Информационен център на Министерство на oтбраната

Министърът на отбраната Димитър Стоянов: През 2023 г. ще има договор за бронираните машини

Търсим директно купуване от пазара.

Индустриалното сътрудничество, т.нар. офсет, вдигнало цената на бойните машини за пехотата при първия проект. Това стана ясно от изслушването на министъра на отбраната Димитър Стоянов в Комисията по отбрана по Програмата за приоритетни инвестиционни разходи. Точно преди две години двете класирани фирми поискаха повече от гласувания от парламента таван на цената от 1,2 млрд. лв. По тази причина през април 2021 г. проектът бе прекратен с доклад на министъра на отбраната.

Във внесената в 48-ото Народно събрание от служебното правителство програма са включени всички идентифицирани към момента проекти за модернизация, които са на стойност над 100 млн. лв. Те са разделени в две групи в зависимост от сроковете на реализиране. Десет са до 2026 г. и три за периода 2026–2032 г. И на това заседание министър Стоянов потвърди, че

първият и най-важният проект

за него и правителството е „Придобиването на бронирани машини за изграждане на механизирана бригада“. Свързани с него са проектите за развитие на способностите за артилерийска поддръжка чрез 155-мм гаубици; изграждане на система за противовъздушна отбрана (ПВО) на механизирана бригада и придобиване на ракетна система за залпов огън с повишена мобилност. Всичко това трябва да се случи до 2026 г., а за периода до 2032 г. са предвидени придобиване на специални бронирани инженерни машини за батальонни бойни групи и тактически комуникационно-информационни сиситеми.

Прогнозата на министъра

е, че през 2023 г. ще има подписан договор за бронираните машини на пехотата. Той не се ангажира с месец, но разчита, че до средата на декември т.г. ще пристигне поисканата информация от 17 фирми. След като се направи съответната оценка, ще се подготви т.нар. къс списък, което е новият момент в променения подход при провеждане на процеса, и тогава ще се изпрати искане за оферта.

Оскъпяването при първия Проект

 за инвестиционен разход (ПИР) е дошло основно от искането за индустриално сътрудничество, т.е. да се сглобяват у нас машините. Това да става в ТЕРЕМ, който да е и реален производител. В разговор с представителите на компанията, след встъпването в длъжност на служебния министър на отбраната, става ясно, че такива способности няма. Тогава е взето решение за рестартиране на проекта и започва съответното проучване на пазара. Сглобяването на машините у нас отпада, но искаме следгаранционната поддръжка да бъде в България, което ще ни осигури необходимата автономност. Проучването показва, че пазарът на бойни машини, включително около нас, е прекалено наситен, за да искаме ние да произвеждаме и продаваме. Същият резултат показва и проучването на 155-мм гаубици. Оказва се, че е много трудно бързото получаване на исканото въоръжение. За гаубиците например има информация, че това може да стане в рамките на три години.

Другият момент е отказването от придобиване на машини чрез междуправителствен договор. Предното правителство работило по този въпрос във връзка с бронираните машини „Страйкър” на САЩ, но се оказало, че държавните такси са високи и вдигат цената до 30%. Поради това министерството е пристъпило към

директни контакти с фирми

Целта е да купим по най-бързия начин направо от пазара при възможно най-ниска цена с най-високо качество.

По отношение на финансовите средства проектите за модернизация са разделени в четири ресурсни категории – А, Б, В и Г. Придобиването на бронираните машини попада в категория В, т.е. от 1 до 1,999 млрд. лв. Този голям марж дава възможност за гъвкавост при преговорите и офертите. 155-мм гаубици, ПВО на механизираната бригада и ракетната система за залпов огън са в категория А, т.е. от 100 до 400 млн. лв.

Като параметри на проекта остават 90 бойни и 60 специални машини. Плащането е разсрочено до 2032 г. Има прогнозна рамка, но тя ще се коментира с конкретните фирми. Основното е освобождаване на 2026 г., когато е голямото плащане за вторите самолети Ф-16 Блок 70.

„Има смисъл това, което правим, защото година и половина проектът не е пипнат“, смята министърът. Неговият стремеж е да се подготви и достатъчно информация, за да има на какво да стъпи следващото правителство. Такава приемственост е имало с редовното правителство, която той неведнъж подчертава.

Още малко за индустриалното сътрудничество

За първите осем самолета Ф-16 Блок 70 то не било развито. Военната част се изпълнява, но не и другата, включително трансферът на технологии, която е платена, заяви министърът. Впрочем народните представители проявиха интерес към този проблем и скоро по него може да има дебат в Комисията с ресорните министри.

Изпълнението на тези и другите проекти за модернизация изисква устойчив финансов механизъм за дългосрочно планиране и управление на капиталовите разходи, е записано в програмата. Основен източник за финансиране са бюджетът на МО и разходите за отбрана по централния бюджет. Освен това в документа се посочва, че средства е възможно да бъдат осигурени чрез държавен заем; двустранни механизми за финансиране с участие на САЩ (Програма за чуждестранно военно финансиране – FMF, Програма за чуждестранни военни продажби – FMS, Програма за изграждане на капацитет – BPC, Фонд за подпомагане на европейската отбрана – ESAF, Фонд за намаляване на руското влияние – CRIF, Фонд „Подобряване на морската осведоменост“ – MDA); европейски програми (Постоянно структурирано сътрудничество – PESCO, Европейски фонд за отбрана – EDF,  Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната – EDIDP и др.), както и програма на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP).

Програмата е изградена и на основата на определени допускания. Посочва се например, че изпълнението на задачите на Въоръжените сили, произтичащи от Конституцията на Република България и съюзните ангажименти, изисква запазване на разходите за отбрана на ниво, не по-ниско от 2% от БВП след 2024 г. до края на периода през 2032 г. Ефективно и ефикасно изразходване на средствата ще се постига при заделянето на не по-малко от 20% от разходите за отбрана за капиталови разходи. Обаче дори при изпълнение на параметрите 2% от БВП разходи за отбрана и от тях 20% за капиталови разходи в периода 2023–2025 г. се очертават сериозни дефицити по линия на капиталовите разходи.

Съществена роля за постигането на отделните способности и тяхното ефективно използване ще играе изграждането на необходимата

инфраструктура

За това са необходими допълнителни инвестиционни разходи за реализацията и на по-малки проекти, стана ясно на заседанието на комисията. Отделно, по прогнозния бюджет на МО, са заложени необходимите равнища на разходи за личен състав и издръжка, от които се финансират останалите елементи на отбранителните способности.

Както вече е известно, програмата е в Народното събрание и се чака гласуване на решение за нейното приемане. Кога ще стане това? Засега е трудно да се прогнозира. Макар че този парламент, колкото и критикуван да е, свърши доста работа по отношение на модернизацията на армията.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top