Информационен център на Министерство на oтбраната

Във Военния театър отново търсят Смисъла с Бекет

На ръба на бездната днешните Чаплинови герои носят надежда, че човешкото у нас е живо

Как се създава спектакъл 35 години, след като същото заглавие на същата сцена е играно стотици пъти и е свалено въпреки пълния салон? Това заглавие е „В очакване на Годо” под режисурата на Леон Даниел във Военния театър, а сред актьорите са Йосиф Сърчаджиев, Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Мирослав Косев. Сравнението ще направи зрителят, имал късмета да види култовия авангарден спектакъл на армейците в навечерието на промените през 1989 г. Останалите ще откриват света на Бекет – колкото абсурден, толкова и състрадателен към човека. Търсещ на всякаква цена Големия смисъл в така краткия си живот и в тази космическа самота на битието си: „Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб. Светлината блясва за миг. И отново пада нощ”…

В екипа на представлението на режисора Иван Урумов сега отново е тежката артилерия – актьорите Иван Радоев, Георги Къркеланов, Юлиян Вергов и Моню Монев (гост), както и Петър Димов/Мирослав Пашов. Трябва да е голям шанс да влезеш в света на бащата на абсурдизма, писал на френски във време, когато се размиват границите на доброто и лошото, време на хилядите интерпретации, сред които потъва истината – за обществото ни, за нас самите, за пътя и посоката ни и в което разбитите илюзии на 21-ви век никому не спестяват страничните щети.

Оказва се, че Бекет е още по-необходим днес с провокативно-безпощадната дисекция на  живота ни в безпощадния световен хаос. И не да е нямало някога войни, епидемии и глад. Но като че сега един още по-състрадателен Бекет застава зад човеците, зад малкия човек и неговите рани и го подкрепя да намери сили. Образите на днешните Чаплинови герои свиват сърцето, но и носят надежда, че човешкото у нас и около нас е живо. Актьорите ни даряват един разтърсващ разговор с Бекет – на ръба на бездната, насаме и очи в очи. И ни дават вяра и утеха и за днешния ден в това истинско театрално събитие отново на сцената на Театър „Българска армия”. И както казват героите на Иван Радоев и на Георги Къркеланов, очаквайки Годо: „Ще го бъде, ще го бъде!” и „Никакво отпускане в дребните неща!”. Може би, за да си отговорим вече кои сме ние, когато напуснем театралния храм.

  • На „Киномания 2022

Микеле Плачидо обеща концерт напролет

„Младите плащат цената на войната.” Така отговори пред журналисти на въпрос за БНР италианският актьор и режисьор Микеле Плачидо, приятелят на Стефан Данаилов. Обичаният у нас като Корадо Катани от „Октопод” творец представи в рамките на „Киномания 2022” филма си „Сянката на Караваджо” (след парижка премиера в Лувъра, а в Италия е в Топ 3 на най-гледаните филми).

„COVID, войни, половин Европа действително страда от това. Надявам се, че киното би могло да промени нещата. И това ще мине. Докато работехме по този филм, беше пандемията от COVID. Но и сега, когато има война, младите плащат най-високата цена. Защото отрязваме техните мечти.”

Микеле Плачидо планира да снима филм у нас напролет. И да направи концерт. Той няма да пее, но ще рецитира стихове, както е правил при сътрудничеството си с големи личности от музикалния свят като Енио Мориконе. „Този концерт ще бъде подарък за българската филмова публика. Ние пари за това няма да искаме, само оркестърът ще е от вас”, каза Плачидо.

В сърцето на „Киномания 2022” са заглавията от Фестивала на френския филм – съвременни и златни филми от класиката в памет на починалите тази година: актьорът Жан-Луи Трентинян и режисьорът Жан-Люк Годар. Познавачи казват, че звездата на френското кино днес Марион Котияр прави най-добрата си роля във филма „Брат и сестра”. А „Пленителното пътуване” е за онези случайни срещи, които обръщат живота ни. Обичаният Жерар Депардийо гледаме в „Умами”.

Звезди като Пенелопе Крус („Безкрайността”), Джесика Частейн („Опрощение”), Моника Белучи („Суша”) и Изабел Аджани („Маскарад”) блестят в заглавията на филмовото събитие, много от тях непоказвани още у нас. „Киномания 2022” предлага и филми за забележителни музикални изпълнители като Дейвид Боуи, Ленърд Коен и звездата от Кабо Верде Сезария Евора.

Програмата по кина, дати и часове е на сайта kinomania.bg и ndk.bg

Сава Цоновски – един военен художник с поетична четка

В картината си „Пред разстрел” проф. Илия Петров рисува лицето на художника Сава Цоновски. По това време Сава му позира като негов студент в Художествената академия. Дипломираният обаче вече студент е без софийско жителство и професорът му съдейства да работи в столичното студио „Военни художници”…

Така тръгва професионалният път на Сава Цоновски, а коренът на живота и рода му е от врачанското село Ботево, от стогодишната вече къща, в която и сега се връща през лятото. Когато красивите китни пейзажи наоколо „влизат” в акварелните картини на художника. В Ботево той рисува пейзажи от четири сезона – каквито вижда през лятото и каквито помни от зимите с дълбокия сняг над Дунавската равнина от детството му.

Сава е роден през 1925 г. и когато влиза  в Академията, там се учи по 6 години. Така той първо е част от студентите на проф. Борис Митов и 3 години при декана на „Изящния факултет” проф. Илия Петров. През тези години акварелът не се смятал за живопис. Но самият художник, влюбен в този жанр, казва, че той се прави на един дъх. И иска от картините му да лъха поезия, написана с бои. Самият Дечко Узунов в ателието му казва, че прекрачва в ателие на художник поет. Акварелите му наистина са като сънувани сюжети, като призрачни пейзажи, сред които проблясват прозорците на къщурки, които сякаш надничат от спомена. Освен пейзажи от родното Ботево художникът рисува много творби и от с. Ковачевица, в което се влюбва, когато от сп. „Български воин” изпращат военните художници за седмица там. Лекар купува негов „ковачевски” пейзаж, а по-късно и къщата, нарисувана на картината.

А сегашната му изложба е все още в столичната галерия „Абсент”.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top