Главният сержант на Трето бригадно командване има опит от три мисии и няколко международни длъжности.
В цял свят сержантът е гръбнакът на армията, той е връзката между офицера и войника. Това казва старшина Георги Караджов, който е главен сержант на Трето бригадно командване – Благоевград. По думите му офицерът
учи пет години във военно училище
не толкова, за да се занимава след това с войниците. „Неговата работа е на горните нива. Сержантът е човекът, който комуникира с войниците”, пояснява старшина Караджов. Вече 27 години той е в армията. Пет години е бил в Трета мотострелкова дивизия. От 2001 г. постъпва в тогавашната 68-а бригада „Специални сили” като заместник-командир на взвод в Първи батальон. И така до 2010 г., когато заминава на международна длъжност в бригада „Югоизточна Европа” – първо в Истанбул, Турция, а след това – в Лариса, Гърция. От 2013 до 2017 г. служи в тогавашния Трети отделен механизиран батальон в Благоевград, като през 2015 г. заминава на едногодишен курс за главни сержанти в Сержантската академия в Ел Пасо, САЩ. От 2017 г. е в делегацията на постоянния представител на България в НАТО и ЕС в Брюксел. След завръщането си през 2020 г. и досега е главен сержант на Трето бригадно командване.
Опитът му от работа в международна среда се допълва и от участието му в три мисии на български контингенти в операции зад граница. През 1998 г. се включва в състава на
Инженерния ни взвод в Босна и Херцеговина
По-късно е на мисия в Ирак – във Взвода за охрана от Трети пехотен батальон. Следва мисия и в Афганистан, където служи като оперативен дежурен в Първа рота за охрана на Летище Кабул.
„Отговорността за подготовката на войниците е изцяло на сержантите. Борим се за това. Имаше едни изказвания, слухове ли са, а може да има и малка доза истина – че ние се опитваме да вземем местата на офицерите. Това няма как да стане. Ние си имаме нашето място под слънцето, те си имат тяхното”, категоричен е старшината. По думите му ролята на главните сержанти е тема, която постоянно се разисква на сборовете на главните сержанти.
„Два пъти в годината се събираме на сбор на главния сержант на армията и на главния сержант на Сухопътните войски. Дори сега има работна група, която работи по визията на сержанта в Българската армия, като започнем от войника, от най-ниското ниво и преминем през кариерното развитие и изискванията на всяка стъпка, на всяко ниво”, обяснява старшина Караджов.
Убеден е, че от сержантите се изисква да имат и офицерски качества: „Сержантите трябва да знаят поне колко офицери. Това е минималното изискване. А за да знае колкото офицери,
той трябва да се развива
Дори може да се провери статистиката колко сержанти и войници вече имаме с висше образование, с магистратури. Образованието е едно от важните неща за сержантите. В тази посока искаме да направим такива промени, че да има някакво стимулиране. Например, както се дават едни пари за владеене на чужд език, да ги има и за образованието”.
Старшина Караджов дава отново пример с американската армия: „При тях главните сержанти задължително трябва да имат висше образование, поне да са със степен бакалавър, за да са на висока позиция. А реално завършването на Академията им дава магистратура. Този подход го прилагат и други държави. Военните училища и колежи по света работят на базата на американската армия и на тяхната образователна система. Най-хубавият военен колеж в Европа е в Швейцария. Но като се погледнат документите и учебниците – използваните материали са пак американски – наръчници, доктрини и всякакви такива неща. Американците на всеки 6 месеца правят ревизия на документите и ако има нещо, което вече не им върши работа, го променят”.
Старшината допълва, че предимство на цялата тази нормативна база е
възможността да се внасят промени
„Техните документи са отворени за разлика от някои от нашите документи. Имаме тук един боен устав, който е много хубаво нещо. Но в него има много терминология, която не интересува войника. Например високопарните думи, които ги казваме за отдаването на бойната заповед. А за войника най-важното е да знае откъде тръгва, къде отива и какво трябва да прави през това време. Нищо друго не го интересува”, категоричен е старшината.
Това са нещата, за които се борим като за начало, отделно има и въпроси, свързани със заплащането, но те не са само за армията, те са навсякъде, допълва той. И отново дава пример за мястото на сержантите в армията: „На Запад има взводен сержант, при вас е заместник-командир на взвод. Това е човекът, който отговаря въобще за подготовката на сержантите и войниците във взвода. За подготовката на сержантите и войниците в ротата отговаря главният сержант на ротата. Главният сержант на батальона контролира съвместно с една нова длъжност, която се опитваме да вкараме – сержант по операциите. Това е сержант, който да е в оперативното отделение и да помага в планирането на занятията. Защото планировката на занятията се прави от сержантите, от главния сержант на ротата, който вижда къде са слабостите. Това е човекът, който трябва да знае материята,
плюсовете и минусите в подразделението
И примерно, като види, че подготовката по ЯХБЗиЕ изостава, да се предвидят повече занятия”.
Старшина Караджов е женен, с две дъщери на 20 и на 15 години. Голямата щерка учи компютърни технологии в Американския университет, а малката е в езикова гимназия. Старшината с усмивка припомня разпространен виц: „Питат момиче: „Трудно ли е да си дъщеря на военен?”. А то отговаря по военному: „Съвсем не!”…
В малкото си свободно време старшината се отдава на хобито си – ловът. То пак е свързано с военната му кариера. „Докато служих 10 години в Специалните сили, имахме всеки месец 5 дни полево обучение на „Црънча”. То завършваше с преходи, които достигаха 50 км и повече за 24 ч. И постоянно бяхме навън. Затова за мен ловът не е да ходим да убиваме животните. Тръпката е да го чуеш как шуми в храстите, да го изчакаш и да го видиш. Важна е и връзката с природата”, споделя старшината.
В актива си има само едно отстреляно диво прасе, защото всъщност е само втора година ловец. „Имах голям проблем, докато си намеря дружинка, защото там едва ли не това право се дава по наследство. Миналата година, точно на рождения ми ден – 24 декември, отидохме на лов и точно пред мен излезе прасето. После се майтапеха, че ме сложили на най-калпавата пусия, ама накрая прасето излезе точно пред мен заради рождения ми ден… Това е забавното в лова, по-скоро – преди и след лова, с всичките ловни лакърдии – едно
разтоварване от ежедневието
и приятна компания. В дружинката са все хора с професии, различни от нашата. И никой не говори за армия. А иначе през деня, както и да завъртим приказката – всичко си опира до ежедневието. Та не е само самата стрелба, а срещата с хората и разнообразието”, обобщава старшина Караджов.
