COVID пандемията остава основно изпитание на възможностите на военните медици.
Седмици преди празника на Военномедицинска академия на първи декември публикуваме мнението на началниците на военни болници в структурата с поглед към нови предизвикателства. Като основен сблъсък и изпитание на възможностите на военните медици си остава COVID пандемията и пътеките, които те извървяха за лечението на пациентите, когато в началото нямаше и алгоритъм за това. Но днес предизвикателствата се увеличават, а лекари, медицински сестри и санитари от т.нар. периферни болници продължават да развиват и собствените си способности, както и „да подреждат къщата си” с делничните ремонти и обогатяването на съвременната апаратура като основно условие за точната и бързата диагностика.
Клиниката по изгаряния и токсикологията поемат пациенти от половин България
Полковник проф. д-р Ивайло Въжаров, д.м., началник на ВМА МБАЛ–Варна
Времето на COVID пандемията беше голямо изпитание и за варненската Военна болница. Защото работехме инфекциозна дейност, за което и сградата ни дори не беше приспособена – с изискването за различните входове за персонал и пациенти. Но за това заболяване се искаше не само огромен материален ресурс, който ни осигури Военномедицинска академия, докато клиничната пътека по НЗОК си остана недофинансирана. Аз съм имал пациент с COVID, когото приехме на 25 януари и след 2 месеца борба за живота му, на 26 март, той почина. А от персонала се изискваше отлична подготовка. Да си спомним началото на пандемията и месеци наред след това – и за чисто физическите усилия на медиците. Тогава в до 50% от болницата ни се лекуваха COVID пациенти, като в това време не намалихме и операциите.
Ние доста време преди 2020 г. заложихме на подмладяване на сестринския и на лекарския състав. И именно младите ни колеги изнесоха войната с вируса, защото се искаха наистина много физическа сила и издръжливост. Тогава само за час от главна визитация аз излизах „изцеден”, а колегите ми с часове работеха екипирани. Днес все към това време се връщаме, но то беше голямо изпитание. И е добре, че бяхме оценени и от обществото, а областният управител награди екипа ни. От създаването си през 1949 г. Военната болница във Варна не е имала специалисти по инфекции в своите 7 клиники и 23 отделения.
Днес продължаваме да развиваме кадрите си и да залагаме на млади хора. В МБАЛ–Варна, медицинските сестри до 40- годишна възраст са 70%. Във всяка клиника и отделение се развиват поне по двама млади колеги и имат възможности да специализират, да защитят докторат и доцентура. Голяма част от апаратурата в болницата се подмени. Усилията ни са да подобряваме условията в болницата – и за пациентите, и за персонала. През миналата година за първи път ремонтирахме клиниката по изгарянията, в която приемаме пациенти от цяла Североизточна България и дори от част от Южна Бългасрия, 14 години след другия основен ремонт в болницата, в хирургията, през 2007 г. Догодина ще ремонтираме операционното и гастро-ентерологичното отделение. Ние сме специализирана болница за региона и в токсикологията.
Седем наши специалисти станаха хонорувани асистенти и преподават на повече от половината студенти от 3-ти курс на Медицинския университет в града по пропедевтика на вътрешните болести. Сред студентите са и бъдещите военни лекари на ВМА. Имаме и 10 професори и доценти, 4-ма защитиха и докторантура в годините след 2017-а. И това не е само статистика, а реално засяга качеството на лечението в клиниките и отделенията ни.
Медицинското осигуряване на Батальонната бойна група предизвиква способностите ни
Полковник д-р Илиян Комитов, началник на ВМА МБАЛ–Сливен
Урокът от последните години е, че максималната мобилизация и вътрешната реорганизация на екипа към инфекциозните структури на Военната ни болница в Сливен бяха ключът да се справим по време на пандемията. Във върховите моменти „покривахме” и Ямбол и имахме и голямото предимство да сме трима инфекционисти в екипа ни. Така посрещнахме максимално количество пациенти с COVID-19. През миналата година те са 1073 на около 30 легла, а през 2020 г., когато тръгна и есенната вълна на пандемията – 505.
Откакто имаме договор за извънболнична помощ по инфекиозни болести от края на 2020 г., през м.г. амбулаторно през инфекциозен кабинет са преминали 2008 болни за консултативна извънболнична специализирана помощ. Сега продължаваме да приемаме болни COVID, предимно възрастни хора с придружаващи заболявания и основно – неваксинирани. Едва оцеляват, има и на кислород, по-малко отпреди, защото белодробните усложнения при сегашния вариант на вируса са по-леки. Като инфекционист смятам, че вирусът най-вероятно няма да си отиде.
Освен приетия основен протокол за лечение при COVID-пациентите ние прилагахме и допълнителни медикаменти, за които има данни, че биха могли да помогнат. И не сме спестявали нищо като медикаменти в лечението независимо колко е струвало на болницата. А реалният болничен престой е много по-дълъг от минималния срок на клиничната пътека от 3 дни, той е, не по-малко от 10 дни. Като пациенти с усложнения лежаха и по над месец.
Сега най-голямата задача на екипа на болницата е медицинското осигуряване на Батальонната бойна група в района на съоръженията за съвместно използване на Ново село, на авиобаза „Безмер”. Което е предизвикателство пред подобряване на способностите ни. В болницата ремонтът на отделението за инфекциозни болести е пред приключване. Предстои поетапно съгласно плана на ръководството на ВМА обновяване на основната болнична сграда – първо с изграждане на приемно отделение, после с ремонт на отделенията по хирургия и вътрешни болести, на останалите структури и на сградата отвън.
Известно е, че преди години загубихме повече от 25% от щатния си състав. Но благодарение на работата ни по време на COVID пандемията авторитетът на Военната болница в града се издигна много. Двама млади колеги са зачислени на специализация като бъдещи инфекционисти. Днес идват пациенти и настояват да ги приемем именно при нас. Това личи и в отношението на общинското и областното ръководство. Много хора се възползваха от извънболничната помощ в нашите кабинети, а две трети от тях ги връщахме и ги лекувахме в домашни условия. Тогава, в пика на заболяването, болничните легла не достигаха, когато в страха си много хора тичаха към болницата.
Вирусът атакува предимно стената на кръвоносните съдове
Пост COVID синдромът е комплекс от симптоми от най-различни патологични състояния, засягащи различни органи и системи на организма. Вирусът, който причинява инфекцията COVID-19, е съдов и атакува предимно стената на кръвоносните съдове и така причинява най-различни патологични състояния: от увреждания на сърдечносъдовата и дихателната система до тромбози на артерии например на тазобедрени стави. Обострят се хроничните заболявания, включително се предизвикват периферни емболии и тромбози на кръвоносни съдове. Получават се психически увреждания, обостряне на дементни състояния и неврологични усложнения. Практиката показва, че развитието на това заболяване е с бавен ход. Докато една банална вирусна респираторна ифекция преминава за 3–5 дни, усложненията на COVID-инфекцията започват да настъпват едва след десетина дни. Опитът показва, че сред по-тежко боледувалите наистина са единици тези, които са се ваксинирали.
