Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Липсващата инфраструктура е кошмарът за европейската отбрана

[post-views]
Липсващата инфраструктура е кошмарът за европейската отбрана

Автори: Сабине Зиболд, Антъни Дойч и Андриус Сюта
Агенция „Ройтерс“

През тази есен децата в Литва се върнаха в клас и откриха, че някои от училищата им бяха обозначени с нови стикери: стотици бяха определени като бомбоубежища. Във Финландия въоръжените сили сглобяват модулни военни укрепления и тренират кацане на самолети по магистралите. Отговорниците за планирането от балтийските страни на север до Румъния на юг проучват внимателно потенциалните маршрути за подсилване на отбраната. Смятат да укрепват мостове и да придадат и военнотранспортни функции на гражданските летища.
След 25 години участие в конфликти в чужбина НАТО внезапно трябва да покаже на врага, че може да отговори на заплаха навсякъде по границата му, каза за „Ройтерс“ висшият военен съветник на Алианса. „В много, много държави – не само на източния фланг – има недостатъци в инфраструктурата“, казва Роб Бауер, холандски адмирал, който председателства Военния комитет на НАТО.
Европейският съюз каза, че инвазията на Русия в Украйна е придала по-голяма спешност на адаптирането на европейската транспортна инфраструктура за двойна (гражданска и отбранителна) употреба и ускорява финансирането на проекти, които поддържат военната мобилност.

Брюксел е отпуснал 1.6 млрд. евро за проекти за военна мобилност в блока за периода 2021–2027 г., част от по-голям бюджетен пакет от 33,7 млрд. евро, известен като Механизма за свързване на Европа, за подкрепа на ключови инфраструктурни проекти. Проектът за военна мобилност се координира от Нидерландия.
Геополитическата ситуация на Европа се промени драстично, откакто НАТО се разшири на изток след рухването на Желязната завеса през 1991 г. По време на Студената война Германия беше фронтовата линия – страната, в която щеше да се води битка между Изтока и Запада. Днес сценариите са по-сложни, казват планиращите. Територията на НАТО се увеличи драстично, а това означава, че има по-дълга граница за отбрана, повече пространство за евентуални руски атаки, по-голямо разстояние, което трябва да покрият военните подкрепления.
Военните плановици казват, че докато войната е довела до по-голяма осведоменост за заплахите, недостигът на финансиране отразява по-голяма загриженост: политическото мислене на Европа, което изостава от реалността на пълномащабната война на европейска земя и което не е в крак с хибридната природа на съвременната война.
Ако пристигнат тежки подкрепления отвъд Атлантическия океан, които трябва да се придвижат бързо на изток, пречките ще включват липса на железопътен капацитет, пътища, които са твърде тесни и стръмни, недостатъчна информация за пътища и мостове, неправилно уеднаквени железопътни габарити и парализираща бюрокрация, каза Бен Ходжис, генерал-лейтенант от запаса, който бе командир на американската армия в Европа до 2017 г. и се бори за по-добра инфраструктура от много години.
От военна гледна точка плановиците се нуждаят от „излишък“ – множество маршрути, които да дават алтернативи, ако някои бъдат премахнати. Но изграждането на пътища е отговорност на националните правителства, които са изправени пред конкуриращи се претенции за скъпи проекти.
Като репетиция за възможността за нов опит за нахлуване от страна на Русия Финландия изгражда различни видове укрепления. Използва торби с пясък, пълни с каменен прах и модулни елементи от бетон и дърво, проектирани от отбранителните сили да бъдат построени и преместени бързо. Хелзинки се опасява, че отмъщението за кандидатурата му за НАТО може да дойде под формата на изпращане от Русия на маси от мигранти към границата.
Финландските военновъздушни сили, които поръчаха нови Ф-35 за 9,4 млрд. долара, тренират кацане и излитане на дузина резервни пътни писти всяка година. Военновъздушните сили имат стратегия да ги разпръснат и скрият в цялата страна в случай на заплаха, каза за „Ройтерс“ полковник Веса Мантила, командир на Военновъздушната академия.
Кацанията по магистрали може и да работят в слабо населената Финландия, но при криза бойните самолети, кацащи по магистрали другаде в Европа, биха се конкурирали с останалия трафик. Щом започне криза, каза Ходжис, пътищата са необходими за тежкотоварни камиони, верижни превозни средства, превозващи боеприпаси и гориво – и потенциално милиони хора, които се насочват в обратната посока.
Високоскоростна железопътна линия на стойност 5,8 млрд. евро, финансирана от Европейския съюз, RailBaltica е планирана така, че да свърже Варшава с балтийските столици Вилнюс, Рига и Талин до 2030 г. Досега обаче за нея са отпуснати едва 1,2 млрд. евро.

На магистралната карта на Европа западната зона е наситена с пътища. На бившата граница между Западна и Източна Германия те изтъняват до три или четири магистрали – и има само една магистрала, водеща към Балтика. Тази връзка между балтийските страни и останалата част от Европа е 100-километров участък земя по дължина на полско-литовската граница, известен като Коридора Сувалки. Рядко населеният район, покрит със земеделска земя и ниски хълмове, е стратегически обект в случай на война. Превземането му от Русия би изолирало балтийските държави от останалата част от НАТО. Празнината в Сувалки „е едно от нещата, които сериозно разглеждаме“, каза Бауер, ръководителят на Военния комитет на НАТО; НАТО има планове бързо да насочи сили там. Това ще бъде по-лесно с инвестициите, които вече са в ход, включително разширяването на Via Baltica – път, свързващ Варшава и Талин – в четирилентова магистрала.
Ако Западът не може да спре Русия в Украйна, Полша вярва, че тя ще бъде следващата цел, така че работи усилено за подобряване на инфраструктурата си. Балтийските връзки ще бъдат част от усилията на стойност 35 млрд. евро за подобряване на военната мобилност в Централна Европа, известни като Транспортен център на солидарността. Центърът ще включва ново летище „Солидарност“ със съседна военна база и интегрирана железопътна и пътна система, която ще съкрати времето за трансфер между Варшава и най-големите полски градове до по-малко от 2,5 ч. Ако всичко върви по план, инвестицията ще бъде завършена през 2028 г.

Като част от програмата до 2034 г. Полша ще построи 2000 км железопътни линии, плюс скоростни пътища и структури, включително мостове, за да направи транспортната система по-устойчива на атаки.

В доклад на Върховната одитна служба на страната от януари 2022 г. обаче се казва, че в резултат на лошо планиране части от проекта може да бъдат забавени с до две години и половина.
А има и бюрокрация. По принцип разпоредбите за мирно време се отменят по време на война, но това е политическо решение. Конфликтът днес може да бъде хибриден и политиците може да не се съгласят да премахнат навреме бюрокрацията.

През ноември група френски танкове, насочени през Германия към Румъния, не бяха пропуснати, тъй като теглото им надвишаваше допустимото според правилата за движение по пътищата, каза говорител на териториалното командване на Германия.

По време на учение с участието на Унгария, Румъния и България, каза Ходжис, американски войски са изпратени в България, за да тренират превземането на летище. Организаторите разбрали, че българското правителство планирало да проверява паспортите на парашутистите, след като се приземят с парашутите си. „Бяхме направили тази грешка, каза Ходжис. Цялото ни взаимодействие бе с Министерството на отбраната, а и други министерства също имат роля.“
В момента всякакви усилия да се изпратят бързо войски на изток няма да им попречат да заседнат накрая по
осеяните с дупки пътища на Румъния.

Чакълените и черните пътища представляват около 28% от всички, сочат данни на Националния статистически съвет на страната. Автомагистралите представляват само 5,3% от пътната мрежа на Румъния. Само 11% от пътищата имат четири ленти. С население от 19 млн. души деветата по площ държава в ЕС има под 1000 км магистрала към 2021 г. в сравнение с 13 192 км в Германия.

В централния румънски окръг Брашов, където нова бойна група на НАТО, ръководена от френски войски, е установена във военната база „Чинку“, достъпът е затруднен от разпадащ се мост. Мостът „Воила“, който е на почти седем десетилетия, не може да се справи с лек трафик, да не говорим за танкове и бронирани машини. Цялото движение е спряно, каза кметът на Воила, а нов мост няма да бъде завършен до следващата година.

Най-ново

Единична публикация

Избрани