Някои от държавите използват ситуацията, за да натоварят отбранителната си индустрия.
„За подпомагане на Украйна се заговори още през пролетта на 2021 г., когато Русия осъществи най-мащабното след 2014 г. струпване войски, въоръжение и техника по нейните граници, включително – Беларус, Черно и Азовско море. Независимо от безпрецедентността на тези руски действия, които противоречаха на международните споразумения за контрол на въоръженията и мерките за укрепване на доверието, по-голямата част от съюзниците в НАТО не се решиха на мерки за подпомагане, извън политическите. Тогава се целеше избягване на евентуална ескалация“. Това каза министърът на външните работи Николай Милков по време на съвместното заседание на парламентарните комисии по външна политика и отбрана, когато се обсъждаше проектът на решение за предоставяне на военна и военно-техническа помощ на Украйна. Той запозна депутатите, как върви този процес в другите страни.
След началото на активната фаза на военните действия политическата ситуация навлиза в нов етап. Това се отнася и за оказването на помощ. В
правен аспект
желаещите държави се основават на оказване на помощ на страна член на ООН, която е обект на агресия и упражнява правото си на териториална отбрана, съгласно чл. 51 от Устава на Световната организация. Към този правен аргумент постепенно се наблюдава нарастващо внимание към чувствителни за общественото мнение мотиви. Някои от тях са следните: отговор на зверствата, съзнателното атакуване на цивилна инфраструктура, непрекъснатите явни и иносказателни заплахи, че Украйна е началото и трябва да се готви останалата част от континента, осъзнаването, че инвестициите в отбраната на Украйна са инвестиции в отбраната на Европа, защото на изток се води битка за европейското бъдеще; страх от банализирането на прецедента, при което светът се връща към практиката на анексите и др.
„Помощта, която започна и продължава да бъде оказвана е главно на национална основа“,казва министър Милков. „НАТО като организация отказа да играе ролята на координатор на помощта. Обяснение за това е неформалното разбиране, че Алианса ще избягва пряка намеса и за обезвреждане на основна руска пропагандна теза, че конфликтът е между Русия и НАТО. Следва да се има предвид, че от двете организации, в които България членува, ЕС проявява по-висока активност и на общностно ниво провежда политики и координира оказването на помощ за Украйна. За постигането на по-висока ефективност бе институциализиран т.нар. формат „Рамщайн“, включващ министрите на отбраната на около 60 държави и международни организации, който координира предоставянето на военна помощ на Украйна. Той е създаден по предложение и се ръководи от секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин. Става дума за своеобразна Коалиция на волята, която формално е независима от НАТО.
Въпреки стартиралия координационен процес, оказването на помощ в крайна сметка се извършва
на двустранна основа.
Съществуват и случаи, при които държави с по-голям финансов ресурс се групират, за да подпомогнат производството в държави с по-ограничени възможности, но със способности за военно производство. Такъв е случаят със Словакия, която първоначално дари самоходни гаубици „Зузана – 2“, но след това беше подпомогната от няколко съюзника за начало на производството на тези оръжейни системи за нуждите на Украйна за дълъг период. Този подход води до преодоляване на проблема с резервите и до известно нарастване на подкрепата и военната помощ на Украйна от страна като Словакия, в която руската пропаганда традиционно е активна“, подчертава външният ни министър. Смята се, че осигуряването на дългосрочна заетост и усвояването на нови производства, в случая 155-мм снаряди по натовски стандарти, гарантира увеличаването на оперативната съвместимост и тушира ефекта от хибридна пропаганда.
Други държави, като Канада и Исландия се специализират в транспорт на военната помощ. Те правят това за тяхна сметка в центровете за разпределение в съседни на Украйна страни. Държави, като Германия, първоначално преминаха към т.нар. триъгълни сделки, при които дадена държава, например, Чехия, Словакия, Гърция, Словения, предоставят стара съветска техника и в замяна са компенсирани с германска. Така Германия подпомага формално страна-съюзник, а Украйна получава помощ от друга.
По линия на ЕС, отбеляза министър Милков, бяха създадени
финансови инструменти,
които позволиха страните, оказали помощ да изискват възстановяване на средствата. Следва да се има предвид, обаче, че тези фондове бяха изчерпани, после попълвани отново, но на този етап няма гаранция за компенсирането. Дори, напротив, твърде сигурно е, че възстановяването на средствата не може да стане на 100 процента. Така например предоставянето на Украйна от страна на Словакия на зенитния комплекс С-300 е в размер на 76, 561 млн. евро. Това е около една четвърт от стойността на аналогична съвременна зенитна система.
Държавите-членки на ЕС нямат практика да споделят публично информация за смъртоносното оръжие и платформи, които предоставят, стана ясно от думите на външния министър. Трябва да се отбележи, че механизмът на ЕС цели да се компенсира поне частично предоставената помощ, но не е средство за превъоръжаване на държавите. Друга опция е т.нар. запълване на дупки в способностите на дадена държава, получени в резултат на предоставени на Украйна специализирани системи за противоракетна отбрана, самолети и хеликоптери. По този модел Словакия получи временно ракети Пейтриът, а въздушното й пространство в момента се охранява от съседните й държави.
След срещата на върха на НАТО в края на март Украйна започва да получава съвременна натовска техника за сметка на старата съветска. Това дало възможност за съществено увеличаване на помощта, нарастване на подкрепата и подпомагане на обучението на инженери и техници. В момента се конституира такава мисия на ЕС по обучение на украински военнослужещи, което ще се извършва в Полша и Германия.
На няколко съществени извода се спря министър Милков. „Първо решението за предоставяне на военна помощ за Украйна се взема суверенно в резултат на вътрешен анализ от всяка отделна страна. Неговата конкретика е съобразена с възможностите на страната и е в съответствие с обществените нагласи в дадената държава. Второ, в началото на процеса повечето страни се въздържаха и бяха неуверени в степента, в която могат да се разпрострат за евентуална помощ. Тези притеснения, обаче, постепенно бяха преодолявани в повечето от нашите съюзници. Трето, предоставянето на военна помощ по принцип остава гореща тема за всички правителства и няма универсално приложим подход. Външнополитическата демонстрация на решителност и непоколебимост винаги идва след детайлен вътрешен анализ и нелек процес на вземане на решения. Повечето държави не влизат в пълни детайли за оказваната помощ, оставят си възможност за периодично добавяне на бъдещи траншове и гъвкаво поведение. Всички страни натоварват с поръчки собствената си военна индустрия, като компенсация за доставките. Винаги се планира придобиване на нови способности от съюзници, които разполагат с по-големи производствени възможности.
Народното събрания взе решение, с което заяви политическата си воля за военна подкрепа на Украйна. Предостави на изпълнителната власт да прави анализите и да води комуникацията със съюзниците. Очевидно е, че палитрата е доста широка, различни са и подходите“.
