Цикличността на кризите в отношенията между Белград и Прищина намери потвърждението си отново. Този път поредното напрежение между Сърбия и Косово бе предварително предизвестено. Не че другите са били неочаквани. Но там, недалеч от нашата граница, е така: мине – не мине време, и нещата се влошават, за да станат обект на активни действия преди всичко на международната общност и в крайна сметка да се върнат на старите позиции. Не, не точно на старите отпреди кризата: След всяко изостряне на конфликта и последвалото го разрешаване някоя от причините за напрежението вече е отхвърлена като проблем – две крачки напред и една назад…
И сега се знаеше, че този 1 ноември може да се превърне в детонатор на ново напрежение между Белград и Прищина. Тогава трябваше да бъде изпълнена заканата на правителството на Косово всички автомобили на живеещи на територията на републиката граждани да започнат да заменят досегашните си регистрационни табели със сръбски означения с косовски такива. Един стар проблем, чието решаване вече беше отлагано като знак на добра воля от страна на премиера Албин Курти. Впрочем, и сега, с наближаването на новия срок, не бяха малко призивите на сръбски политици и на представители на международната общност Курти да си затвори очите и още веднъж да отложи изпълнението на това решение. Защото се знаеше, че реализацията на подобна мярка съдържа провокационен и протестен потенциал, който може да бъде пуснат в действие. Пък и някак си странно тихо и нормално изглеждаха отношенията на Прищина с Белград след пролетните протести и напрежение в северната част на Косово, когато Курти пак се опита да сменя регистрационни номера. Но след блокирането на пътищата от косовските сърби се отказа и даде новата дата.
Е, срокът изтече и ако приемем, че напрежението между Сърбия и Косово е реалната нормалност в отношенията им, значи всичко си е дошло на мястото.
Да бъдем искрени – пререгистрацията на табелите на автомобилите на косовските сърби с местни номера е последното изискване от пакета технически въпроси, които Белград и Прищина трябваше да решат в изпълнение на Брюкселското споразумение между тях от 2013 г. Оттогава 9 години, а проблемът продължава да пали фитили и да създава напрежение. Но ако досега е имало съобразяване с протестния капацитет на провеждането на това решение, ситуацията вече е друга. В Прищина имаме ново правителство начело с Албин Курти, човек от времето на студентските протести, но неангажиран с войната на Армията за освобождение на Косово срещу сръбските власти. Няма ги и старите политически личности, които създадоха от сръбската провинция Косово нова суверенна и независима държава на Балканите. Някои от тях са все още политически активни, като неизменният критик и мераклия за власт Рамуш Харадинай. Други, като емблемата на косовския преход към независимост Хашим Тачи и неговите бойни другари от АОК (УЧК) вече втора година търкат пейките в килиите на Трибунала в Хага в очакване на съдебен процес с тежки обвинения за престъпления срещу човечеството. Трети се занимават с нещо друго.
Курти спечели изборите преди 2 години, направи коалиция, минирана от негови партньори, отиде пак на предсрочен парламентарен вот и отново го спечели.Като премиер Курти очевидно не си поплюва. Защото, ако не реши някои от спорните проблеми с Белград, докато е на вълната на изборната победа, после е трудно, даже невъзможно. И заради това той отказа да отложи още веднъж изпълнението на решението за смяна на регистрационниоте табели.
Ще кажете: Има ли толкова сериозно значение с какви букви и символи ще е регистрационният номер на колата ти. На друго място, в друга държава и при друга ситуация това ще е безсмислица. Но не и в Косово, не и за Прищина и за Белград. Косовските сърби, особено в четирите общини на север от р. Ибър, са убедени, че с промяната на табелите, издадени в Сърбия, с тези на Косово се къса последната им връзка с майката родина. Затова е тази изострена чувствителност към всичко, което „губят”, оставайки да живеят в новата държава Косово.
От друга страна, Белград стимулира тази чувствителност и я отглежда с идеята тя да е инструментът, който да бъде използван срещу властите в Прищина в определен момент. Хората на президента Александър Вучич, институциите, създадени за тази цел, контролират напълно действията на местните политици в Косово от т. нар. „Сръбска листа”, с която сърбите в Косово се явиха на парламентарните избори и спечелиха… каквото спечелиха. Косовската конституция им е определила 10 места от всички 20, предназначени специално за етническите общности в държавата, с които те да участват в работата на 120-местния парламент. Неслучайно наблюдатели от Белград – къде на шега, къде наистина, определят
„Сръбска листа” като дъщерна фирма на едноличния собственик Александър Вучич – лидер на управляващата с мнозинство в парламента на Сърбия Сръбска прогресивна партия. И президент на страната, разбира се.
От друга страна, решаването на невинния на пръв поглед проблем с регистрационните табели на автомобилите за Прищина означава налагане на суверенитета на държавата над цялата й територия, независимо от етническия състав на населението там. Нали това бе основният аргумент на бившия командир от АОК, после премиер и накрая президент, а сега обвиняем в Хага Хашим Тачи, когато през 2013 г. уверяваше своите сънародници, че споразумението в Брюксел, подписано заедно с Александър Вучич, гарантира, че новата държава Косово запазва своя суверенитет над цялата територия на републиката. Тогава това уверение отговаряше на обвиненията, че Тачи се е съгласил 4-те общини на север от р. Ибър, населени преди всичко със сърби, да формират своя административна общност. Която и досега не е създадена впрочем, което пък е аргумент от страна на Белград да критикува остро властите в Прищина за неизпълнение на договореностите от Брюксел. И да има известно морално и политическо основание да подкрепя протестите на сърбите, в това число и сегашните.
И понеже Курти не отстъпва, този път реакцията на сърбите в Косово бе малко по-различна. Не толкова по съдържание, колкото по външни театралност и показност. Всички сърби, които участват в различните институции на държавата, напуснаха работата си. Полицаите свалиха униформите, прокурорите оставиха обвиненията, министърът, избран от „Сръбска листа” и 10-имата нейни депутати, казаха „Довиждане!”. Всички те – пред камерите на телевизиите, чиито кадри обиколиха света. Но и това не стресна Албин Курти, който потвърди дадените срокове за пререгистрацията на колите. Ако до 21 ноември това не бъде извършено, следват глоби от по 150 евро на собственик. Цялата операция трябва да приключи до 21 април 2023 г., когато на територията не трябва да остане и един автомобил, чийто собственик е гражданин на Косово и има сръбски знаци на регистрационната си табела.
Дотогава ще продължат опитите на международната общност да намали напрежението, да върне бегълците от властта обратно, да застави Прищина най-после да предприеме реални и конкретни действия за създаването на Общност на сръбските общини на север, както решително и ултимативно настоява специалният пратеник на САЩ в Западните Балкани Габриел Ескобар. Емануел Макрон и Олаф Шолц ще настояват тяхното предложение за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия да се приеме от двете страни. Но ще го правят с методите на „тихата дипломация”, щом като досега почти нищо не е публично известно за съдържанието на предложението. Освен рамката, в която Косово получава независимост, а Сърбия – бърза писта за европейска интеграция и сериозна финансова подкрепа. Вучич ще се опитва да разделя партньорите отвън, твърдейки, че Емануел Макрон и Париж са на негова страна, докато Берлин и Лондон стоят зад Прищина и Курти.
И така – до следващата криза с ниска интензивност.
