Информационен център на Министерство на oтбраната

Пустите недели на Гюмюрджина

Комотини още помни българското си минало.

Един от емблематичните някога български, а отдавна вече гръцки, градове в Северна Гърция е Гюмюрджина, днес Комотини. На два пъти той попада в българските земи след Балканските войни до Ньойския договор и след това от 1941 до 1944 г. Български следи тук все още има и те не са само църкви, но и живи спомени на хора, които са чували за българската урбанизация и въобще за българското управление в региона.

Попадаме в Комотини в неделя по обяд. Целта ни е да пазаруваме в един от големите хипермаркети, напът за ГКПП Маказа и България. Тук обаче, сякаш е паднала бомба. Не просто няма никой по улиците, но и нищо не работи, камо ли хипермаркетите.

Гърците в неделя са на църква, като службата се предава на живо и по телевизията, както и по радиото. Ако не са в църквата, местните задължително гледат или слушат. Навън няма и деца, дори кучета и котки няма.

Все пак решаваме, че няма начин поне да не се разходим из града с тайната надежда, че все нещо ще е отворено, за да си купим маслини, зехтин, халва и още нещо. Старата част на Гюмюрджина, където е и една от най-старите църкви на града, е изключително колоритна. Малки дюкянчета, заведения, красиви улички с арки над тях, пъстри пейзажи, но нищо не работи. Отворен е само един турски ресторант и едно кафене на края на чаршията.

Нямаме избор, сядаме да обядваме в единствения ресторант. Поръчваме смело, защото се прибираме, а останалите евро явно няма да бъдат похарчени за пазар. Сметката ни за трима души с аперитиви, салати и основно, както, разбира се, и богат десерт, е 35 евро. Ставаме от масата сити и изключително доволни, че за пореден път сме преоткрили сувлакито, гавросът и невероятните аромати на различни видове „Узо“ и „Рецина“.

Все пак, решаваме да пообиколим и надеждите ни са оправдани. Има едно квартално магазинче, което работи. Няма обаче халва, но пък има чудесни зелени маслини и зехтин.

Да имаш магазин и да си позволиш да не работиш цял един ден за нас изглежда невероятно, но за гърците това е нещо напълно нормално. Разказват, че ако искаш да отвориш дюкяна или заведението си в неделя, плащаш повече данъци. Така Църквата, която в Гърция е с ранг на официална държавна институция, се оказва важна част от икономическите взаимоотношения в страната. Свещениците са държавни служители със статут, както са и тези, които работят в министерствата, например. Гърците са наистина вярващи, защото на всяка крачка очите ни се спират на импровизирани портативни параклиси. Такива има на всеки вход на маслинов масив, пред къщите, по улиците, навсякъде. Вярата им не е формална, за да не работят в неделя, те наистина приемат това за част от живота си и изпълняват задълженията си към Църквата с желание.

Гюмюрджина (Комотини) е важна част от българската история и от военното ни минало в частност. Голяма част от историята на града е тясно свързана с Виа Егнация, древният главен римски път, който свързвал някогашния Дирахиум с Константинопол. В късния римски и византийски период градът се нарича Максимианополис. Римският император Теодосий I издига малка крепост на кръстопътя на Виа Егнация с пътя, свързващ Беломорието, през Родопите, с Филипополис. Ранният период от съществуването на селището около крепостта не продължава дълго заради близостта до по-големия и значим градски център Мосинополис на запад, така в края на 12 век мястото е напълно обезлюдено.

През 1207 г. нашият цар Калоян разрушава Мосинополис и прогонва останалите живи жители, които се настаняват покрай изоставената малка крепост на Гюмюрджина.

Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 г., когато околните български села са станали екзархийски. Създават се българска община, училище, църква и архиерейско наместничество. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец Димитър Лалата. Архиерейското наместничество се открива в 1894 г., българската църква е осветена в 1903 г.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top