системата подходяща за изискванията на флота. Така беше създадена Програмата за морска логистика.
През февруари 2021 г. Въздушното командване на флота проведе тестове за демонстриране на товарните и транспортните възможности на прототипа. Този тест трябваше да оцени способността му да работи при силни ветрове над открити води и да каца на кораби в морето. Дронът успешно транспортира леко логистично оборудване от Центъра за регионална поддръжка в Средния Атлантически океан до самолетоносача „Джералд Р. Форд“. През март дронът трябваше да пренесе части за ремонт на кораб в открито море.
Благодарение на това, че системата може да превключва от режим на вертикално излитане в режим на хоризонтален полет с фиксирано крило, тя е способна да лети с по-висока скорост и на по-големи разстояния от конкурентите си. Преходът от роторен режим към режим с фиксирано крило се осъществява почти веднага след излитането. Ефективността на полета с фиксирано крило е пет пъти по-висока, отколкото на чисто роторните системи.
Времето, изразходвано за излитане и кацане, е минимално. Системата има външен и вътрешен капацитет за пренасяне на товари, както и автоматична система за идентифициране на излъчването при наблюдение. Товарният капацитет на самолета е с 20 процента по-висок, отколкото на подобни безпилотни самолети от същия клас. Той се задвижва по два начина. С електричество и с гориво за реактивни самолети. Задвижващите устройства са здраво закрепени за крилото.
Вълчата глутница връхлита на вълни върху противника
Как армията иска да създаде своите „вълчи глутници“ от дронове, летящи във формация и връхлитащи на вълни върху противника? Това вече е възможно благодарение на новата автономност на безпилотните летателни системи и развитието на мрежовите технологии. Те позволяват създаването на нови военни тактики с висока интензивност, при полет на ниска надморска височина.
Това лято Авиационният и ракетен център на Американската армия проведе първия пробен полет на живо на бойни дронове, програмирани да използват съвместни тактики, моделирани като „вълча глутница“. По време на изпитанието са направени демонстрации с множество дронове, връхлитащи на вълни върху определена цел. И това ще продължи, докато всички възникващи проблеми бъдат решени.
Главната цел на тази нова технология в използването на безпилотните летателни системи на бойното поле е „вълчата глутница“ да прелети на малка надморска височина целия маршрут до целта, оставайки невидима за вражеските радари, а след това големите пилотирани бойни изтребители да стигнат безопасно до нея и да я поразят. Тези дронове са едновременно и разузнаващи, и поразяващи. Затова те връхлитат на вълни. Два от най-подходящите за тази цел дронове са „КРАУС“ и „Зефир“, захранван от слънчеви панели. „Зефир“ лети в стратосферата, на височина между 11 и 50 км.
„Черният ястреб“ лети без пилоти
По време на „Проект Конвергенция“ армията удвои експериментите с „напълно автономните“ хеликоптери Black Hawk („Черен ястреб”), който вече се подготвя за бъдещето, като увеличава способностите си за операции по медицинско спасяване и евакуация, и пренасяне на товари за войската.
Експериментите по преобразуването на легендарния хеликоптер започнаха по проект на DARPA. Това е правителствената агенция в Министерството на отбраната на САЩ, която се занимава с развитието на новите технологии в армията.
Производителят на „Черния ястреб“ – „Сикорски“, компания на „Локхийд Мартин”, разработи софтуер, за да може хеликоптерът да лети без пилоти на борда. При това да лети самостоятелно. По време на експериментите хеликоптерът е изпълнявал задачи главно в областта на медицинската логистика. От командването коментираха, че досега „Блек Хоук“ никога не е летял на толкова дълги разстояния автономно и без пилоти.
Целта на проекта за преобразуването му в изцяло автономен летателен апарат е да може той да се използва и при най-тежки метеорологични условия и високо рискова среда на бойното поле в полза на войниците. Освен това тази трансформация и свързаната с нея модернизация ще удължи жизненият цикъл на „Черния ястреб“ с 30-40 години. Ще го направи съвместим с бъдещите високоскоростни бойни летателни платформи с вертикално излитане и кацане, чийто хоризонт е 2070 г.
Космически радар работи, без да може да бъде засечен
Австралийската компания „Силентиум Дефанс“ предлага пасивен космически радар в контейнер. На първо място контейнерът означава, че радарът лесно се транспортира навсякъде по света с кораби и самолети. Освен това всичко необходимо е побрано в него. Там е захранването, генераторът, батериите, всички компютри, всички антени.
Може да бъде развърнат навсякъде и по цял ден екипът да наблюдава всичко, което се случва в космоса на ниска околоземна орбита (Low Earth Orbit). Тази орбита е на височина от 200 до 1200 км.
Голямото предимство на този „Космически проследяващ пасивен радар в контейнер“ е в това, че е пасивен. Той работи, но не може да бъде засечен и унищожен, защото не излъчва радиовълни. Наричат го още „Космическа обсерватория в контейнер“. Освен това радарът е с ниска мощност и е икономичен. Пасивният радар само проследява отраженията на летящи обекти от FM радиовълни. Това са честотно модулираните ултракъсовълнови радиосигнали, използвани масово в цивилните радиостанции по света. Ако такива радари се свържат в мрежа може да се проследи един огромен спектър от летящи обекти. Системата разчита на отразените от спътници FM радиовълни, излъчвани от хиляди наземни радиостанции. Това в известна степен затруднява проследяването на най-малките обекти в най-отдалечените райони, където сигналите са по-малко.
